Аман от тия джендари!

Аман бе, аман от тия джендари! Навсякъде се мушат, всички за тях говорят, главата ми се наду от тях!

Едно време им викаха педали, после гейове, сега е модерно да са джендари. Ама все тия. Искали и в училище да преподават, казаха по тиливизора, даже филм направили за тях, само и само да обърнат децата на джендари. И то български! Кой им дава пари за тия работи, НЕ ли ги е срам!

Е, моите деца на джендари няма да станат. Така казах на съседката Ани от третия етаж, щото искаше да води моите и нейните на тоя, рибешкия филм, дето писаха, че развалял децата. Пък тя ме гледа странно и ми вика, че немало как да стане детето на джендар, ако не било по рождений. Тя па много ги разбира, ама това е щото има момичета. А да имаше мъжки, като моите, да видим нямаше ли да трепери да не се пръкне някой джендар от тях, за срамотиите. Ама няма начин. А са посмели, а с колана ги е пребил баща им.

Та много ма й яд на тия джендари и най-вече, щото всички за тях дрънкат. Какво стана с бежамците, не знам, изчезнаха ли, избягаха ли, никой не споменава вече за тях. Сега само джендари, та джендари. За бежамците по ми харесваше да ги мразим, щото те веднага си личат и мое спокойно ги наплюеш пред хората. А с тия джендари, ми те същите кат нас, и не знай човек пред кого мое си пцува, пред кого да си трае.

Е, някои си личат де, като Жорко с Версачито от долния етаж. Жорко е джендар със сигурност, щото носи шалче и напролет, и изобщо сий мека китка, а и кой редовен човек ще си кръсти йоркито Версачи, само туй ми кажете. Моите деца много обичат Версачито, а пък и то май не е джендар, нищо, че е Жорко е джендар, щото гледам все се опитва да скочи на чихлахлата на Ани от третия етаж. Не Жорко бе! Версачито й скача! Ма тя му двойна, пък и кастрирана и не става работата. На Версачито не му се отваря парашута, ама на Жорко май му се отваря, щот го видях една вечер за ръчичка с некъв се прибира и кат ма видя, го пусна и се изчерви, пък аз такъв поглед му хвърлих, вдън земя да потъне дано, джендар с джендар.

Но Версачито за нищо му ней виновно и затва като го бяха набили Жорко в метрото миналия месец, го взехме у дома за два дни, докат Жорко се оправи и си го прибере. То верно, че е джендар, ама мъжката го бяха били, никва жал. Аз не ги кльопам джендарите, ма кат го видях такъв омачкан, целият на хемоглобини, чак сърцето ми са сви, та го поканих на мусака, като дойде да си прибере Версачито. После бая страх брах да не прихванат децата, ама нищо им няма. И кат си тръгваше, му викам:

- Ай, Жорко, ако пак та набият, не бери грижа, пак ще ти погледаме Версачито.

Па той много се смя, ама що се смя чак толкова, ни знам, аз сирьозно му го казах.

Обаче тия дни пак съм им набрала на джендарите, особено като казаха, че ще учат децата в училище да са джендари заради тях. Та написах на един лист ДЖЕНДАРИТЕ ВЪН и отидох да го залепя на вратата на Жорко. Обаче точно тогава Жорко отвори вратата с Версачито под мишница и ми се хили насреща, а мен ма досрамя да му кажа, че съм отишла да му лепя етикет, щот мое ми се обиди все пак. И му викам:

- Жорка, дай две яйца, че ми трябват за баницата.

Пък той веднага ми даде, че отгоре и една чиния сладки ми даде, сам ги направил, ти да видиш, джендара му с джендар.
Не смея обаче да дам на децата, че кой знае какво е сложил вътре, ще ги хвърля.

*******************

Джендарските сладки ми дожаля да ги хвърля и без да искам, ги изядах сичките. Ми така де, аз съм дърта жена вече, джендар няма закога да стана. Сега обаче ще спретна с на Жорката яйцата една баница, хетеросексуална баница, дет се вика, и ще му сложа в чинията и ще му я върна. Белким обърне резбата, че мине, не мине все го бият и много мий жал. Не че ми пречи да му гледам Версачито, ама…

Абе не е лошо момче Жорето, ако да е джендарче.