OFFNews разговаря с евродепутата Радан Кънев за предстоящите избори за Европейски парламент (ЕП) и евентуалните бъдещи мнозинства, посоката на развитие на Европейския съюз (ЕС) около Зелената сделка, какъв трябва да е подходът на "Демократична България" спрямо ДПС и струва ли си голямата цена на сглобката.

- Г-н Кънев, социолозите прогнозират възход на по-крайните десни партии, както и нова конфигурация на следващите европейски избори. Вие как виждате нещата, какъв ЕП ни очаква, опасна ли е ситуацията?

- Не бих говорил за опасност. Да се гадае, е много рисково. До голяма степен се доверявам на сондажите, че ще има осезаемо отместване надясно. Тук следва анализът какво се случва и как това ще се отрази на работата в ЕП. Вчера имаше ключово гласуване за отпускане на 4-годишна помощ за Украйна за 50 млрд. евро. Това е вот с огромен популистки заряд в най-добрия смисъл на думата. Всеки депутат внимава как гласува, защото избирателите следят бюджетните вотове преди избори с голям интерес. Видяхме, че всички групи гласуваха единодушно “за”.

Крайните националисти - групата на “Идентичност и демокрация” (ИД) - гласуваха на три равни части “за”, “против” и “въздържали се”. Крайната левица - също. Изводът, който можем да направим е, че консолидирана пропутинска група в ЕП е единствено “Алтернатива за Германия” като част от ИД. Французите се въздържаха, а италианците бяха “за”. Тоест, една по-голяма тежест на двете крайнодесни групи - Консерваторите и реформистите и ИД, не значи повече влияние на Путин, може би 10-15 души повече в ЕП. Тези две групи са много различни. Има един паникьорски стил на медиите в т.нар. “брюкселски балон” - Euractiv, Politico. Едва ли не, говорят за превземане на следващия парламент от крайната десница - всъщност говорим за две групи, плюс депутатите на Орбан, които не са в нито едната група. Те са изключително разнородни по много политически параметри. “Алтернатива за Германия” има откровено антиевропейско и проруско поведение, а например “Италиански братя” на Джорджа Мелони има последователно проевропейско поведение и Италия има едно от най-проукраинските правителства.

- Т.е. не се задава плашещо крайнодясно мнозинство?

- Ще има повече депутати от крайното дясно и това няма да означава нищо специално по отношение на единството на ЕС. Ще има значение възникването на нещо, което можем да наречем резервно дясно мнозинство по икономически въпроси. Защото сегашният парламент в повечето случаи, допреди шест месеца, когато се делеше ляво и дясно по икономически въпроси, имаше едно голямо и ясно изразено ляво резервно мнозинство. Когато се разпаднеше центристкото мнозинство - християндемократи + социалисти + либерали, се появяваше мнозинство от крайноляво до либерали включително, което не гласуваше за икономически здрав разум. Изглежда, че в следващия парламент ще има резервно дясно мнозинство и това плаши една значителна част от това, което бихме могли да наречем “брюкселски балон”. Ще има дясно резервно мнозинство, вероятно стабилно.

Предстои един парламент, който отговаря на притесненията на много европейци за факта, че поредица предложения на ЕК подхраниха инфлацията, за която има още куп причини. Много интересен парламент, който със сигурност ще стои по-надясно от сегашния.

- Правилна ли е стратегията на ЕС за Зелената сделка? Какво трябва да се промени, за да стигне посланието до хората?

- На много места се сгреши, и то грубо. Зелената сделка дойде в отговор на изключителната климатична тревожност, която водеше предизборната кампания през 2019 г. във всички западноевропейски държави, не толкова в Източна Европа. Мисля, че бяхме малко изненадани на ниво депутати и правителство, когато след сформирането на ЕК, начело с Фон дер Лайен, климатът се превърна в тема номер 1 на европейското законодателство. Това е отражение на тревогите на голяма част от европейците. Те са напълно основателни - климатът се променя, но въпросът е какво ние можем да направим.

Първото предложение на Зелената сделка беше един огромен финансов пакет, говореше се за трилион евро, които минаха на 750 млрд. евро - внушителна сума, която да финансира прехода на европейската тежка индустрия, енергетиката и дигитализацията на леката индустрия към по-модерни технологични решения. Един отговор на огромните субсидии, които САЩ и Китай изливат в същата посока и Европа никога до момента не беше имала възможността да организира, както и стремеж към една доза протекционизъм на собствения ни пазар и продукция.

Да не се внася технология изключително от Китай и Щатите. Като цяло една интересна от моя гледна точка позитивна политика. Тя беше далеч повече съсредоточена върху моркова от тоягата по отношение на бизнеса. След пандемията от COVID-19 обаче ЕК се опита да каже, че ще вървим в същата посока, но че тези 750 млрд. евро ще се изхарчат за възстановяване от коронавируса. И се оказа, че Зелената сделка е повече “green” (зелена), отколкото “deal” (сделка). Парите изчезнаха. Бяха изхарчени от правителствата, за да запълнят бюджетните дупки от подкрепата на населението и бизнеса по време на пандемията в огромната си част. За субсидиране на зелената трансформация от тези 750 млрд. евро останаха около 200 милиона евро, и то ако вярваме на правителствата, че наистина ги харчат за това. Защото в много държави, особено в Южна Европа, изглежда, че парите за Зелената сделка се харчат за какво ли не. ЕК, за да не бъде обвинена, че прекалено много натиска, доста си затваря очите.

