Асоциацията на Европейските журналисти – България (АЕЖ) призовава ръководството на БНР да осигури пълна прозрачност на обстоятелствата около спирането на интервюто на Петър Волгин с посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова.

Разговорът, който трябваше да се излъчи на запис в предаването “Политически некоректно” на 16 декември, бе обявен на Фейсбук страницата на предаването на 14 декември, което предизвика критики, протест, позиция на посолството на Украйна, както и такава на председателя на парламентарната група на партията – санкционираният по американския антикорупционен закон “Магнитски” депутат Делян Пеевски, пише АЕЖ.

Впоследствие излъчването на интервюто бе спряно след извънредно заседание на Програмния съвет на общественото радио, свикано на сутринта на 16 декември. В ефира на предаването “Политически некоректно”, водещият свърза това решение с позиция на депутата Делян Пеевски. В предаването говориха генералният директор на БНР Милен Митев и председателката на Съвета за електронни медии Соня Момчилова. Двамата изразиха подкрепата си за водещия Петър Волгин. А самият водещ подчерта, че генералният директор не носи отговорност за решението за сваляне на интервюто, припомня асоциацията.

Чл. 55. (1) от Закона за радиото и телевизията изрично определя управителния съвет и генералния директор като органи на управление на БНР. А според чл. 68. (1) генералният директор на БНР провежда програмната политика и осъществява оперативното ръководство на радиото. В този смисъл, няма как да се изключи, че основната отговорност за случилото се принадлежи на УС и генералния директор на радиото, които са и задължени да се отчитат на Съвета за електронни медии, чийто председател е Момчилова, се казва в позицията.

В позиция, публикувана вечерта на 16 декември, ръководството на БНР категорично отхвърли обвиненията в политическа намеса в редакционната политика на медията. То цитира решението на Програмния съвет – основният орган за саморегулация на медийното съдържание – според което, при реализирането на интервюто с посланик Митрофанова са нарушени чл. 5 от Етичния кодекс и точки 7.3, 8.1 и глава 13 от редакционните стандарти. Те “изискват интервютата да бъдат безпристрастни, да не изглеждат благосклонни към позицията на събеседника и регламентират принципите при отразяване на военни действия и позиции на враждуващи страни. Затова, на основание т. 13.1 от Редакционните стандарти на БНР, Програмният съвет препоръча на ръководството на програма „Хоризонт“ интервюто да не бъде излъчено в ефир”, обясниха от обществената медия.

Това обяснение обаче едва ли е достатъчно, като се има предвид отзвукът от спирането на интервюто. При изясняването на всички факти, е необходимо да започнем от самото решение за покана за интервю на посланика на Руската федерация, добавя АЕЖ.

И още:

"Било ли е обсъдено каква е необходимостта да се покани посланик Митрофанова, която представлява държава, обявила България за неприятелска, точно в този момент и точно в това предаване с водещ Петър Волгин? Самият водещ заяви, че решението е било обсъдено на планьорките на Програма “Хоризонт”, присъствало е в схемите за предаването и всички в радиото са знаели за него, като никой не е видял в това проблем. Кой е поел отговорност за това решение, което по думите на водещия, е съгласувано?

Чия е била инициативата въпросът да се обсъди на Програмен съвет? Как е свикан и имали ли са възможност членовете на съвета да се запознаят със съдържанието на интервюто, преди да трябва да вземат отношение? Какви са критериите да бъде направена предварителна проверка на интервюто и защо заседанието не е свикано по-рано?

Протоколът от заседанието на Програмния съвет трябва да бъде публикуван, за да стане ясно какви са изразените мотиви, за да се препоръча интервюто да не бъде излъчвано. От протокола ще стане ясно и дали някой от членовете на съвета се позовава на натиск от страна на външни за радиото лица. Подобен натиск би бил цензура и е забранен от Закона за радиото и телевизията.

Необходима е яснота дали е прецедент Програмният съвет да взима решение относно съдържанието на интервю или друг журналистически материал, и да препоръчва да бъде свалено.

Не на последно място, призоваваме интервюто да бъде предоставено на органите по регулация и саморегулация. Съветът за електронни медии и Комисията по журналистическа етика трябва да имат възможност да се запознаят с материала и да го анализират съгласно правомощията си. Би било подходящо интервюто, чието излъчване в ефир не се препоръчва от Програмния съвет заради несъответствие със стандартите на БНР, да бъде публикувано като текст, за да може и обществеността да се запознае със съдържанието му. В случай, че то не е безпристрастно и обслужва пропаганда, то би вършило тази задача много по-добре, докато е обвито в скандална мистериозност, отколкото ако бъде публикувано и към въпросите и отговорите се подходи критично.

Припомняме, че това не е първото решение на Програмния съвет на БНР относно предаването “Политически некоректно” с Петър Волгин. През април миналата година Програмният съвет единодушно реши, че с разпространяването на непотвърдена и невярна информация за превземането на българския кораб “Царевна”, намиращ се по това време в Украйна, Волгин е нарушил Правилника за редакционната дейност на БНР и Етичния кодекс на служителите на БНР. В резултат на това, на Петър Волгин бе наложено дисциплинарно наказание. Въпросното заседание на Програмния съвет бе с председател генералния директор на БНР Милен Митев, който в събота определи предаването на Волгин като “едно от най-ярките доказателства” за свобода на словото в БНР. Бихме искали да попитаме г-н Митев и председателката на СЕМ Соня Момчилова дали разпространяването на дезинформация се вписва в категорията “свобода на словото”. Позволяваме си да припомним, че отдавна очакваме оставката на Момчилова.

Ще завършим с цитат от песен на Владимир Висоцки. “Всё не так, как надо!” (Нищо не е както трябва (рус.). Сякаш той в най-пълна степен отразява цялата ситуация около предаването “Политически некоректно” с Петър Волгин и неизлъченото интервю с посланик Митрофанова. Събитията от последните няколко дни допълнително подкопават и без това ниското доверие в медиите у нас, като дават възможност Петър Волгин да бъде представен като герой на свободното слово, посланик Митрофанова – не като представител на престъпен режим, нападнал съседна държава, а като изразител на алтернативна гледна точка, а България като страна, в която върлува антируска цензура."