Център за обществена подкрепа "За деца и родители" на фондация "За Нашите Деца" помогна на майка на дете с увреждане да продължи да се грижи за него.  

За нелеката съдба на малкия Архангел разказа майка му Елица. Споделя за здравословните проблеми на Архангел, които започват още от раждането му. Сърчицето му спира на няколко пъти, лекарите успяват да спасят живота му, но мозъкът на Архангел остава увреден. Често му е трудно да диша и не може да се справи без помощта на специален апарат.

В Центъра се запознават с Архангел, когато той е на годинка и 7 месеца, но развитието му отговаря на 5-6-месечно бебе. През повечето време той лежи, не може да стои седнал, не издава звуци, не може да държи играчки в малките си ръчички. Не може и да се храни самостоятелно, не познава вкуса на храната, не знае как да я сдъвче и да я глътне.

Архангел не отделя поглед от майка си и й се усмихва. Момченцето е силно привързано към нея, защото тя постоянно е до него и му помага.

Елица говори с мъка, докато разказва за изпитанията, пред които е изправена като майка, но в погледа й ясно личат борбеност и силна майчина воля. Когато й казват, че е изключително смела, тя отговаря „Какво друго мога да направя? Той ми е дете! Моето дете!“. В тези думи Елица се крие целият смисъл на това да бъдеш родител – да се посветиш изцяло, да приемеш детето си такова, каквото е, да го обичаш безусловно и да се бориш всекидневно то да живее по-добър живот.

Въпреки ограничените финансови средства, с които разполага семейството й, въпреки факта, че тя няма родителски опит, майката нито за миг не се замисля да изостави рожбата си. За нея да се грижи за сина си, въпреки тежкото му здравословно състояние, е естествено толкова, колкото дишането.

Причината Елица да се обърне към Центъра ни за обществена подкрепа (ЦОП) в Пловдив беше, че въпреки усилията, които постоянно полагаше, майката все още се нуждаеше от материална и емоционална подкрепа. Дадохме храна и бебешка козметика на Елица, осигурихме рехабилитация за Архангел, която да се извършва от специалист в дома на семейството, защото малкият не можеше да бъде транспортиран до болницата. Майката имаше нужда да сподели с някого своите страхове и съмнения, да разкаже за начина, по който ежедневно се чувства. Осигурихме специалисти, с които тя свободно да може да разговаря и да се чувства емоционално подкрепена, разказват от Центъра.

След упоритата ни съвместна работа Архангел вече може да стои седнал, да издава звуци, сам да държи играчките си и да натиска бутончетата им, които пеят песнички и го забавляват. С него работи рехабилитатор от ЦОП. А майка му знае, че има човек, който може да чуе тревогите й и да я подкрепи, както и някой, който да се радва на успехите на детето заедно с нея.

Преди екипът ни от ЦОП да се появи в живота на Елица, тя беше сама в трудностите и болките си. Благодарение на нашата подкрепа, Елица вече знае, че не е нужно да върви по трудния път сама. Ние сме неотлъчно до нея и семейството й. Това я успокоява, позволява й в някои моменти да бъде уязвима и крехка, да сваля тежкия товар от раменете си и по-често да е уверена, че е добър родител, допълват оттам.

От ЦОП правим всичко възможно максимално да подкрепим Архангел и семейството му. Предстои ни да бъдем застъпници пред различните институции, за да може малкото момченце да има достъп до необходимите за неговото здравословно състояние услуги. Ние ще продължим осигуряването на рехабилитационни услуги в домашна среда, ще предоставяме материална подкрепа, защото грижата за детето изисква много средства, с които семейството не разполага, допълват от Центъра.

Елица все още понякога се чувства разколебана и изплашена: „Не знам дали детето ми ще може да порасне, да проходи, да яде само. Все се надявам да се случи, но като се разболее, се притеснявам да не стане най-лошото“. Но Елица споделя, че в такива моменти усеща помощта и подкрепата, която ЦОП й оказва и се чувства обнадеждена. „Цяла България бди над детето ми,“ казва тя с нежна майчина усмивка.

Още по темата

31/07/2017

Общество

Трябва ли да чакаме Коледа, за да се сетим за децата в риск?