Юридическа бъркотия блокира легитимното назначаване на председателя на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО).
На 23 август правителството предложи на президента Румен Радев да издаде указ, с който да назначи Цветан Китов за втори мандат начело на агенцията. До момента обаче това не е факт, а държавният глава не е обвързан със срок за издаването на указа. От президентската администрация потвърдиха за OFFNews, че няма подписан указ, което е видно и от последните броеве на Държавен вестник.
В същото време вече втора година Китов заема поста без за това да има издаден указ нито от президента Росен Плевнелиев, нито от Радев. По този начин легитимността на подписваните от него разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) може да бъде поставена под въпрос.
Правната бъркотия се поражда от самото предложение на правителството до президента, което на практика е по две отделни редакции на Закона за СРС. В първия вариант на закона от 2013 г., по който беше назначен Китов от правителството на Пламен Орешарски, председателят на ДАТО получава 4-годишен мандат без за това да се иска президентски указ. С искането си от август правителството на Борисов иска втори мандат за Китов, което обаче вече не е изискване в сега действащия закон. Казано с други думи, сегашното правителство иска втори мандат за шефа на ДАТО по отменен вече текст от закона.
В същото време правителството иска президентът да издаде указ, което пък е изискване в действащия към момента текст. В редакцията му от 2015 г. обаче няма въведена мандатност.
Така на практика от президента се иска да назначи Китов по силата на два различни текста и то в момент, когато изтичат 4 години от мандата на Китов според първата редакция на закона.
По информация на OFFNews именно правната бъркотия е в основата президентът Румен Радев да отказва да назначи Китов.
За да бъде изчистена цялата недомислица, на 13 септември депутати от ГЕРБ внесоха промени в Закона за СРС, с които се въвежда мандатност на председателя на агенцията от 5 години и изискване назначението да става с президентски указ. С поправките се въвежда и нов текст, който предвижда председателят на ДАТО да може да заема поста за втори мандат от пет години. В мотивите е записано, че това се прави, за да се уеднакви практиката с другите началници на служби и да се избегне безмандатност. В същото време обаче, ако бъде назначен по тези промени, председателят на агенцията може да бъде закован на поста за 10 години.
Не е изключено и предложението да идва заради несъгласието на Радев с кандидатурата на Китов. Високопоставени източници коментираха за OFFNews, че е възможно реакцията на депутатите да е в следствие на "съпротивата" на президентската администрация с кандидатурата на ГЕРБ. Не е изключено и зад намеренията на ГЕРБ да прозира издигането на нова кандидатура за поста - така както първоначално се смяташе, че правителството има намерение да направи.
Причината за несъгласието на президента с кандидатурата на Китов вероятно е фактът, че въпреки че беше назначен при правителството на Пламен Орешарски, до онзи момент той оглавяваше службата за подслушвания към МВР по времето на Цветан Цветанов и то в момент, когато скандалите с подслушванията все още не бяха отшумели. Показателно е, че първоначално Китов беше назначен за зам.-председател на новосформираната ДАТО, докато агенцията нямаше дори титуляр.
Случайно или не инициираните законови промени в службата идват, след като около нея се развихри скандал.
"Фигурата на Китов е много специфична, защото той е приближен до главния прокурор и хора от службата твърдят, че той ходи редовно на срещи при него, което е странно, защото главният прокурор не е поръчител на СРС", коментира за OFFNews председателят на ДСБ Атанас Атанасов.
По думите му "Китов е много спорна фигура", службата се ръководи лошо и има сериозно напрежение сред оперативния състав.
Атанасов припомни, че е отправял питане до премиера Борисов защо след последните промени в Закона за СРС не е предложил на президента да издаде указ за назначаването на Китов. От правителството тогава обяснили, че за това няма фиксиран срок.
"Бездействието на Борисов беше в нарушение на закона, той на практика наруши закона, като не инциира предложение до президента за назначението на Китов", коментира Атанасов. По думите му около ДАТО тепърва ще излизат скандали и припомни случая с отнетия допуск до класифицирана информация на зам.-председателя на Бюрото за контрол на СРС Георги Гатев, което стана по искане на прокуратурата. На практика бюрото е това, което контролира работата на ДАТО. В същото време председателят на бюрото Бойко Рашков заяви, че има констатирани поредица от нарушения в прилагането на СРС с незаконно подслушване на политици и журналисти.
По думите на Атанасов пръст в състоянието на службите имат и от левицата, които са "казионна опозиция", защото в сферата на съдебната реформа, работата на прокуратурата и специалните служби имат пълно мълчание. Атанасов припомни, че именно в мандата на БСП Китов е бил назначен начело на ДАТО.
Заради скандалите с агенцията и това дали председателят на ДАТО е легитимен, или не, от ДСБ ще настояват пред следващата седмица в спецкомисията за контрол на СРС да бъде изслушан Бойко Рашков, който изнесе информацията за нарушения. Според него в наказателни дела е напълно възможно разписаните от Китов СРС да се окажат без правна стойност.
Това не е първият случай, при който шеф на спецслужба е на поста в разрез с нормативната уредба. Отново в мандата на Пламен Орешарски до президента Плевнелиев беше отправено предложение за промяна в Указ № 85 от 2012 г., с който се определят военните звания в армията и при шефовете на служби. Тогава беше редактирано изискването НСО да се оглавява от генерал-лейтенант - званието, което към този момент, също в нарушение на закона, получи шефът на службата Ангел Антонов. Редакцията в указа дойде близо три месеца след назначаването на Антонов, което също подлагаше легитимността му на поста под въпрос.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
189 човека се върнаха от руски плен в Украйна. Това е 59-ият от началото на войната
189 човека се върнаха от руски плен в Украйна. Това е 59-ият от началото на войната
Русия не иска миротворци в Украйна
Русия не иска миротворци в Украйна
ГЕРБ предлага промени в Закона за вероизповеданията
Заподозреният за нападението в Магдебург е имал признаци на психично разстройство