Шефът на НСО станал генерал в хипотеза на война

Ангел Антонов „военизиран“ набързо, за да отговаря на условията за началник на държавните гардове

Последна промяна на 26 юни 2014 в 15:35 15516 3

Спорната процедура по назначаването на новия шеф на Националната служба за охрана (НСО), която предизвика справедлив гняв у военните, е станала в явно нарушение на действащите закони. За да бъде формално годен да заеме поста на началник на НСО, бившият шеф на дирекция „Национална полиция“ при МВР Ангел Антонов е преминал в резерва на армията по законови процедури, валидни за военно време.

Това става ясно от отговор на Министерството на отбраната до OFFNews, поискан по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Ангел Антонов пое ръководството на НСО на 2 юни, като буквално за няколко часа от държавен служител в МВР се изкачи стремглаво в йерархията на военните и получи второто по значимост звание в армията - генерал-лейтенант.

Службата за охрана при президента няма собствен закон и към момента нейната дейност е регламентирана във военния закон. По същество службата е военизирана, което изисква и военното му звание.

В бързината да бъде „закован“ като генерал от военния резерв обаче Антонов е заведен на отчет в отдел „Столичен“ на Централното военно окръжие със звание „генерал-лейтенант“ на основание чл. 78, ал. 4 от закона за резерва и чл. 50, ал. 2 от закона за отбраната. В тях е записано, че на военен отчет се водят военнослужещите, освободени от служба заедно със служителите от други структури от системата за сигурност, които обаче преди това са били приобщени към въоръжените сили във време на война. Текстът от военния закон е предвиден за прилагане във военно време и в него е записано, че Министерският съвет определя кои са службите, попадащи във въоръжените сили по време на война. Към момента никъде не е регламентирано кои са тези структури. 

Оказва се, че от бързане или от недоглеждане, този абсурд е превърнат в единствения легитимен начин Антонов да получи генералско звание и така да бъде годен да застане начело на НСО.

Според действащия към момента президентски указ от 28 февруари 2012 година за висшите офицерски звания във Въоръжените сили и службите за сигурност генерал-лейтенантските длъжности в системата за сигурност са едва три – на заместник-началника на отбраната, на командващия Съвместното командване на силите (СКС) и военния представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз. За шефа на НСО има изискване кандидатът да е с по-ниското звание „генерал-майор“. В случая също има нарушение на закона. Според него военен не може да заема пост, който изисква по-ниско звание, от това което той притежава. С други думи генерал-лейтенант, което е по-висока степен от посоченото в президентския указ генерал-майор, не може да заема поста началник на НСО.

В същото време, с присъденото му по-високо звание, Ангел Антонов от държавен служител в системата на МВР се превръща в петия по значимост генерал в армията.

Правната рамка, с която се прави опит този акт да бъде легитимиран, е постановление на Министерски съвет от 23 август 2012 година. С него се определя редът за привеждане в съответствие на категориите служители в МВР към военните звания. Таблицата в него показва, че на "главен комисар" в структурата на МВР съответства военното звание "генерал-лейтенант". Тук трябва да се отбележи, че в постановлението изрично е записано, че то се издава във връзка с изискванията в Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ). В този закон се уреждат и случаите, в които външни на системата на Министерството на отбраната служители, могат да станат част от военния резерв. Постановлението за привеждане в съответствие се прилага именно в тези случаи и с него се определя какво звание трябва получат бившите служители на МВР и ДАНС, когато постъпят доброволно в резерва, но в мирно време.

Случаят с Ангел Антонов обаче не е такъв, защото той не е постъпил на служба в резерва. Но дори и да беше кандидатствал за работа в резерва, той отново нямаше да има генералско звание. Това е така, защото заповед на министъра на отбраната от 2012 година посочва 1199 длъжности от резерва на армията, за които обаче най-високото приведено звание е "майор".

Ако постановлението на Министерски съвет за привеждане в съответствие на званията беше достатъчно Ангел Антонов от цивилен да стане генерал, то нямаше да има необходимост той да бъде зачисляван на военен отчет в Централното военно окръжие. И именно, защото зачисляване към резерва е единственото задължително условие, според което цивилен може да стане военен, за Антонов е приложена и единствената възможна, но абсурдна процедура, включваща хипотезата за военно време.

Допълнителен аргумент в тази посока е, че, ако постановлението на Министерски съвет за привеждане на категориите служители в МВР към съответното военно звание бъде прилагано към всеки един напуснал системата на МВР, това би означавало към момента да има стотици новопроизведени генерали, полковници, подполковници и т.н., които никога не са били част нито от армията, нито от резерва ѝ. Единственият начин те да придобият такова звание е като заявят желание за включване към резерва, защото това не става автоматично.

От справките от МО и МВР, предоставени на OFFNews, става ясно, че Антонов не е заявявал желание да бъде част от резерва на армията. От момента, в който Антонов е отстранен от вътрешния министър Цветлин Йовчев от поста директор на „Национална полиция“, той е разпределен в т.нар. „временен резерв“ на МВР. Това е своеобразна банка кадри, в която служители изчакват до преназначаването им на нова длъжност отново в МВР. В този смисъл служителите, разпределени във временния резерв на МВР, не са резервисти и нямат статут, равен с този на резервистите от армията. 

Това се потвърждава еднозначно и от отговор на МВР, според който назначените в „резерва по неразпределените по структурите щатни бройки за държавни служители“, както е пълното наименование на тази структура, са със статут на държавни служители, т.е. - цивилни.

Такъв е бил и Антонов до момента, в който той не подава заявление за напускане на МВР по свое собствено желание – 30 май, датата, в която е издаден и президентският указ за назначението му. В отговора от Военното министерство пък се обяснява, че единствената възможност Антонов да бъде заведен на военен отчет в резерва е едва след напускането му от МВР. 

Очевидно правната плетеница по назначаването на шефа на НСО е сътворена от бързане за назначаването му. Кандидатурата за поста беше официално оповестена на 17 май по време на изнесено заседание на правителството във Варна. Малко повече от седмица след това – на 26 май, главният секретар на МВР е изпратил писмо до началника на отбраната. В отговор е издадено удостоверение за това, че главен комисар Ангел Антонов трябва да получи званието „генерал-лейтенант“ от резерва. По същество обаче то няма правна сила, преди Антонов да бъде заведен в резерва, което става едва четири дни по-късно с напускането му от МВР.

Веднага след първоначално появилите се публикации по случая, от президенството излязоха с опровержение на съмненията за законността на назначението. Позовавайки се на ЗОВСРБ от администрацията обясняват, че президентът има правомощие по предложение на Министерския съвет да приема на военна служба военнослужещите от висшия команден състав. Очевидно е обаче, че Антонов никога не е бил военнослужещ от висшия команден състав на армията, именно защото до деня на назначението му в НСО той е бил цивилен служител на МВР. 

Макар и непряко, в същото опровержение от администрацията признават за гафа с по-високото офицерско звание. В опровержението се казва, че единственият начин да се избегне това несъответствие е „разжалване“ на генерала: „Указ № 85 от 2012 г. на президента на Републиката предвижда при назначаване на военнослужещ на посочените длъжности, изискващи висши военни звания, той да бъде удостоен със съответното звание, което се изисква за длъжността. Когато вече има присъдено висше военно звание, което е по-високо от изискваното за началник на НСО, в случая "генерал-майор", то няма правен механизъм за понижаване в звание. Единствената хипотеза съгласно ЗОВСРБ, при която военнослужещ може да бъде понижен в звание, е при налагане на дисциплинарно наказание.“

Освен правен, казусът с назначаването на началника на отбраната има и морален аспект. Произвеждането на генерали на конвейер по подобна схема обезценява йерархичното изкачване на действащите в момента генерали в армията, някои от които са започнали от най-ниското ниво – редник. Освен всичко друго те преминават и генерал-щабни академии, както и допълнителни специализации в страната и чужбина, за да получат съответните компетентности за командващи.

Подобно автоматично приравняване към армейските звания беше и един от основните мотиви на опозицията в парламента срещу приемането на новия Закон за МВР. В него са предвидени едва седем години стаж на кандидата за главен секретар на МВР. Това означава, че дори и началник на сектор в Областна дирекция на МВР може да заеме този пост. Отново в хипотезата на военно време главният секретар автоматично става вторият четиризвезден генерал в армията. Към момента единственият такъв е началникът на отбраната.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.06 2014 в 06:45

Надявам се, че за това не са виновни Ран и Ът, Костов, Доган и баба Яга? В тая шуробаджанашка партийна олигархия не държава и народ ще остане, ами и спомен за нея...

27.06 2014 в 06:10

Ко?! Я някой да ходи в затвора за тези простотии!!!

26.06 2014 в 16:42

под секфа... от където и да започнеш, все няма да сбъркаш...