Тук дойде вторият етап на Зелената сделка - когато пандемията и след това началото на войната в Украйна бомбираха инфлацията, а вицепрезидентът на ЕК Франс Тимерманс отказа да съобрази законодателната инициатива с тези факти и продължи да бълва проинфлационни законодателни предложения, които лявото мнозинство в ЕП упорито подкрепяше. Те срещнаха подкрепа и от достатъчно мнозинство сред държавите членки.

В крайна сметка от 2022 г. до средата на 2023 г. Зелената сделка от зелен морков се превърна в тояга. Нейната ефективност от климатична гледна точка намаля, но

щетата върху бизнеса значително нарасна.

Някъде в средата на 2023 г. започна едно стряскане и връщане към здравия икономически разум, съответно - одесняване на вота в ЕП. В момента се водят триалози, в които ЕП се опитва да вразумява националните правителства.

В рамките на следващия парламент и следващата ЕК ще дойде онзи въпрос на другарката с цветята от 90-те години: “Кой ще ни даде пари?”. Ние имаме нужда от този технологичен преход не просто, за да спасим планетата, а за да настигнем САЩ и Китай, които продължават на рискови нива да субсидират новите технологии, поемайки изключително опасни равнища на публичен дълг. Европа, слава Богу, не поема такива нива на дълг, а и няма инструментите за това. Някои от държавите са сериозно задлъжнели, но пак не виждаме нива като в САЩ и Китай. Поради липсата на достатъчно финансиране много важни европейски индустрии изостават. Това е големият отворен въпрос пред следващия мандат - дали и колко ще се върнем на пазара за теглене на заеми като съюз, ще имаме ли съответното фискално пространство, за да субсидираме модернизацията на индустрията си, и дали и доколко ще продължи тенденцията за затваряне на пазарите. Това е може би големият слон в стаята - въпросът за протекционизма, по който се сблъскват изключително различни интереси.

Какво мислите за идеята за въвеждане на поста еврокомисар по отбраната и бъдещето на ЕС като военен фактор?

- Еднозначно смятам, че политиките за отбрана и сигурност на Европа трябва да бъдат засилени. Не виждам нищо лошо в това да има европейски комисар по отбраната. Обръщам внимание на факта, че той сам по себе си не гарантира нищо - отдавна имаме човек с помпозното название на длъжността “върховен комисар по външна политика и сигурност”, но сме много зле с общата външна политика и сигурност. Това, че сме нарекли някого върховен комисар, не решава проблема, че Европа е все още много слаба и недостатъчно ефективна в политиките си.

Давам пример: в дългогодишната гражданска война в Либия, буквално до Европа, две ключови европейски държави - Италия и Франция, системно стоят на различни страни в конфликта. Това само по себе си тежко компрометира концепцията за обща външна политика и сигурност.

Европа е важен гарант за сигурността на държавите членки и трябва да работим за по-силна Европа. Дали трябва да говорим за обща европейска армия с общо командване съм силно скептичен - като гледам как си командваме външната политика, малко ме е страх, че една такава армия би могла да реагира на една външна заплаха с около 3-годишно закъснение, когато трябва да се реагира за 3 часа. Трябва да имаме предвид, че огромна част от европейските държави са членки на НАТО, а Алиансът има доста отработена и сериозна командна верига.

По-скоро бих разчитал на засилено европейско сътрудничество в рамките на северноатлантическия пакт. Още повече, извън САЩ има две ключови европейски държави, които не са членове на ЕС, но са в НАТО - Норвегия и Великобритания.

- Ще разчитате ли основно на преференциите в кандидатдепутатската листата на ПП-ДБ?

- Да се надяваме, че ще има обща листа. Казва се, че ще има, надявам се в близко бъдеще да стане факт. Държа на това листата да бъде обща и смятам, че всеки кандидат в нея, ако прояви здрав разум, ще разчита основно на преференции. Става дума за една общност от избиратели, които обичат да използват преференциите, и това е хубаво. Най-вероятно ще има много силни кандидати в мажоритарен план - в тази листа избираеми места няма да има, няма да има и неизбираеми.

- Колко депутати при предстоящия вот за ЕП според Вас максимално могат да имат ПП-ДБ? И колко минимално?

