Свят без рамки - мисията възможна!

Съвременните лазерни апарати дават възможност за корекция на до 12 диоптъра късогледство и 6 диоптъра далекогледство

OFFNews 08 декември 2023 в 09:00 21269 0

Димитър Димитров

Снимка СБАЛОБ "Зора"

д-р Димитър Димитров, офталмолог в Специализирана болница за активно лечение по очни болести „ЗОРА“

Д-р Димитър Димитров работи в Специализирана болница за активно лечение по очни болести „ЗОРА“ ООД. Завършва медицина в Медицински университет София през 2014 г. През 2020 г. придобива специалност „Очни болести“ и има специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“. Активно работи в областта на оперативното лечение на очните болести – оперативно лечение на катаракта, рефрактивна хирургия и оперативно лечение на заболяванията на предния и задния очен сегмент. Провел е множество курсове и специализации в България и чужбина, включително в университетски центрове в Германия, Полша, Испания, Словения.

Д-р Димитров, какви са възможностите на рефрактивната хирургия?

Рефрактивната хирургия е най-технологичната и високоспециализирана хирургия в офталмологията. С помощта на наличните хирургични системи ние сме способни да коригираме различни рефракционни аномалии – късогледство, далекогледство и астигматизъм. Чрез тази авангардна хирургия можем да осигурим на нашите пациенти независимост от очила и контактни лещи, и съществена промяна в качеството на живот.

Разкажете ни повече за късогледството, далекогледството, астигматизма и тяхната корекция.

В един идеален свят светлинните лъчи от заобикалящия ни свят биха се пречупвали от окото по такъв начин, че да попадат точно върху ретината и ние бихме имали отлично зрение. Практиката показва, че болшинството от хората не притежават тази „идеална“ оптична система.

При късогледите хора окото пречупва светлинните лъчи твърде силно и те се фокусират пред ретината, при далекогледите хора окото пречупва светлинните лъчи твърде слабо и фокусът се получава зад ретината. При астигматизма имаме неравномерно пречупване и разпределение на светлината в различните точки на оптичната система.

Идеята на рефрактивната хирургия е да се ремоделира оптичната система на пациента по такъв начин, че светлинните лъчи да попадат точно върху фовеята (частта от ретината, отговаряща за ясното виждане) и по този начин те получават кристално зрение.

Разкажете повече за самата корекция. Какви лазери използвате в очна болница „Зора“ и какви процедури прилагате с тях?

Най-често прилаганите видове лазерни корекции в СБАЛОБ „Зора“ са FemtoLASIK и повърхностните процедури ( PRK, LASEK; Epi-LASIK). При повърхностните процедури хирургът премахва най-горния слой на роговицата, наречен епител. След което с ексимерен лазер в рамките на секунди се отстранява диоптърът на пациента. В края на операцията се поставя терапевтична контактна леща, която се отстранява след 3 до 4 дни – времето необходимо за прорастване на нов епител.

Лазерни процедури в СБАЛОБ „Зора“

Повърхностните процедури са свързани с известен дискомфорт за пациента. През първите дни се наблюдава повишена чувствителност към светлина и леко дразнене в очите, усещане за чуждо тяло. След възстановяването на роговичния епител (процес на реепителизация) тези симптоми бързо отшумяват и пациентът се връща към стария си ритъм на живот. Въпреки известния дискомфорт в първите дни повърхностните корекции постигат отлично качество на зрението и при някои пациенти са единствената възможност за корекция.

Златният стандарт в рефрактивната хирургия в наши дни е FemtoLASIK. По последни данни в световен мащаб са извършени над 30 млн. LASIK операции. Всяка година само в САЩ се извършват над 700 000 операции. Анализът на данните показва успеваемост на метода над 98% (под успеваемост се разбира постигане на зрение 1.0 или казано на разбираем език зрение от 100%).

Какво представлява FemtoLASIK?

