18 месеца след началото на войната в Украйна агенция "Ройтерс" прави равносметка на човешките жертви, ранените, икономическите загуби и разходите за оръжие. Данните са от публични източници, а някои от тях си противоречат, тъй като идват от враждуващите страни.

Как изглежда войната в цифри

Загинали

Изгубените животи безспорно са най-тежката цена на войната. Към днешна дата вече е ясно, че военните действия причиниха смъртност, невиждана в Европа от Втората световна война насам.

Над 9000 са цивилните жертви към края на юли, по данни на ООН. Организацията приема, че действителната цифра е чувствително по-голяма.

Близо 500 000 военни са загубили живота си или са били ранени, изчислява "Ню Йорк таймс". Вестникът цитира официални представители на САЩ, поддръжник на Украйна, които казват, че Русия е загубила около 120 000 войници, а 170 000-180 000 са ранените. Украйна е загубила около 70 000 войници, а ранени са между 100 000 и 120 000.

Според руски официални лица изчисленията на САЩ за човешките загуби на Русия са силно завишени и са пропаганда. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу каза на 21 септември м.г., че Русия е загубила 5937 войници от началото на войната. Оттогава страната не е съобщавала други цифри, загубите са държавна тайна, отбелязва "Ройтерс".

Украйна не е обявила колко войници са загубили живота си и казва, че това е държавна тайна, тъй като има връзка с военните тактики.

В ситуация на война е трудно да се направи точна независима оценка на загубите на която и да е страна.

Конфликтът в Източна Украйна започна през 2014 г., след като проруският президент Виктор Янукович е свален от революцията на Майдана, а Русия обяви анексия на Кримския полуостров. Тогава подкрепени от Русия сили влязоха в конфликт с въоръжените сили на Украйна. Около 14 000 души загинаха между 2014 и края на 2021 година, вкл. 3106 цивилни, по данни на Службата на Върховния комисар за правата на човека на ООН.

Преселени

Милиони украинци бяха принудени да напуснат домовете си след началото на войната. Населението на Украйна е 41 милиона души.

По оценка на ООН 17,6 млн. души имат нужда от спешна хуманитарна помощ, а 5 млн. са се преселили в рамките на Украйна.

В Европа са регистрирани 5,9 милиона украински бежанци, според Върховния комисариат за правата на човека.

Украйна

От началото на войната Русия завзе 11% от украинската територия. Изчисленията са на центъра "Белфър" към университета "Харвард Кенеди". Добавени към по-рано анексирания Крим, това са общо 17,5% завзета територия с площ 106 000 кв. км.

След като отблъсна руските сили през 2022 г., Украйна не успя да направи сериозни настъпления срещу добре окопаните руски войски, откакто започна нова контраофанзива в началото на юни 2023 г.

Украйна е загубила част от бреговата си ивица, икономиката ѝ е осакатена и някои градове са превърнати в пустош от боевете.

Икономиката на Украйна се сви с 30% през 2022 г. и се прогнозира да нарасне с 1% до 3% тази година, според Международния валутен фонд.

Не е ясно колко е похарчила Украйна за боевете.

Русия

Руските разходи за войната са държавна тайна, но съвпадат с големия шок за руската икономика от най-строгите налагани някога западни санкции, които станаха факт след инвазията.

Икономиката устоя на първоначалните очаквания за двуцифрен спад през 2022 г., но връщането към просперитет е далеч, тъй като правителството насочва повече разходи към военните.

Икономиката на Русия ще нарасне с 1,5% тази година, според Международния валутен фонд, след свиване от 2,1% през 2022 г.

„В средносрочен план руската икономика ще бъде възпрепятствана от напускането на мултинационалните компании, загубата на човешки капитал, откъсването ѝ от световните финансови пазари, намаляването на нейните политически буфери“, каза говорителката на МВФ Джули Козак миналия месец.

„И следователно очакваме в средносрочен план производството в Русия да бъде със 7% по-ниско от предвоенната прогноза.“

Русия е удвоила целта си за разходи за отбрана за 2023 г. до над 100 млрд. долара - една трета от всички публични разходи, показва правителствен документ, прегледан от Ройтерс, на фона на растящата цена на войната в Украйна, която поставя под все по-голямо напрежение финансите на Москва.

Тъй като военните разходи на Русия нарастват, а санкциите намаляват енергийните ѝ приходи, Москва се бори да поддържа бюджетния си дефицит под контрол.

Русия загуби голяма част от европейския газов пазар, но успя да продължи да продава петрола си на световните пазари, въпреки че Съединените щати, Европа и други сили ограничиха или прекратиха покупките.

Русия бе изключена от западните финансови пазари, повечето от нейните олигарси са санкционирани и изпитва проблеми с набавянето на някои артикули като микрочипове.

Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс каза по-рано тази година, че Путин рискува да превърне Русия в "икономическа колония на Китай с течение на времето".

Русия просрочи своите чуждестранни облигации за първи път от катастрофалните месеци след болшевишката революция от 1917 г.

Цени

Инвазията и западните санкции срещу Русия доведоха до рязко покачване на цените на торове, пшеница, метали и енергия, подхранвайки инфлационна вълна и глобална хранителна криза.

Русия е вторият по големина износител на петрол след Саудитска Арабия и най-големият износител на природен газ, пшеница, азотни торове и паладий.

Малко след нахлуването на Русия в Украйна международните цени на петрола скочиха до най-високите си нива от рекордите от 2008 г.

Западни оръжия

След инвазията Съединените щати са отделили над 43 млрд. долара помощ за отбраната на Украйна, включително за противовъздушни системи Stinger, противобронови системи Javelin, 155-милиметрови гаубици и оборудване за защита срещу химическа, биологична, радиологична и ядрена атака.

Най-големите поддръжници на Украйна в номинално изражение са Съединените щати, Европейският съюз, Великобритания, Германия и Япония, според Института за световна икономика в Кил, Германия.

Русия твърди, че оръжейните доставки на Запада ескалират войната.