Радан Кънев е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учредител на ДСБ, от 2013 г. до 2017 г. е председател на партията. Народен представител и съпредседател на групата на Реформаторския блок в 43-ото Народно събрание от Варна. Избран е за член на Европейския парламент през 2019 г. с листата на Демократична България. Член на групата на Европейската народна партия (ЕНП).
- Г-н Кънев, Еврокомисията вече обяви, че икономическият растеж на ЕС ще бъде забавен. Имате ли идея или предсказание какви ще бъдат загубите за европейската икономика и българската от вируса?
- Уместно използвате думата предсказание. Всички конкретни прогнози за това какъв ще бъде спадът в икономиката в ЕС и България, дали ще се стигне до рецесия, колко дълга ще бъде, са в сферата на гадателството, а не на политиката или икономиката. Това, което е очевидно, е, че спад вече има, че кризата ще се задълбочи и че конкретни сектори ще бъдат засегнати изключително тежко, най-малкото поради факта, че тяхната дейност вече е обект на административни забрани. Те вече нямат възможност да развиват дейността си, което автоматично означава много тежки загуби и твърде възможен фалит.
- Какво може да направи българската държава, а и на европейско ниво, за ограничаване на тези фалити? Той ще обхване най-вече тези бизнеси, които са засегнати от социалната изолация.
- Да, на първо място - тези, които са засегнати от преки административни забрани, свързани и с пътуване, свързани със сектора на транспорта и социална изолация - секторът на ресторантьорството, търговските сектори. Но не само свързани със забрани, а и с естественото въздържание на хората. И слава Богу, че такова въздържание има, а не агресивно социално общуване.
Нека да видим не какво може да се направи, а какво се прави. В момента ЕК обяви своя първоначален пакет от мерки. Той включва както освобождаване на правилата за държавна помощ, даване възможност на правителствата да подпомагат бизнеса повече, отколкото досега, така и преки финансови мерки, така и инвестиционни инструменти, свързани с ЕИБ и частните финансови пазари. От страна на комисията вече имаме възможност за освобождаване на значителни средства, част от тях като преки субсидии, както и разрешение за ползване на неусвоени средства по европейски програми за последиците от пандемията от коронавирус.
По отношение на националните решения вече има набор от решения в различни европейски държави, а и в САЩ. Те са в две посоки към момента. Едната посока е директно стимулиране на бизнес и семейства, които нямат възможност да получават приходи по време на кризата, а другата е към освобождаване от данъци или разсрочване и намаляване на данъци, както на пряко засегнати бизнеси, така и на цялата икономическа среда. Така, че мерки има, те са въпрос на конкретна преценка на правителството, но такива възможности съществуват, те вече активно и ефективно се прилагат.
- В деня на обявяване на извънредното положение вицепремиерът Томислав Дончев каза, че за да бъдат дадени парите, те първо трябва да влязат в хазната. Ще издържи ли българската хазна и доколко управляващите реагират адекватно?
- Не бих искал да реагирам твърде остро на поредица от изказвания и на самият премиер, и на финансовия, на социалния министър, и на ресорния вицепремиер г-н Дончев. Иска ми се да подкрепим усилията, всички като общество, които в момента прави правителството, да бъдем конструктивни, но не можем пък да изразим съгласие с подобни мнения. Те показват едно много лошо неразбиране на ситуацията, в която се намират българските граждани. Стотици хиляди са семействата в България, чиято прехрана, от пълненето на хладилника до плащане на сметките, зависят от днешния оборот на техния семеен бизнес. В момента, в който този бизнес е спрян, те в непосредствено бъдеще, в рамките на деня или седмицата не разполагат със средства да нахранят собственото си семейство, нито със средства да платят заплати на обикновено малкия брой хора, които наемат - двама-трима-четирима души във фирма. Много често говорим за предприятия, които нямат външни наети работници, а в тях е заето цялото семейство, които нямат други приходи. Това е една от най-здравите форми на бизнес. Това е така нареченият гръбнак на обществото. Тези хора без подпомагане в момента влизат в лично бедствено положение и освен това автоматично стават хора, които ще търсят още днес и утре помощ от държавата, вместо както десетилетия досега, да допринасят. Те са внесли много десетки хиляди лева данъци и осигуровки за всички, за обществото. Те са били солидарни в продължение на десетилетия и сега е моментът, в който обществото първо трябва да бъде солидарно към тях, и второ - да погледне разумно към бъдещето. Защото, ако се счупи малкият бизнес в момента, то със сигурност няма да има кой да пълни хазната утре. И още нещо много важно - много години българското правителство се хвали с финансова стабилност. И се хвали основателно, нека да им го отчетем. Но тази финансова стабилност не е самоцел. Държавата трябва да е финансово стабилна, за да може в кризисна ситуация да реагира. Тя трябва да има добър кредитен рейтинг, за да може в кризисна ситуация да излезе на пазара и да се финансира допълнително. Така че нека оценим тази стабилност, която имаме, добрия кредитен рейтинг, който имаме, и да проявим необходимата солидарност към тези, които със затварянето на магазините си, на обектите си, на фирмите си, в момента помагат на всички други. Те го правят в общ интерес.
