След продължително затишие за жертвите на дрога у нас, смъртните случаи след употреба на фентанил във Варна разбудиха обществения интерес и институциите. Премиерът Николай Денков обяви създаването на координационен механизъм за противодействие на наркоразпространението. Същевременно години наред хората с наркотична зависимост са грижа само на "няколко психиатрии, комуни, които се броят на пръстите на едната ръка, и психотерапевтични центрове". "Никой не знае колко са жертвите на този наркотик у нас", казва Людмила Зафирова, основател и управител на клиниката за интензивна терапевтична помощ на зависими "28 дни, за да си чист". 

Г-жо Зафирова, новост ли е фентанилът за българския наркопазар?

Фентанилът е у нас отдавна, но фрапантните случаи с 10 починали във Варна обърнаха фокуса към него. Всеки наркопазар се обогатява с нови вещества, не може у нас да няма фентанил, когато от години в САЩ се борят с тази епидемия. Нашите дилъри, знаейки, че хората стават светкавично зависими при употреба, са заинтересовани да го разпространяват. Освен това България е много отворена държава, идват туристи, които употребяват, донасят наркотика. Щом нещо се търси и от чужденците, нашите дилъри искат да отговорят на интереса. За широкото разпространение на фентанила във Варна според мен има две причини. От една страна, това е туристическа дестинация. От друга Варна е пристанищен град, а това го прави добър канал за доставки по море. Първо за България, после и за другите балкански държави, може би дори за Западна Европа. Не знаем какви са пътищата на разпространението. Фентанилът ще го има на пазара, защото каквито и мерки да се предприемат, все още няма държава, която да е спряла на 100% разпространението му. Добре е, че сега се обръща повече внимание на това, но мисля, че той е у нас от доста време.

Какво предизвиква употребата на фентанил?

Това е много рисков наркотик, виждаме го и в статистиката от САЩ. Преди две години починалите от него там бяха 70 000 годишно, а сега са 100 000. Най-страшното е, че в рамките на 3-4 минути след употреба, човек се задушава, защото опиоидът блокира центровете в мозъка, които отговарят за дишането. Тъй като той е много по-силен от хероина, дори половин милиграм фентанил, добавен към друг наркотик, много бързо пристрастява. Тази мигновена, силна зависимост, която създава фентанилът, е манна небесна за дилърите. Защото им дава възможност веднага да „хванат“ клиента, който става техен завинаги. Той не може да е откаже и продължава да търси дрогата. И тогава вече няма нужда да се слага скъпият хероин, който и трудно се внася, заради изсичането на макови полета в Афганистан и пресичането на канали. Фентанилът започва да навлиза много силно навсякъде и това е най-лошото. Последствията от него са много тежки, създава силна пристрастеност и много трудно се излиза от абстиненция, когато спреш да го взимаш. Илюзия е, че можеш да спреш след първите няколко дози. Зависимият усеща неимоверен наркотичен глад. 

Позволете на зависимия да се сблъска с последствията от действията си

Какви случаи от практиката ви са свързани с този опиоид?

Имахме пациент, който беше зависим от фентанил. Той дойде от Калифорния. Имаше желание да се справи с този наркотик, но е много трудно. Беше преминал детокс, но седмица след идването му като че ли мозъкът все още не работеше. Другият случай, който се появи при нас, беше с младо момиче, което предполагаше, че в дрогата, която е взело, е имало фентанил. Тя също е живяла в чужбина, в Западна Европа. С идването си тук е купила наркотик от непознат дилър. Имала е голям късмет, че припаднала близо до „Пирогов“ и веднага е била приета в реанимация. Това е спасило живота ѝ. Тя също, макар че дойде след доста време пребиваване в болница, поне един месец не беше в състояние да се включи в терапевтичното лечение. Хората, които вземат дрога, трябва да внимават от кого купуват, да не се доверяват на непознати, защото може да възникнат непредвидени обстоятелства.

Как протича абстиненцията при тези хора?

Имат халюцинации, губят ориентация, памет, усещат невероятно силни болки в цялото тяло. Нужно е поне месец да се лекуват в болнично заведение, за да се възстановят, преди да могат да участват в интензивна психотерапия. Обикновено им липсва концентрация, стават безразлични, изпадат в депресия. Много бавно се възстановяват. При други зависимости процесът протича много по-бързо.

Достатъчни ли са мерките, които предприема държавата? Неотдавна премиерът съобщи, че се създава координационен механизъм. Тепърва ще видим за какво точно става дума.

Де факто зависимите няма къде да се лекуват. Има само психиатрични болници, ограничени на брой, има и комуни, които също могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Остават психотерапевтите, психолозите, лекарите, при които зависимите могат да търсят помощ, но това е крайно недостатъчно. А освен алкохолни семейства, които имаме от 100 години, вече имаме и наркотични семейства. Имаме пациент, който е на 23 г., с детенце на 2 години, партньорката му също е зависима. Той например иска да скъса с наркотиците, но тя няма такова желание.
Нямаме достатъчно грижи за хората, които вече вземат дрога, да им помогнем да се откажат или поне да ги информираме за опасностите. В последните години малко се пише по темата, а хората трябва да знаят как да разпознават симптомите – дали техен близък се дрогира. Има и пренебрежително отношение към пушенето на марихуана – „голяма работа, изпушил е един джойнт“. Доказано е, че марихуаната отключва шизофрения и много други психични заболявания.

Ако говорим за вносители или дилъри, предвид смъртните случаи, които станаха известни, присъдите би трябвало да бъдат много строги – за вносител - 25 години затвор, за дилър също затвор, без опции да бъдат освободени по каквато и да било причина. Само с безкомпромисно наказание трябва да се подхожда към тези, които стават убийци на наркозависимите. Най-често жертвите са млади хора, до 30-годишна възраст. Представяте ли си какво означава това за бъдещето на нацията?

Пада ли възрастта на наркозависимите, какви са наблюденията ви?

За съжаление пада. Има мода при малолетните и непълнолетните да експериментират с психоактивни вещества - райски газ, марихуана, екстази, който има пари и с кокаин. 2% от децата на възраст до 13 години вече са имали допир до тези вещества. При тийнейджърите в гимназиална възраст този процент вече е 19. В нашия терапевтичен кабинет идват много родители. Те разбират, че децата имат проблем едва когато изостанат с ученето, когато са заплашени от изключване или когато започнат да се държат неадекватно, агресивно или са емоционално разстроени. Затова създадохме програмата „28 дни джуниър“. Имаме дневен кабинет в София, в който терапевти работят с деца и младежи до 18 г.

По-различен ли е подходът при децата, които вземат някакъв вид дрога?

Определено при децата се работи много с родителите. Има възпитателен ефект. Обръща се внимание на някои пропуски от семейството. Работи се индивидуално с младежите, но и с родителите. Тези млади хора трябва да се социализират, да им се покаже как да живеят, какво ги чака в бъдеще, ако продължат да се дрогират. Психотерапевтът не може сам да се справи с това, родителите трябва да участват активно.