С Иван Андонов се познаваме отдавна и до последно се радвах на огромното му внимание винаги, когато се видехме. Той и съпругата му не допускаха много хора до себе си, имаше място само за лоялни и истински събеседници. Иван винаги ми разказваше интересни неща и когато наскоро се видяхме, си припомнихме отдавнашни истории. Събрали сме на едно място последните неща, които Иван Андонов разказа за себе си и за живота си дни, преди да си отиде, именно за OFFNews.bg.
- Изкушен си от много музи. Наследствен ли е талантът ти?
- Целият ми род е много артистичен. Имам шест братовчеди художници. Преди години моя леля ми беше дала едно писание за рода. Някъде назад във времето е имало една баба вапцарка, която вапцвала вълнени прежди с много хубави цветове и била прочута с това.
- Когато човек остарее, май повече се връща към корените си?
- О, аз не живея със спомени, винаги гледам напред. Не говоря за миналото, въпреки че са ми много скъпи близките, които ги има и които ги няма вече на този свят.
- Не са много случаите, когато кинорежисьори се отдават на рисуване...
- Аз рисувам от малък. Леля ми рисуваше, моята братовчедка Стела Райнова беше скулптор. Николай Райнов ми беше роднина. Бях на 7 години, когато му показвах картините си. Оттогава се надрисувах с всички останали. Детинското желание за състезание отмина и отдавна пред мен стои въпросът, който стои в началото на всичко, което правя – да бъда максимално искрен, да правя това, което съм аз – без преструвки.
- Всички, с които си работил казват, че си перфекционист и много амбициозен. Не се ли уморява човек от подобно нещо?
- Какво да правя? Това е характер. Не мога да не се стремя да не правя нещо по-добро. Мразя всичко на този свят, което не може да стане съвършено. Това винаги е носило големи неприятности за околните и най-много за мен самия. Няма да има постижения в света, ако хората не се стремят към съвършенство. Този стремеж всъщност е прогресът. Той е причина за всички световни открития, а не че ябълката е паднала върху Нютон. Случайностите са много малко и обикновено са предизвикани. Трябва да имаш настроен мозък за това какви са явленията в природата, за да може едно падане на ябълката да те накара да откриеш закон.
- Има ли случайни неща в изкуството?
- Няма. И импровизацията е дълго предизвиквана, отработвана, тя е чакана. Не вярвам, че нещо може да стане изведнъж прекрасно. Този, който импровизира великолепно, се е подготвял много дълго. Бъркат актьорите, които разчитат на вдъхновението.
- Всеки път с теб си говорим в какво неглижирано положение е културата. Докога?
- На хората не им е до култура. Всички са безразлични към нея, защото си мислят, че могат без нея. Може ли да се яде, може ли да се облече и да отидеш с нея на коктейл? Не. Това е културата. Ама това, че децата и внуците ни след време ще започнат да мучат вместо да говорят... Надявам се да не бъда лош пророк и да не доживея това време, когато думите ще намаляват, начинът на общуване ще става все по-прост и елементарен. Защо тогава да ни трябва изкуство? Нали в компютъра има всичко? Просто натискаш клавишите. Може да станеш роб на Интернет, но той не замества живото общуване. А нали знаеш какво удоволствие е сам да гребеш?
- Защо предпочете през последните години да мълчиш и да се оттеглиш от всичко светско?
- Не съм мълчал. Но не съм и човек, който обича да дава определения за всяко нещо. Аз се съмнявам във всичко, основно в себе си, и не мога да давам аксиоми, затова не говоря. Имам пространства на абсолютна искреност каквито са киното и живописта. Не се осмелявам да бъда педагог. Не желая да бъда вечно мрънкащо и недоволно създание, което обаче не знае пътя, по който да се измъкнем от бездната.
- Киното – това ли е голямата ти любов?
- Една от големите. Аз не се отказвам от нито една любов. Аз към щастлив човек, защото винаги се занимавам с това, което обичам. А аз обичам много неща.
- Значи си истински богат?
- Богатството не се свежда само до парите, които са много важни, или до благосъстоянието, до имането на много неща, които в повечето случаи пречат. Богатството е всеки ден, в който си щастлив. Богатството е здраве и щастие, а щастието идва от близките хора и от работата.
- Мечтал ли си да живееш в друго време и на друго място?
- Тази духовна нагласа, която имам, би била по-приемлива един век назад. Не говоря за други страни. Има съдба, която предопределя къде да бъде човек, точно съдбата пък кара човек да напусне една страна и да живее в друга.
- Господ ли те крепи в тежките изпитания, на които си подложен?
- Вярвам в духа на човек. Може би това е Господ, но аз избягвам да споменавам неговото име. Нямам прагматични взаимоотношения с Господ и затова рядко влизам в черква. Произхождам от много религиозно семейство, но толкова дълго време криехме това, че сега ми е неудобно да го говоря. Унищожаването на религията доведе до парадоксалния цирк, в който съществува днешният канонически религиозен мир. Това унищожи и морала. Не говоря за безверника, а за аморалния, нецивилизования човек, простака, който в един момент ще почне да прегризва гърлата на околните.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
31.12 2011 в 19:40
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
31.12 2011 в 06:35
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
PaulPierce
Столичната община ще обжалва спряната от съда промяна на движението около Патриарха, съобщи Терзиев
Trabajo
Симеоновският лифт спря завинаги, няма части за него
ПР
Тестът и отговорите от днешната матура по български език и литература
Far Rider
Възможно е и двамата шофьори да са виновни за катастрофата с Кирил Петков (обновена)
Зла свекърва
Орбан: Роберт Фицо е между живота и смъртта
Джендо Джедев
Кирил Петков е претърпял катастрофа край Аксаково, има загинал