В самото име FemtoLASIK са закодирани два лазера – фемтосекунден лазер и ексимерен лазер; т.е FemtoLASIK e изцяло лазерна процедура, без използване на режещи остриета. Фемтосекундният лазер е въведен в практиката през 2003 година. Той оформя „капаче“ в предните отдели на роговицата (прозрачния купол на окото). Този лазер замества микрокератомите (специални ножчета използвани в миналото за оформяне на „капачето“).

Благодарение на този свръх прецизен лазер ние можем да определим дебелината на капачето с прецизност до микрон и се елиминират всички рискове от тази стъпка в операцията, които са наблюдавани в миналото, преди въвеждането в практиката на фемтосекундните лазери. Самата интервенция отнема 17 секунди и е абсолютно безболезнена. След оформянето на „капачето“, то се повдига със специален инструмент и се отстраняват диоприте на пациента.

Премахването на диоптрите в наши дни се осъществява с помощта на ексимерен лазер в рамките на няколко секунди, без каквото и да е дразнене и дискомфорт за пациента. Тези лазери се използват от много години в очните болести и са доказали своята ефективност и безопасност. Първият подобен лазер е създаден през 1970 година от Нобеловия лауреат Николай Басов, а първата успешна процедура върху зрящо човешко око за корекция на късогледство е извършена през 1988 година в САЩ. Виждате, че е извървян огромен път в развитието на рефрактивната хирургия. Това е хирургия, която се е доказала във времето, тя е предсказуема, безопасна, ефективна и при пациентите се постига много голяма удовлетвореност.

Неограничени ли са възможностите на тези лазери?

Съвременните лазерни системи дават възможност за корекция на до 12 диоптъра късогледство и 6 диоптъра далекогледство и астигматизъм. Ключов момент е преценката дали окото на даден пациент е показано за рефрактивна хирургия. При хора с кератоконус например рефрактивната хирургия е неприложима. По време на така наречения обстоен преглед преди операцията очният лекар прави редица изследвания.

С получените данни от тези изследвания се преценява дали операцията би била успешна и безопасна за пациента. Искам дебело да подчертая, че пристъпваме към операция само ако сме абсолютно убедени в крайния резултат и ако можем да гарантираме отличен резултат. Има случаи, в които рефрактивната хирургия не е подходяща алтернатива и тогава предлагаме други решения на нашите пациенти с рефракционни аномалии.

Какви са възрастовите ограничения за рефрактивна хирургия?

Най-младите пациенти, на които извършваме рефрактивна хирургия са на 18 години – след навършване на пълнолетие и при данни за липса на промяна в диоптрите. При пациенти над 45 години се развива така нареченото старческо далекогледство (пресбиопия). Тук е мястото да отбележим, че вече има специални лазерни софтуери, които позволяват корекция и на това състояние – нуждата от носене на очила за четене след 45-годишна възраст.

Горди сме да споделим, че в СБАЛОБ „Зора“ разполагаме с последно поколение ексимерен лазер, който ни дава възможност да оперираме и пациенти със старческо далекогледство. Разбира се, при пациенти в по-напреднала възраст се преминава към операция на лещата – имплантиране на специални мултифокални лещи, които осигуряват независимост от очила.

Д-р Димитров, кои пациенти бихте посъветвали да пристъпят към рефрактивна хирургия?

Рефрактивната хирургия осигурява значително подобрение в качеството на живот на пациентите, носещи очила и контактни лещи, и е практически без нежелани усложения при добър подбор на кандидатите. В България има много доказани клиники, които разполагат с най-съвременна апаратура за корекция на зрението. Качеството и резултатите, постигани в България, са съпоставими с водещите центрове в Западна Европа и САЩ. Именно по тази причина считам за неоправдано извършването на лазерна корекция на зрението в чужбина, особено в страни, които не са членки на Европейския съюз.

При добър подбор на кандидатите практически нямаме неуспешни операции. Съвременните апарати са проектирани по възможно най-щадящ начин за окото на пациента и нежеланите реакции са сведени до нула. На база казаното дотук считам, че всички пациенти, които обмислят премахване на диоптрите, могат да пристъпят смело към тази процедура.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Николай Стайков: Борисов и Пеевски преместиха парламента от страх от журналистите