Американците ги стигнахме, но междувременно почти всички африканци са преди нас - по здравеопазване

По-възрастните от нас помнят меко-дрезгавия глас на Тодор Колев и неговия реторичен въпрос „Как ще ги стигнем американците, че и надминем, кога?“. Е, чрез епидемията от КОВИД-19 вече го постигнахме.

Последните месеци всички медии тиражират всевъзможни данни за заболеваемост и смъртност от новия вирус – в абсолютни стойности, в дялови пропорции по едни или други показатели, като въпросът е „къде сме ние?“. Тези изобилни данни затрудняват разбирането, защото всеки от предлаганите количествени резултати е продукт от съчетанието на много фактори – заболеваемостта зависи от масовите културни модели, от гъстотата на населението, от правителствената политика, от работата на множество институции и т.н. На свой ред смъртността зависи от възрастовата структура на населението, от неговия общ здравен статус, от качеството на здравната система и много други фактори. Поради това, в зависимост от избрания критерий, страните изглеждат различно – например, заболеваемостта в Испания е по-малка от тази в Швеция, обаче със смъртността положението е обратното. И можем да правим произволни спекулации, избирайки данните, които ни изнасят. Но все пак, измежду всичко това, изключително важно е да имаме представа за способността на здравната система да помогне да оживее онзи, който е имал мал-шанс да срещне вируса. Между заразяването и „преминаването в един по-добър свят“ стои именно националната здравна система на всяко общество. А точно за нея не знаем нищо в сравнителен план.

Заради това доц. Калоян Харалампиев от Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики (https://sites.google.com/site/wwwasiarporg) направи изчисление тъкмо на отношението между регистрирана заболеваемост, доказана с тест, и регистрирана смъртност, въз основа на публично достъпните данни от Johns Hopkins University (JHU) https://github.com/owid/covid-19-data/blob/master/public/data/owid-covid-data.xlsx. Ето какво казват получените резултати:

Самият факт, че има страна (Йемен), в която всеки трети умира, е поразяващ (Таблица 1). Но не е повод за радост, че сме доста далече оттам в прекия и преносен смисъл на думата. Впечатляващ също е фактът, че мнозинството от страните варират в диапазон от 5% до 0,5% процента, което няма как да е организмичен ефект. Делът на починалите измежду, доказано с тест, заразените е пряк ефект от различията – дори над 10 пъти – на качеството на здравните системи на отделните страни. Между първите 10 по катастрофално качество няма европейска страна. Но в следващите десет се явяваме ние – на 17-та позиция. Веднага след нас – на 18-та позиция, е Босна и Херцеговина – страна, в която е все още проблематично дали има национална държава. На 20-та позиция е Италия с нейното пословично лошо здравеопазване. С други думи, почти цяла Африка е преди нас по резултатност на здравеопазването в настоящия случай...

И понеже представените тук данни са сумарни за целия период до средата на декември трябва да отбележим изрично, че според данните от друг публичен източник „Coronavirus (COVID-19) dashboard“ (https://covidly.com), въпреки промяната в броя на регистрирано заболелите през различните периоди на разпространение на епидемията, отношението на смъртност към регистрираната заболеваемост постоянства (Фиг. 4). С други думи, може и здравната система у нас да е научила някакви уроци, но наученото не е подобрило резултатността от работата на системата.

Разбира се, като българи, дължим поклон доземи на нашите лекари и всички други медицински работници, на които често пъти се налага с трици не да ловят маймуни, а да спасяват животите на нашите близки и всички изпаднали в нужда! Когато говорим за качеството на здравеопазването не визираме тях, а работата на системата, която е политико-икономически въпрос (на първо място).

Последна уговорка. Като социални изследователи знаем много добре, че има голям методологически проблем с начина на отчитане на случаите, защото в различните страни има различни практики. Но това е общ проблем при всички международни сравнителни изследвания. За нас остава избора дали изобщо да използваме статистически данни, за да се ориентираме в ситуацията, или да се откажем изобщо от този инструмент в провеждането на публични политики, заради методологическия проблем.

Данни:

∙ данните са към 28.12.2020 г.;

∙ данните за потвърдените случай са за 189 държави, а за умрелите – за 174 държави.

Таблица 1. Ранглиста на всички 174 държави и 7 агрегата.