У нас: Медицината все по-иновативна, профилактиката изостава

Все по-интензивното навлизане на медицински иновации в България подобрява качеството на диагностиката, лечението и контрола на заболяванията, но страната ни изостава по отношение на политиките за профилактика и превенция и за формиране на добра здравна култура у населението. Задълбочават се и организационните проблеми в здравната система, сред които е и кадровият дефицит.

Това е основният извод на участниците в XII годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от в. „Капитал“ в партньорство с HealthPR, която се проведе столицата. Основната цел на форума е да се покажат успешни модели от световния и националния опит за внедряване на иновативни решения и ефективни практики в подкрепа на здравето и пациентския достъп до терапия. Конференцията традиционно събира представители на институциите, водещи здравни мениджъри, предприемачи, лекари, фармацевти, ИТ специалисти и визионери в сектора.

Преглед на ключови разработки в областта и съвременни предизвикателства предложи в своята лекция проф. Венет Османи, преподавател в Лондонския университет Queen Mary по Clinical AI and Machine Learning, директор на лаборатория Османи в Институт за изследване на дигиталната среда, Великобритания.

„Достъпът до клинични данни трябва да се подобри. Трябват ни иновации, а за тях са нужни здравни данни. Всички модалности трябва да се интегрират. Резултатите трябва да се превърнат в клинични практики, за да знаем какъв е ефектът“, каза проф. Османи.

В проучвания с анализ на данни чрез ИИ се откриват важни неподозирани връзки например, че болестта на Алцхаймер е свързана с херпесния вирус и ваксинираните срещу него развиват по-рядко това невродегенеративното заболяване. „Ако интегрираме всички данни от генетични показатели до факторите на средата, ще имаме реални ползи за подобряване на здравето“, каза още той.

Разходи за здраве

Резултатите от проучването „Разходите на българите за здраве “, възложено от “Капитал” на IPSOS, представи социологът Ирина Митова от IPSOS Bulgaria. То включва 1000 участници и проучва основни здравни нагласи.

Румъния и България са водещи сред страните от ЕС в нагласата „Винаги се опитвам сам да намеря информация вместо да разчитам на това, което ми казва лекарят“, както и при нагласата „Искам да имам повече контрол върху здравето си“. 60% от българите ходят редовно на годишен профилактичен преглед. Една от 5 визити при лекар се плащат от пациента, а при изследванията от 1 от 6 до 1 от 3.

Половината хоспитализирани казват, че са доплащали за нещо по време на лечението, обясни Ирина Митова. Всеки 2-ри българин пие лекарства, а около 30% вземат хранителни добавки. Средно по 200 лв. е общият личен разход за лекарства месечно. „Отправната точка за всички разговори за иновации и добри практики трябва да е здравната култура и необходимостта от политика по темата“, каза Ирина Митова.

Достъпът до лекарства

„През последните 5 г. достъпът до иновативни терапии в България се подобри, благодарение на иновативните фарма компании, които работят успешно с българските власти“, коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. 

България е на 5-о място в региона по растеж и обем на пазара на рецептурни лекарства и много високо потребление, каза Александра Боско, генерален мениджър за Румъния, България и Молдова, IQVIA. Очаква се растеж с над 9%, което значи, че пациентите имат достъп до нови лекарства. Налице е обаче и забавяне от около 700 дни при одобрението на новите лекарства за реимбурсиране. С 19% по-високо у нас е и доплащането от пациента за лекарства спрямо средното за ЕС, а делът на разходите за здравеопазване от БВП изостава.

Д-р Славейко Джамбазов, основател на НТА, подчерта факта, че в последните години здравният бюджет в България се увеличава достига 500 млн. евро, инвестициите са по-високи, но заради застаряването на населението ще са необходими все повече средства в следващите години. Колкото по-висок е БВП на глава от населението, толкова по-висока е продължителността на живота, сочат данни на СЗО. За подобряване резултатите в здравеопазването увеличаване на годините живот в добро здраве, са необходими мерки като ранна диагностика, скрининги, правилен подбор на пациентите за различните терапии.

Е-цигарите не са алтернатива

„България е начело в Европа по брой на пушачите 37% от населението, както и по сърдечносъдова смъртност. Рискът от инфаркт за пушачите е 5 пъти по-висок, а от инсулт 2 пъти“, заяви проф. д-р Сотир Марчев, дмн, началник на Клиниката по кардиология в Медицинския институт на МВР в лекцията си „Тютюнопушене и сърдечносъдов риск“.

