Намериха последния проект на Дейвид Боуи - ''Зрителят'', препратка към Лондон от VIII век

Прощалният подарък на Дейвид Боуи преди да почине през 2016 г. беше последният албум Blackstar, създаден под влиянието на диагнозата „рак“ и приемането на собствената му смърт. Но през последните месеци от живота си Боуи започна още един проект, който в бележките си описа като „музикално представление от XVIII век“.

Нарекъл го е The Spectator („Зрителят“) и дори най-близките му не подозират за съществуването му – докато през 2016 г. записите не бяха открити в затворения му кабинет. Сега те са предадени на Музея на Виктория и Алберт заедно с останалата част от архива на музиканта, съобщава Би Би Си.

Материалите демонстрират интереса на Боуи към изкуството и сатирата на Лондон от XVIII век, както и към историите на престъпните банди и известния крадец Джак Шепърд.

Ако мюзикълът беше завършен, това щеше да е сбъдване на отдавнашна мечта на Боуи.

„От самото начало наистина исках да пиша за театъра“, каза той пред радиоводещия на BBC Radio 4 Джон Уилсън през 2002 г. „И мисля, че бих могъл просто да пиша пиеси за домашния си театър, но мисля, че [винаги] съм искал да се изявя пред голяма публика“.

Записките на The Spectator са намерени в същия вид, в който Боуи ги е оставил: прикрепени към стените в неговия офис в Ню Йорк. Стаята винаги е била заключена — ключовете имат само Боуи и неговият личен асистент — затова документите остават непокътнати, докато архивистите започват да каталогизират вещите му. Феновете и изследователите ще могат да ги видят в Центъра на Дейвид Боуи, който се открива на 13 септември в музея Виктория и Албърт в Лондон.

„Дори имаме неговото бюро [на което е работил],“ казва Маделин Хедън, главен куратор на колекцията.

Цяла тетрадка е посветена на списанието The Spectator — ежедневник, издаван през 1711–1712 г., който публикува 555 броя, посветени на обичаите и модата на лондонското общество по онова време. С черен химикал Боуи си правел кратки записки за основните есета, оценявайки ги по десетобална скала. Особено му харесала нравоучителната история за две сестри: едната — красива, но „суетна и сурова“, която загубила годеника си заради по-простата, но миличка сестра.

След като дал оценка 8 от 10 на разказа, Боуи отбелязал: „може да бъде добър страничен сюжет“.

Той се забавлявал и с разказа за мистър Клинч от Барнет, който можел да имитира звуците на коне, кучета, стара жена и фагот — „всичко със собствения си глас, с голяма виртуозност“.

Професор Боб Харис, историк от Оксфордския университет и специалист по XVIII век, обяснява интереса на Боуи към тази епоха така:
„Лондон по това време е изключително жив, разнообразен и енергичен град. Това е най-големият град в Западна Европа с население от над половин милион, а печатната култура кипи, вестници и списания постоянно коментират модата и странностите на времето.“ Боуи особено се интересува от престъпленията и наказанията.

В една от бележките той описва публична екзекуция чрез обесване, след която „хирурзите се бият за труповете“.

Той също така обмислял да направи главен герой Джак Шепард — жалък крадец, спечелил любовта на публиката. В записките се споменава и „главният ловец на крадци“ Джонатан Уайлд, борец с престъпността, благодарение на когото Шепард бил арестуван и по-късно екзекутиран. Още един възможен сюжет бил нападението на бандата „Мохок“ срещу централния персонаж на мюзикъла.

„Феноменът Мохоките се появява през 1712 г. и се превръща в медийна сензация“, казва професор Харис. „Заможни млади хора пиели вечер и нападали минувачи в Лондон — често жени, понякога възрастни пазачи. Тогава Лондон демонстрира множество контрасти: високо и ниско, добродетелно и престъпно — и всичко това съществува рамо до рамо. Мисля, че именно това кара съвременниците да намират града толкова привлекателен — и очевидно омагьоса и самия Боуи“, посочва професорът.

В по-широк контекст Боуи е изготвил хронология на началото на XVIII век, отбелязвайки художниците Джошуа Рейнолдс и Уилям Хогарт, както и създаването на Кралската академия. „Той се интересува как точно в Лондон по това време се развива жанрът на музикалните спектакли и как те се използват като политическа сатира, особено срещу правителството на Робърт Уолпол,“ казва Хедън.

„Изглежда той си задава въпроси: „Каква е ролята на художниците в този период? Как те създават сатиричен коментар?“, допълва той.

Харис предполага, че музикантът правел паралели между епохата на Просвещението и съвремието.

„Интересно е, че Боуи е работил по това в САЩ през 2015 г., на фона на тогавашната политическа ситуация. Може би си е мислил: може ли изкуството да промени нашия собствен политически момент?“

Никога няма да научим намеренията на Боуи. Но архивът му, включващ около 90 000 предмета, ще даде на изследователите работа за години напред. В Центъра „Боуи“ ще бъдат изложени около 200 обекта, но всеки посетител ще може на видео да разгледа лично всяка част от колекцията — от сценични костюми до ръкописни текстове на песни.

„Изключително съм развълнувана да видя какво влияние ще окаже това върху новото поколение музиканти, художници, дизайнери и творци от всякакъв род,“ казва Хедън. „Само си помислете: толкова много млади хора днес не искат да се ограничават с един жанр — а Боуи беше пионер в това. Надявам се хората да усетят цялата широта на неговото влияние върху поп културата — но също така да обърнат внимание на инструментите и процесите, които е използвал, и да ги приложат в собственото си творчество“, допълва Харис.

Следете новините ни в GoogleNews