- Добре, как могат да бъдат облекчени те? Кешови плащания - надали, но данъчни ваканции, други идеи, нещо прави ли се по света?
- Нека започнем с доброто, което в момента предлага българското правителство. Предлага се една част от заплатите да бъде поета от публичните финанси. В случая от Националния осигурителен институт. Това не бих го подкрепил, мисля, че трябва да бъде директно от бюджета, но така 60% от заплатите на хората, които принудително са в отпуск, да бъдат поемани от публични финанси - това е добро решение. Да отворя една скоба - г-н Горанов каза, че ще се гледа фирма по фирма. Това е абсурд. Или има ясни, обективни, абстрактни критерии, или бумащината и съмненията в корупция ще проваля целия замисъл. Но, разбира се, трябва да се подходи и към данъчно-осигурителни ваканции. Тези хора нямат приходи в момента и да плащат осигуровки е обективно несправедливо. На второ място, те са внесли много в бюджета и имат право да очакват солидарност в настоящия момент и при затворените си обекти. На трето място, г-н Горанов говори за заплати, но когато говорим за семеен бизнес, това в общия случай са самоосигуряващи се собственици или самонаети лица. Трябва да помислим и за тях. Малкият бизнес, семейният бизнес, самоосигуряващите се лица изкараха България от кризата през 2009 г. Те платиха 90% от цената за излизане от кризата. В момента са в най-тежко положение и трябва да се помисли и за тях. За да има спокойствие и стабилност, трябва бързо да се направи това. Защото влезем ли в спиралата на фалити и дългове, това ще доведе до допълнителна, непосилна и дълготрайна тежест за бюджета. Ние нямаме много време да осигурим тази помощ - данъчни облекчения, осигурителни ваканции, поне отлагане на плащането на наеми и вноски по кредити, отмяна на общински такси, а и преки компенсации - както правят другите европейски държави.
- Притеснява ли ви това, че сме в извънредно положение и правата ни са ограничени извън тези, посочени в Чл. 57. (3) на конституцията?
- Не виждам повод за притеснение, поне на този етап. Ограничени са правата ни на свободно придвижване, за мнозина правото на труд - но това е в името на общата сигурност. Виждам едни не твърде сериозни опити на главния прокурор да се върне под светлината на прожекторите, да се прави на епидемиолог и министър на финансите едновременно. Предлагам да подходим със съчувствие към тези опити, с разбиране - беше свикнал на цялото медийно внимание в държавата. Но и да внимаваме да не прекрачи границата…
- Вече има анализатори, които твърдят, че светът вече няма да бъде същият. Мислите ли, че ще има някаква промяна и в каква насока?
- Знаете ли, бях в казармата, когато паднаха Кулите-Близнаци през 2001 г. Оттогава до сега съм чул почти всяка година, кажи-речи двайсетина пъти, анализатори да казват, че “Светът вече няма да бъде същият”. И те винаги са прави - той не е същият, той се променя постоянно. И за добро, и за лошо.
Разбира се, че светът ще се промени след тази епидемия. И България, и ЕС ще се променят. Важното е максимално да бъдат ограничени жертвите, на първо място. На второ място - да не се допуснат масови фалити, милиони семейства, които са били гръбнакът на обществото и икономиката ни, да останат без работа. Другото ще се възстанови, а много неща ще се подобрят. Виждаме много добри примери в момента. Виждаме лекари, сестри, студенти, доброволци, които се борят с епидемията, без дори да имат достатъчно предпазни средства. Докато говорим, синът ми в съседната стая учи дистанционно, по интернет. Учи с интерес, общува с учители и приятели - учителите и директорите на българските училища направиха чудеса за броени часове, правят чудеса и сега.
Преди всичко - вярвам, че тези трудни времена ще възстановят чувството за солидарност, солидарността като ценност, която забравихме и пренебрегнахме.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
3811
4
18.03 2020 в 20:23
14469
3
18.03 2020 в 18:11
5300
2
18.03 2020 в 17:29
77927
1
18.03 2020 в 17:18
Верно живеем в странни времена, променливи...
Последни коментари
PaulPierce
Столичната община ще обжалва спряната от съда промяна на движението около Патриарха, съобщи Терзиев
Trabajo
Симеоновският лифт спря завинаги, няма части за него
ПР
Тестът и отговорите от днешната матура по български език и литература
Far Rider
Възможно е и двамата шофьори да са виновни за катастрофата с Кирил Петков (обновена)
Зла свекърва
Орбан: Роберт Фицо е между живота и смъртта