Авантюризъм и "здрав разум"

Около окупацията на СУ „Св. Климент Охридски” и други висши училища от групи студенти в българското публично пространство отново се разгоря дебат за това кой и как има право да изразява недоволство срещу актуалното държавно управление. Той се провежда в условия, при които настоящата власт – законодателна и изпълнителна, за пореден път се опитва да пренебрегне исканията да се оттегли на излезли на улицата срещу нея граждани, като прибягва до отдавна известния способ за противодействие на опонентите си: противопоставяне едни граждани на други. При всеки израз на съпротива срещу нея представителите ù посочват факта, че протестиращите са малцинство в сравнение с всички останали граждани. Нещо повече, те оспорват правото им да негодуват срещу тях, като се позовават на нарушени права на неучастващите в съответното начинание. Иначе казано, искат от позицията на защита на законността да дискредитират проявите на недоволство срещу тяхното управление. Така те заемат позата на отстояващи не просто формалната легитимност на своята власт, но още на здравия разум и дори на обществения морал. Искат да наложат в общественото мнение представата, че протестиращите срещу тях са авантюристи, които провокират нестабилност и хаос, водени в своите действия било от нездрави емоции, било от користни интереси. Смятам тези действия на настоящото управление за абсолютно неприемлива демагогия и отблъскващо лицемерие, с оглед на твърде неблагоприятната ситуация, в която се намира страната ни понастоящем. Ситуация, за която те имат сериозен принос, като с поредица от свои действия или намерения допълнително я влошават. Ще се опитам да маркирам някои от най-опасните проблеми, които това управление сътвори или не предотврати в рамките на къс период от време или възнамерява да създаде в близко бъдеще.

Ще започна краткия преглед на поредицата от неадекватни действия и бездействия на настоящото управление с липсата на противодействие на опасни тенденции в икономическия живот на страната. Най-ясно личи неговата безпомощност при невъзможността му да оздрави гръбнака на националната икономика – енергетиката, която като цяло е пред банкрут, а някои от основните „играчи” вече са в технически фалит. Фирмите от този бранш трупат огромни неразплатени дългове и са все по-затруднени да удържат що-годе стабилно производството на електроенергия. Трупа се напрежение във всичките подотрасли на сектора от липсата на финансов ресурс. Същевременно правителството намали цените на електроенергията и дори заяви намерение да направи още една стъпка в тази посока, което окончателно би сринало системата. Това е безотговорно поведение на заслепени популисти, които искат да си „купят” временното одобрение на част от българските граждани, като следват принципа „след мен и потоп”.

На този фон още по-неадекватно изглежда поемането на нов дълг от милиард лева след актуализацията на бюджета за тази година, като така и не стана ясно за какво ще бъде похарчена по-голямата част от него. През следващата година правителството има намерение да емитира дълг в размер няколко пъти по-голям от споменатия, като значителен дял от него ще се изразходва за покриване на планирания бюджетен дефицит. Много е вероятно немалка част от този нов дълг отново да отиде за покриване с бюджетни средства задълженията на фалирали държавни предприятия, както стана и тази година. Съвсем реална е перспективата част от новите задължения да бъдат похарчени за рестартиране на отдавна компрометирания проект АЕЦ „Белене”. В условията на остър недостиг на средства вместо да търсят активно нови източници на приходи – например чрез приватизация на наличните държавни активи, или да правят икономии в нереформираните бюджетни сфери, управляващите днес прибягват до най-лесното решение: вземане на заеми, които ще плащат занапред поколения българи.

За излизането на националното ни стопанство от икономическата криза ни най-малко няма да допринесе и гласуваният наскоро мораториум върху продажбата на земя на европейски граждани. Този абсурден от всякаква гледна точка акт – станал възможен с подкрепата на значителен брой депутати от управляващата коалиция, още веднъж опозори страната ни в очите на нашите европейски партньори. С това отмятане от вече поети задължения българската държава още веднъж потвърди реномето си на несигурен и непредвидим партньор. Не е чудно защо в последните месеци се наблюдава отчетлива тенденция към засилване на международната ù изолация, започнала след забъркването от това управление на казуса „Пеевски” и фактическата реабилитация на Държавна сигурност.

Особено тревожно е състоянието на една от основните социални системи – здравната, която е почти банкрутирала, след като реално извършени дейности не могат да се разплащат в пълния им обем. Изчерпани са всички резерви на НЗОК и въпреки това се очертава огромен недостиг на средства за разплащания до края на годината. Вместо да предприеме бързи мерки за осигуряване на повече приходи – например посредством намаляване на стряскащо големия кръг от неплащащи своите здравни осигуровки, управлението се опитва чрез административен натиск да бъде потушено недоволството на работещите в здравните заведения, които държат да получат възнагражденията си за извършена работа в пълен обем. На този фон в управлението сериозно се обсъжда отмяна на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места, т.е. една от малкото смислени инициативи, предприети в последните години в тази област. Така се разрушава крехкият консенсус, вече постигнат в обществото ни, като се възражда спор вече намерил приемливото си решение.

Не по-малко рисково е положението, в което се намира пенсионната система на страната, която се задъхва все повече от трудността да плаща дори сегашните мизерни размери на пенсиите на възрастните българи. Засега не са предприети никакви действия от настоящото управление за финансово оздравяване на пенсионния фонд, например чрез разширяване на базата, от която се набират средства за попълването му. Напротив, отлага се и малката стъпка за оздравяване на системата чрез увеличаване на пенсионната възраст и стаж. Някои представители на управлението дори говорят за отмяна на въведената наскоро изискуема възраст за пенсиониране на военнослужещите, т.е. отново за намаляване на приходите във фонда.

Страхът на настоящото управление да не би случайно да засегне интересите на някоя влиятелна социална прослойка се проявява и в обстоятелството, че то изобщо не обмисля възможността за разширяване кръга на допринасящи за нормалното функциониране на споменатите основни солидарни системи, макар често да напомня, че по конституция страната ни е социална държава. По такъв начин и занапред извън обсега на плащащите здравни и пенсионни осигуровки остават получаващите най-високи възнаграждения от държавата: полицаи, военни, магистрати, държавни служители. Запазването на техните привилегии, освен че основателно дразни останалите граждани с по-ниски доходи, довежда до все по-вероятен банкрут тези ключови за нормалното функциониране на обществото ни системи.

Всички посочени дотук, а и много други неспоменати начинания, превръщат това управление в заплаха за бъдещото развитие на страната ни. Защото то не само не прави така нужните социални промени, но последователно ревизира и отменя малкото и плахи реформи на предишното управление. Това го прави както реставраторско и ретроградно, така и вредно за бъдещото добруване на държавата и гражданите. Със своите действия и бездействия то създава дългосрочни заплахи и рискове пред тях. В тази извънредно опасна ситуация здравият разум и елементарното чувство за самосъхранение на българските граждани диктува те да предприемат решителни действия за неговото отстраняване от властта. Това управление започна дейността при одобрение под критичния минимум и продължи с ускорени темпове да губи подкрепа. Недоверието към него е придобило толкова големи размери, че то следва да бъде отстранено час по-скоро, дори с изглеждащи крайни в нормална ситуация действия. Авантюра и проява на безотговорност би било неговото запазване, а не усилията на гражданите за неговото оттегляне.