Във фокуса на бъдещите фармацевти: от персонализирани лекарства, молекули и райски газ до управление на аптечни складове

В Софийския университет започна Третата Национална студентска конференция по фармацевтични и химични науки

Янка Петкова Последна промяна на 05 октомври 2022 в 15:40 1184 0

конференция

Снимка Скрийншот

Третата Национална студентска конференция по фармацевтични и химични науки

3D принтиране и персонализирани лекарства, биоподобни продукти, фармацевтични подходи при лечението на социалнозначими болести, прецизна медицина - това са част от темите, които бяха представени в първия ден от Третата национална студентска конференция по фармацевтични и химични науки.

Събитието е посветено на десетата годишнина от преобразуването на Химическия факултет във Факултет по химия и фармация и поставяне началото на преподаване по медицинската специалност „Фармация“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и е под патронажа на ректора на СУ проф. Анастас Герджиков и директора на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов.

Форумът предизвика солиден интерес сред бъдещите фармацевти и утвърдените учени в сферата. Акад. Лъчезар Трайков, проф. Георги Момеков, проф. Илко Гетов, проф. Радка Аргирова са сред експертите в Научния съвет на конференцията.

Повече от 120 участници, членове на научни колективи, включително и от чужбина, представят над 30 доклада и 60 постера. 

Първият ден на научното събитие бе открит с презентация на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Любина Тодорова представи проучване за особеностите в режима за отпускане на лекарствени продукти у нас в други страни от Европейския съюз. По думите ѝ съществени различия няма. Над 80 са активните съставки, в продажба без лекарско предписание в България.

България не е от държавите с най-либерален режим режим при издаване на разрешенията и има пространство за развитие в тази посока. Важно е да се избегнат рисковете от прекалената либерализация - антибиотична резистентност, неточна дозировка при прием на лекарства и нежелани лекарствени реакции. Позитивите са бързият достъп до лечение, повишената роля на магистър-фармацевта, наличието на спешна контрацепция, участието на потребителите в процесите на здравеопазването, посочи Тодорова.

Като пример за свободна продажба на определени лекарства в чужбина тя посочи Великобритания, където без рецепта може да се закупи азитромицин, антибиотик, който беше масово предписван в предишни вълни на пандемията.

50% от лекарствата по света се предписват неподходящо, а други 50% не се приемат правилно. Данните на СЗО цитира Насие Асипова от НЗОК, чиято презентация беше посветена на електронното здравеопазване у нас и в частност е-рецептите при лекарствата, заплащани от здравния фонд. Тя защити тезата, че е-системата осигурява възможност за проследяване на предписваните медикаменти и позволяват да се съхранява важна информация за хронично болните.

Законовата рамка и реалните данни за проследяване на ефекта от лекарствените терапии представи Неделко Неделков от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, бивш възпитаник на Факултета по химия и фармация към СУ. По думите основен фактор при преценката на ефективността на дадена терапия е преживяемостта на пациента от момента на прием на лекарството до неговата смърт. Съветът работи с огромни бази данни, които позволяват да се съпоставят ефективността на различни лекарства за едно и също заболяване; резултатите от реалната практика и клиничните проучвания, подчерта той.

Конференцията ще продължи на 6 октомври с анализи за ефективността на лекарствени терапии, доклади от клинични проучвания, новости в дермокозметиката и случаи от аптечната практика.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови