OffNews.bg

Некадърник рецидивист

През вече далечната 2000 г. бях военен репортер в процъфтяващия тогава вестник "Новинар". Пресцентър на военното министерство беше Александър Урумов.

Един ден главният редактор на вестника получи писмо от него: "Моля, вашият военен репортер да бъде сменен и да определите друг ресорен репортер. На този му отнемаме достъпа до Министерството на отбраната."

В писмото не се казваше изрично, но разбрах, че поводът е бил статия за един зам.-военен министър със заглавие "Бай Ганьо в армията".

Главната ми редакторка не спря да се залива от смях, даже не мисля, че се ядоса. Каза ми: "Хващаш телефона сега и звъниш на всички главни редактори да им поискаш коментар." След това звъниш на всичките началници на пресцентрове на министерства и институции и ги питаш това заповед и нова практика на кабинета "Костов" ли е или самоинициатива на Александър Урумов.

Помня как стари журналисти като Тошо Тошев, Димитър Шумналиев и Петьо Блъсков цъкаха с език и ме караха да им препрочета писмото на Сашо Урумов, невярвайки, че в 2000-та година някому може да хрумне да прави такава цензура.

Помня искрената обида на останалите шефове на министерски пресцентрове, когато ги питах имат ли такава практика.

Накрая, след като изредих всички министерства, стигнах до Нери Терзиева, пресцентър на президента Петър Стоянов.

Историята вече беше стигнала до нея. Точно като главната ми редакторка, Нери се заливаше от смях, още преди да опитам да й обясня казуса.

"Знам всичко. Сашо се е объркал. Проблемът е решен", каза Нери.

След 5 минути в репортерската стая влезе главната редакторка и с драматична тържественост, от която вече всички избухнахме в смях, обяви, че оставам военен репортер.

Днес същият този Александър Урумов, шеф на пресцентъра на БНБ, направи филтър кои журналисти да влязат на пресконференцията и кои да останат навън.

Няма да ви занимавам с нашите проблеми. Те са си наши и не ви интересуват.

Ще ви занимая с вашите пари и хората, които ги надзирават.

В период на банкова несигурност, най-важното е БНБ да излъчва стабилност. Да демонстрира, че прави всичко спокойно и по обичайния начин. Помните пресконференцията преди 2 седмици - филтър за удобни и неудобни журналисти нямаше.

От гореспоменатия Петър Стоянов съм запомнил 2 крилати фрази: "Няма неудобни въпроси, има неудобни отговори" и "Журналистите имат своите въпроси, но политиците имат своите отговори. Затова, каквото и да ме питате, ще получите посланието, което аз съм решил".

Да се криеш от журналистите в такъв момент не е сигнал на стабилност. Точно обратното е - сигнал, че има неудобни отговори, които те е страх да артикулираш. И още по-лошото - че посланието на БНБ зависи от това дали въпросът на пресконференцията е удобен или неудобен.

Дълбоко се съмнявам, че ръководството на БНБ е седнало да измисли стратегия за медийното отразяване на пресконференцията и е издало заповед да се пускат само определени журналисти.

99% съм убеден, че Сашо Урумов, както и преди 14 г. е проявил творчество, за което всичките му колеги вече му се подиграват.

На това му се вика рецидив. А дали този човек е кадърен да управлява медийната политика на най-важната в този момент институция - нека преценят началниците му. И следващия път, когато кажат, че муха и банка се убиват с вестник, нека се сетят кой е човекът, който отговаря за медийната им политика.