Ромите спасители на дерайлиралия влак: Звъняхме 3 пъти на 112. Казаха, че лъжем

„Аз бях първата, която се обади на тел. 112, за да повика Бърза помощ за влака. Казах им, че падна влакът и да повикат линейките и пожарната. Тя ме попита откъде съм. Казах имената си и тя ми каза „Лъжеш“. Викам: „Как ще лъжа?“ Аз цялата треперя и ви казвам, че падна влакът. Три пъти звънях и тя ми затваря. На третия път ми каза: „Ще дойдем“. След 40-45 минути дойдоха първо пожарна, после полиция и накрая линейките.“
Това разказа млада жена от ромската махала на село Калояновец за Нова тв тази сутрин.

Ромите са първите, които се отзовават да помагат при катастрофата на 12 юли, в която загина 38-годишният машинист, а 14 души бяха ранени.

„В същия момент бяхме седнали със съседа, дядо Иван, да пийнем по чашка студена бира. Говорейки по работа, се чува един ужасен, голям грохот, голям прах и голям грохот. Дерайлирал влак. В същия момент казвам на дядо Иван: „Дядо Иване, бягам да спасявам машиниста“, защото не знаех дали е товарен или пътнически влакът. Бях по едни къси панталонки, с едни чехли, даже без фланелка. Хукнах, пресякох полето и като приближих отляво, отдясно наскачаха други съседи, млади момчета. Късмет, че в съседство са други хора, празнуваше се рожден ден“, разказа мъж от ромите, помогнали на пътниците в катастрофиралия влак София - Варна.

На място ромите видели, че някои пътници, „млади момчета“, вече са излезли и са започнали да помагат. В този момент имало затиснати във влака и започнали да ги вадят.

„Това ни беше задължение. Не бяхме се замислили дали има ток по линиите, дали може да стане някакъв инцидент между нас, това стана спонтанно - ставаш от масата и бягаш на линиите да помагаш на пострадалите“.

В началото притеклите се на помощ роми помогнали на двама възрастни мъже и една жена, която загубила лекарствата си. Извели децата на безопасно място, в поделението.

30-40 минути след катастрофата дошли линейки, пожарна, полиция. С помощта на пожарната, били извадени още две затиснати жени, които ромите с голи ръце не можели да освободят.

Жените от селото разказаха, че почнали да мият лицата на пострадалите, за да им помогнат да дойдат на себе си.

Но имало и реакции срещу тях.

Една жена викаше „Махайте се, махайте се“. Защо? Ние помагахме. А те решиха, че сме отишли да крадем. Как ще крадем, отидохме да помагаме. Изобщо не се съобразихме с думите й, пак почнахме да помагаме.
Обидихме се малко, но пак се радваме, че можахме да дадем помощ, да спасим живот, разказват жените.

Обвиняват ни, защото циганите изобщо ги нямат за хора. Когато направиш хубаво, пак си лош, заключават тъжно те.