Задължиха здравния министър да представи мерки срещу недостига на медици

В срок от три месеца министърът на здравеопазването да представи пред Народното събрание конкретни мерки с конкретни срокове за преодоляване на недостига на лекари в определени специалности и на медицински сестри и за задържане на младите лекари и медицински сестри в България.

Това реши парламентът единодушно със 148 гласа "за" след разискване по питане от Джевдет Чакъров (ДПС) към министъра на здравеопазването Асена Сербезова, предаде БТА.

От ДПС предлагаха още в шестмесечен срок здравният министър да представи финансови разчети за средствата, необходими за реализацията на планираните мерки, и план кои от тях в държавния бюджет за коя година ще бъдат включени, както и в срок от една година министърът на здравеопазването да представи пред НС първите резултати от реализацията на мерките.

Тези две предложения обаче бяха отхвърлени от мнозинството в парламента. "Възраждане" не участваха в нито едно от гласуванията.

В началото на разискванията Джевдет Чакъров посочи, че ситуацията е критично тежка и е необходимо бързо да се набележат мерки и да се изпълняват. Той отбеляза, че по данни на Българския лекарски съюз над 60 процента от лекарите са над 50 години, а всяка трета медицинска сестра е пенсионерка. Има свръхспециализация на определени специалности и остър недостиг на други, а според проучване на Медицинския университет в София 60 процента от медиците, които завършват, са готови да напуснат страната, 30 процента от тях веднага след дипломиране.

В хода на дискусията беше обърнато внимание на необходимостта да се отделят повече финансови ресурси и на специализацията на младите лекари.

Ивайло Христов ("Има такъв народ") коментира, че в основата на проблема не е специализацията, а се касае за липса на пари и кариерно развитие. Той даде пример с окръжната болница във Варна, където заплатата на лекар е 820 лева, а на сестра - 750 лева. Той коментира, че Министерството на здравеопазването не може да се намеси в управлението на лечебно заведение. "Имаме едни дерибеи, които си управляват болниците, както си искат", коментира Христов. Затова депутатът от ИТН каза, че спешно ще внесат промени в закона за публичните предприятия, които да дадат възможност за повече контрол на принципала как се управляват лечебните заведения. Той посочи като друго предложение - ограничение от два мандата с шест месеца междинен период за директорите на лечебни заведения.

Председателят на здравната комисия в парламента доц. Антон Тонев посочи, че финансовият въпрос е важен, но отварянето на системата е още по-важно - младите лекари да могат да работят още от първите дни на специализацията. Той каза, че планират да отворят Закона за лечебните заведения и Закона за публичните предприятия и да усъвършенстват някои наредби. Работата ще бъде при всички случаи надпартийна, защото на карта е заложено здравето на родината ни, заяви той.

Николай Дренчев ("Възраждане") коментира, че финансирането на системата е порочно. Пациентът не е в центъра на системата, а най-важно остава как да бъде усвоена съответната клинична пътека, посочи той.

Министърът на здравеопазването Асена Сербезова отбеляза, че действително в центъра на системата трябва да е пациентът. Човешките ресурси са основният активен елемент на всяка една система, каза тя. Държавата може да създаде условия, но не може да създаде всички необходими условия. Важна е и ролята на ръководителя на лечебното заведение за осигуряването на справедливо заплащане, коментира министърът

Сербезова каза в заключение, че би ѝ се искало да бъде направена една по-голяма междуведомствена група и благодари за конструктивния тон да намерят всички заедно едно трайно решение.

Следете новините ни в GoogleNews