- Ако си свършим работата, ще ви изненадам - съвсем сериозно твърдя, че ние можем да бъдем първа политическа сила. Като не казвам, че социолозите лъжат - те казват истината, че ако изборите са днес и ние се държим както обикновено, ще имаме между трима и четирима евродепутати. Смятам обаче, че пред нас има възможност за много силна и все още дълга европейска кампания и че ние имаме аргументите да бъдем първи. Защото нашите избиратели са в огромната си част сред тези български граждани, които разбират важността на европейската политика и че има други позиции извън козируването или от ъгъла да крякаме колко е лоша Европа. Знаят, че има позиция на силна България и разбират, че тя може да бъде силна като действена част от единна Европа. Тези хора, в голямата си част симпатизират на нас. Дали ще успеем да ги мотивираме да гласуват, и то за нас, или ще ги оставим вкъщи, омерзени от сътрудничеството ни с ГЕРБ и ДПС, това изцяло зависи от нашата листа, кампания и времето, което ще ѝ отделим. Затова много държа на това да обявим общата листа навреме, а не някъде през май.

- Как трябва да се постъпи с ДПС и какво мислите за вулгарните реплики от страна на Делян Пеевски по адрес на Христо Иванов? Как може да се реагира изобщо в такава ситуация?

- Аз не бих реагирал специално. Най-малкото, защото нервността на Делян Пеевски е негов проблем, а не политически проблем на нацията. Дори той да си мисли така. Въпросът как трябва да се подходи към ДПС, е важен и принципен. Въпросът как трябва да се подходи персонално към Делян Пеевски, също може да се разглежда като принципен въпрос, ако се абстрахираме малко от личността му и погледнем той какво представлява като феномен в българската политика.

Смятам, че дори в ГЕРБ има осъзнаване за това, че е необходимо партньорите в управляващото мнозинство - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, да се дистанцират колкото могат от натрапчивото присъствие на Делян Пеевски и от всякакви зависимости от ДПС. Умишлено казвам отделно Делян Пеевски и ДПС, защото впечатлението ми от последните месеци, и особено седмици е, че Пеевски вече е писнал не само на нас, но и на Ахмед Доган.

- Ще продължат ли още заедно ПП и ДБ? Докога тази коалиция ще е изгодна? Доколко сте си взаимно полезни, не тегли ли някой някого надолу?

- Тук ще изкажа едно по-скоро еретично мнение и то е: според мен - завинаги. Защото не гледам на политиката като персоналистки проект, тоест - за мен лидерите, които в момента са начело на тази общност и всички политици в нея, сме напълно преходни. Докато общността не е. Мисля, че избирателите на ПП-ДБ на сегашните нива между 18-20% са доста осъзната и хомогенна част от българското общество със споделени ценности и интереси, които заслужават да не бъдат делени повече. Заслужават, ако лидерите им не могат да се разберат, да си изберат други. Но за момента изглежда, че сегашните могат, така че не виждам драма.

Смятам, че тази част от българското общество заслужава да бъде в А група на политика, защото разделянето автоматично я праща в Б група. От тази гледна точка, не бих влязъл в разговора дали някой тегли някого надолу. В политиката съм от точно 20 години и така ми се е случило, че съм бил в двадесетина коалиционни формата през това време и в тях винаги всеки е твърдял, че партньорът му го тегли надолу. Единственият резултат е, че когато коалицията се разцепи - оставаме извън парламента. Това съм виждал.

- Струва ли си “сглобката” цената?

- Цената политически е огромна, а дали си струва - за мен предстои да се разбере. Тази конфигурация никога не я наричам “сглобка” - противно на Кирил Петков. По-лесно бих използвал думата “коалиция”, отколкото “сглобка”.

Смисълът на тази травматична управленска конфигурация не е осъществен и не би могъл да бъде за девет месеца.

На първо място, трябва да се обезпечи националната сигурност на България по време на най-изострената криза на сигурността в света в близкото минало. Откакто всички хора в България, които се занимават с политика, го правят, никога не е имало толкова тежка ситуация по отношение на националната сигурност.

Втората задача е осигуряването на икономическо развитие - бизнесът у нас има потенциал, но българската политика не му помага.

А на трето място, не защото говорим в Страсбург: да се обезпечи силно присъствие на България в европейската политика, защото Европа ще се обединява и в следващия мандат. В тази обединена Европа България има много шансове, които слабо използва или не го прави. Тези три задачи изнасям на първо място. Борбата с корупцията и установяването на правова държава е пред скоба. Тя е необходимо условие, за да се случат тези цели и е абсолютно задължителна.

В трите отношения конфигурацията всъщност работи, за тези девет месеца бе постигнат напредък, може би недостатъчен, но се върви във вярна посока. Ако това сега бъде зарязано, всичко ще рухне. Не обратно, откъдето е започнало да се гради, а още по-надолу - заради огромното разочарование.

Ето в Холандия - Марк Рюте хвърли кърпата по средата на мандата си, без да дава отговор на хората защо. Резултатът беше - крайна поляризация, потъване на центристките партии и избуяване на радикалните виждания и в ляво и дясно и победа на крайни националисти, които по същество са неспособни да управляват. Неслучайно Нидерландия няма правителство, а това е сценарият в най-богатата и стабилна демокрация в Европа. Ако ние по подобен и необоснован начин зарежем управлението в момента, резултатът ще бъде същият, ама в български измерения - тоест, много по-лош.