Една безумна наредба: много малус, никакъв бонус за Гражданската

Тъжен, но безспорен факт е, че в България най-лесно преуспяват тарикатите, които винаги намират начин да прецакат другите.

За съжаление, това в много случаи става с помощта на държавата. Законите, които се приемат, и органите, които са призвани да следят за тяхното спазване, често толерират онези, които газят правилата, и наказват хората, които стриктно ги спазват. Някой краде ток, вода или парно, а всички покриваме загубите. Някои работят в сивата икономика, всички плащаме за въвеждането на нови и нови мерки, които уж целят да изсветлят икономиката.

Последният крещящ пример е наредбата за въвеждането на чаканата над 10 години система „Бонус малус“, която най-после трябва да разграничи съвестните шофьори от джигитите на пътя. Да, ама не, както казваше един известен журналист. В предложената система има много малус и почти никакъв бонус. Тя на практика ще накаже всички коректни шофьори и то за години напред, и няма да дисциплинира безразсъдните и наглите. Ето само няколко забележителни идеи от въпросната наредба:

Всички шофьори, независимо как са карали досега и дали са извършвали леки или тежки нарушения, завършили щастливо или трагично, се слагат на равна нога през първата година от въвеждането на системата.

Ако шофьорът няма никакви нарушения, даже има златен талон за години безопасно шофиране, ще трябва да чака поне 8 години, за да бъде възнаграден с някаква по-съществена отстъпка от застраховката - 25%.

Ако изряден шофьор си купи кола, която е била собственост на джигит, ще трябва години наред да плаща за неговите грехове – първо, докато успее да се добере до стартовата права, и после още толкова, докато най-после признаят, че заслужава по-сериозно поощрение за своето поведение.

Ако изряден шофьор ползва една и съща кола съвместно с не толкова съвестен колега или роднина, плаща и за техните грехове и то во веки веков, защото винаги ще се взема класа на най-лошия водач за застраховката.

Ако изряден шофьор си купи нова кола без „биография“, отново няма да се взема предвид досегашното му поведение. Започва се от нулата! Т.е. при всички положения чистото минало на безупречен водач не дава никакво предимство!

Ако една кола е семейна съсобственост (както е в над 90% от случаите), но вашата половинка няма книжка, тя или той също трябва да има клас по „Бонус малус“. Без да е ясно как точно ще се определя той – дали от поведението му като пътник или като пешеходец, но е сигурно, че ако случайно реши да си извади книжка и вие сте нарушавали правилата, ще плаща години наред за вашето безхаберие.

На джигит с финансови възможности, който може да си позволи мощна кола, му е все тая колко ще е скъпа застраховката, ако изобщо е благоволил да се сдобие с такава – дали с 400% или 1000%. Защо тогава очакваме „Бонус малус“ да го дисциплинира?

Разбира се, всичко това се прави с добри намерения.

Според мотивите на наредбата – за да се пресекат всякакви опити за манипулации. По обясненията на зам.-председателя на КФН целта е всеки да внимава от кого купува и с кого дели колата си, чиято биография също била много важна и трябвало да се знае, ако е участвала в катастрофа, например. Абсолютно вярно! Но това се установява от технически преглед. За един купувач е важно колата да е безопасна за каране и на приемлива цена. Отсега нататък ще трябва да разследва и що за човек е продавачът, което, между другото, изобщо не е ясно как ще се установява и дали въобще е възможно. Още един пример колко безумно е това предложение – 10 точки се отнемат, ако шофьорът е хванат да кара с алкохол в кръвта, ако не е спазил дистанция или е отнел предимство. В случая това няма никакво отношение към състоянието на автомобила, защото, за щастие, до произшествие не се е стигнало. Но бъдещият купувач ще трябва да плаща години наред „глоба“ за поведението на човек, когото дори не познава.

Всичко това за пореден път показва тотално непознаване на проблемите с безопасността на пътя или поне пълно безсилие те да бъдат решени. Показателно е, че наредбата бе представена в същата седмица, когато избухна скандалът с предложението да бъде сложен и таван на обезщетенията за роднини на пострадали в катастрофи. Вероятно наредбата трябваше да “потуши” скандала с лимита на цената на човешкия живот загубен в пътен инцидент. Постигна се обратния ефект – управляващите наляха масло в огъня! Защото и двете идеи на практика наказват невинните за сметка на виновните и се занимават с последиците, а не с причините за увеличаващите се инциденти по пътя.

Въобще, има ли и една справедлива разпоредба в наредбата предложена от финансовия регулатор? Въпросът е риторичен, а отговорът е “Няма”! Затова е най-добре да я изтеглят и да си пренапишат домашното отново!

За да бъдат ограничени катастрофите, трябват три простички неща – добри пътища и пътни съоръжения, строг и безкомпромисен контрол и неизбежни наказания за нарушителите.

Как така безразсъдните български шофьори могат да спазват всички правила в Германия или дори в Гърция, но не у нас? Защото там е ясно, че санкциите са жестоки и няма измъкване. Защото системата за прилагането им е бърза и ефективна. Защото където има функционираща съдебна система наказанията се изпълняват веднага и неизбежно, а това води след себе си и до превенция на нарушенията.

Защо при всеки трагичен инцидент на пътя у нас хората излизат да протестират? Защото знаят, че виновните ще се разминат с наказанията, ако не привлекат общественото и медийното внимание. Последният пример е от Търговище, където помелият двама младежи беше задържан едва след като населението се възмути публично. Делата и за най-елементарните нарушения се точат години наред, глобите изобщо не се събират, а принудителните мерки се прилагат само проформа! Та всеки ден разни тарикати карат в аварийните ленти или изпреварват опасно, и то под носа на КАТ! И нищо не им се случва!

Така че проблемът не е какво обезщетение да платим на почернените близки на някой трагично загинал! Проблемът е как да не се стига изобщо до там. Защото, когато загине любим човек, и 10 млн. лв. няма да компенсират болката и страданията.

Проблемът не е как да унифицираме всички шофьори като нарушители, а как да ги разграничим, като поощрим коректните и накажем безразсъдните.

Проблемът не е колко по-тежки и абсурдни наказания да вкараме в законите, а кога КАТ, пътна полиция и съдилищата ще започнат да си вършат работата бързо и качествено.

Всичко останало е шумен и ефектен, но безсмислен популизъм!