"Електронните устройства за пушене не са алтернатива, пристрастяването остава, каза проф. Марчев и посочи, че само с воля успяват 5% от пушачите, а за останалите са необходими помощни средства лепенки, дъвки, таблетки и др. Сред тях е и български лекарствен продукт с активна съставка цитизин, който подпомага преодоляването на никотиновата зависимост.

Иновации

 „Неврологията беше в застой в последните 10 г., но от 1-2 години има сериозен напредък и по отношение на патогенезата, и като нови терапии, посочи акад. проф. д-р Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология. Сред новостите е лекарство за фибринолиза при остър инсулт, което дава предимства в лечението. Терапията се прилага само в 46 болници у нас, броят им трябва да се увеличи, каза акад. Миланов.

Други иновации в неврологията са моноклоналните антитела, фоокусираният ултразвук при Паркинсон и есенциален тремор все още не се прилага у нас, нова терапия при множествена склероза, което позволява на младите жени със заболяването да стават майки.

Според проф. д-р Иван Груев, член на УС на Дружеството на кардиолозите в България, иновациите в кардиологията са довели до увеличаване на продължителността на живота у нас с 10 години.

Въпреки навлизането на иновациите обаче, здравните показатели не се подобряват и причината е липсата на активни действия в превенцията и профилактиката. „Ние сме народ, който се самоубива с вредните си навици. Формирането на здравословни навици ще спаси милиони - превенцията ни куца, не иновациите“, каза проф. Груев.

„По света вече има стандартни роботизирани сърдечни операции, даже цялостна сърдечна трансплантация на 16-годишно дете и в следващите години вероятно ще бъде предпочитан метод. В България все още няма роботизирана кардиохирургия“, каза доц. д-р Ивилин Тодоров, началник на Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Софиямед“.

Иновациите в съвременната съдова хирургия са свързани с миниинвазивни техники и пункционни достъпи вместо разрези, каза проф. д-р Васил Червенков, дм, началник на Клиниката по съдова хирургия в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Той посочи и различни видове балони и стентове, импланти и други иновативни устройства за ендоваскуларно лечение при съдови стеснения, аневризми, артериовенозни запушвания, туморни формации и др. 

Между 12 и 17% от децата до 12 г. са засегнати от триизмерното изкривяване на гръбнака, посочи проф. Васил Яблански, дм, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“.

Златният стандарт в тази най-тежка хирургия на детската възраст е подреждането на прешлените по предварително създадена …. подобно на ортодонтската работа в стоматологията. Иновациите са свързани с повишаване на безопасността, невронавигация, 3D модели, динамични импланти, които следват растежа без нужда от регулярни операции, както и използване на ИИ в намирането на индивидуални решения с имплантите и планирането на корекциите, обясни той.

Вътреболничните инфекции

Данните в България са оскъдни, но според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) делът на ВБИ у нас е 3,7%, което трябва да се приема условно на фона на средно над 8% за ЕС, заяви доц. Валери Велев, дм, преподавател в МУ София и член на Факултетния съвет на Медицински факултет.

Величка Костадинова, адвокат в областта на медицинското право, разгледа нормативната уредба по превенцията, критериите по установяването, доказването и контрола на вътреболничните инфекции. На ниво лечебно заведение отговорността е на неговия ръководител. България отчита изключително висока антибиотична резистентност и ниски нива на ВБИ спрямо средните за ЕС на фона на хиляди годишни проверки и единични издадени актове за нарушения и по-скоро става дума за липса на прозрачност.

Според д-р Недялко Калъчев, основател и управител на верига лаборатории липсват данни, наличните се обработват бавно, а достъпът до тях е ограничен. "Свръхнатоварването в сестринското обслужване и особено на тежкоболни пациенти води до пропуски. Липсва национална антибиотична стратегия, както и възможност лекарите да се ориентират с картина на инфекциите и причинителите в реално време. Доказан ефект имат организационни мерки като скрининг за определени резистентни микроби, коментира той.

Д-р Александър Симидчиев, пулмолог, зам.-председател на Комисията по здравеопазването в Народното събрание, подчерта, че в областта на ВБИ у нас има нужда от политики, ресурси и обучение. Той предложи да се създаде постоянно работещ механизъм под ръководството на МЗ с участието на всички участващи в процеса страни, който да гарантира спазване на принципите за справяне с антимикробната резистентност и ВБИ.

"Единственият критерий за качество в лечебните заведения по света е нивото на ВБИ. Трябва да създадем система, ИИ може много да помогне с анализ и при стандартизиране впоследствие", отбеляза той.

Следете новините ни в GoogleNews