„Аз нося пагона, аз съм назначение“. Така, непосредствено след като оглави службата, настоящият началник на Националната служба за охрана (НСО) Ангел Антонов коментира случая със скалъпената набързо процедура, по която от цивилен беше произведен в генерал само за един ден.

В края на миналата седмица стана ясно, че това има своята цена и вероятно той ще бъде сменен безславно. На пръв поглед това едва ли е най-важната тема в държавата.

Но само на пръв поглед. Защото традиционно службите за сигурност са точна епикриза за здравословното състояние на властта. И най-вече НСО, която, с мълчаливото съгласие на управляващите, продължава да „усвоява“ обществен ресурс, за да охранява Сараите в Бояна или за да участва в активни мероприятия, като това с развитите гайки от автомобила на председателя на ВКС Лозан Панов.

По неофициална информация намеренията на президента Румен Радев да отстрани „човека на Цветанов“ в НСО удряли на камък (Антонов оглавяваше Националната полиция по време на правителството на Пламен Орешарски и беше пряко отговорен за охраната на парламента и случаи като "нощта на белия автобус", бел. ред.). В същото време в последните месеци в службата се натрупало напрежение и тя почти е блокирана. Това крие опасност за провал в мероприятията по време на европредседателството, което притеснило лично и премиера Бойко Борисов.

Именно това е причината да бъде потърсено решение за смяната на Антонов, което е коментирано в совалки между президентството и правителството. Формално смяната му ще бъде отиграна със съществуващата към момента нормативна празнина в назначаването му - на практика Антонов е назначен с указ на президента Росен Плевнелиев през 2014 година, но по това време службата работи по специализиран правилник. Година по-късно беше приет Закон за НСО, където за пръв път се въвежда мандатност за началника, но втори указ за преназначаването на Антонов до момента не е издаден.

Случаят е аналогичен с този с председателя на агенцията за подслушвания ДАТО.

Дотук няма нищо интересно. Въпросителните обаче идват след това.

За наследник на Антонов се спряга името на директора на Охранителна полиция Тодор Гребенаров. Ако той е фаворит за поста и ако президентът издаде указ за назначаването му, това би означавало възпроизвеждане на статуквото по върха на службите. Не заради личността на Гребенаров или професионализма му, а заради аналогичната процедура, която той трябва да извърви, за да стане началник на НСО.

По закон службата е военизирана – отделен е въпросът какво налага това, като спокойно тя може да бъде дирекция към МВР с орязани правомощия и със значително по-малък кръг охраняеми лица. Това означава, че за да бъде назначен на военна служба, началникът на НСО трябва да има офицерско звание. Гребенаров е цивилен, така както цивилен беше и Ангел Антонов, преди да поеме НСО.

За това обаче има „вратичка“, която често се използва като „поточна линия“ за производство на генерали. И тази вратичка се казва Постановление №148 ог 23 август 2012 година за привеждане в съответствие на служителите от резерва в МВР и ДАНС със званията на военните. Преведено на прост език постановлението цели да приравни във военно звание бивши полицаи и контраразузнавачи, минали в резерва. 

И Антонов към момента на „произвеждането“ му в генерал, и Гребенаров имат качеството на служители на МВР. Тоест те са цивилни и на практика не се водят резервисти. За това обаче има друга вратичка. При Антонов тя беше чл. 50, ал. 2 от закона за отбраната (вече отменен, бел. ред.), според който в резерва се водят служителите от други структури от системата за сигурност, които обаче преди това са били приобщени към въоръжените сили във време на война. НСО е такава „приобщена“ служба, а горецитираният текст важи само в условията на война, но не и в мирно време.

Към настоящият момент действа подобен текст в закона за резерва, като той също е действащ във военно време. 

С други думи, ако старши комисар Тодор Гребенаров трябва да получи генералско звание, той трябва да бъде заведен на военен отчет или ако се пенсионира и влезе в резерва, или ако държавата обяви война. Според въпросното постановление на Министерския съвет обаче той отговаря точно на изискването за началник на НСО да бъде назначен съответстващият на „старши комисар“ - „генерал майор“. Нещо, което при настоящия началник не беше спазено и се наложи три месеца след назначението му президентът Плевнелиев да променя свой указ, за да „напасне“ Антонов към заемания от него пост.

Всъщност Ангел Антонов не е първият пример за цивилен, който рязко се изстрелва към редиците на висшия офицерски състав и се нарежда сред най-влиятелните генерали в армията, без на практика да е минал през генерал-щабна академия. Назначението му в мандата на правителството на Пламен Орешарски мина почти незабелязано на фона на тогавашните протести, въпреки че не е по-малко скандално от влизането на Делян Пеевски в ДАНС.

В крайна сметка президентът Радев е изправен пред ситуация, която вече веднъж беше отиграна напълно непрозрачно и неадекватно. Той може да разпише или не указа за назначението на новия началник на НСО, въпросът е дали това ще стане с издържани правни аргументи, или в съучастие по „утъпканите пътеки“.

Още по темата

22/10/2017

Общество

Радев прави опит да смени шефа на НСО

16/07/2017

Общество

НСО утвърди ВИП-екстра - „инцидентен шофьор“

29/07/2015

Политика

Парламентът узакони охраната на лица извън властта

16/09/2014

Политика

Президентът променя свой указ след публикация на OFFNews