В подножието на новата COVID вълна сме. Хората от рисковите групи да не отлагат поставянето на бустерна доза ваксина за есента, ако последната им ваксинация е преди повече от четири месеца, защото няма да доведе до нищо добро. Това съветва фармакологът проф. д-р Георги Момеков в интервю за кампанията Плюс мен. Проф. Момеков е председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ при Фармацевтичен факултет на МУ – София.

Преди повече от седмица Министерството на здравеопазването и Експертният съвет по надзор на имунопрофилактиката разрешиха прилагането на втори бустер иРНК ваксина срещу COVID-19 при лица над 18 г. Предпазва ли ни тя от новите варианти на коронавируса?

Протективният ефект от една ваксина може да бъде измерван по различен начин. Ако се фокусираме върху превенция на леко протичаща симптоматична болест, ще установим, че при новите подварианти на Омикрон ефективността на сегашните ваксини намаля.

Но по отношение на ефектите, които са много по-важни за общественото здраве, за здравната система и за обществото като цяло, а именно рискът от хоспитализация или смърт, ваксините срещу COVID-19 остават високопротективни.

Ключов параметър обаче е колко време е минало от поставянето на последната доза. Хората, които са си поставили отдавна бустерна доза, не следва да чакат, а трябва да приложат и втория бустер, защото броят на новодиагностицираните започва да расте. Съдейки по данните за повишаващото се разпространение на SARS-CoV-2 в другите европейски страни, не можем да очакваме, че тази поредна вълна ще подмине България.

Натрупаната научна информация недвусмислено сочи, че имунитетът, бил той придобит след ваксинация или след преболедуване, не е достатъчно дълготраен, но когато имаме поставен бустер, високият титър на неутрализиращите антитела дава по-висока степен на протекция. Т.е., когато говорим за най-важните ползи от ваксинацията – предотвратяване на тежка болест, хоспитализация или смърт, ваксините срещу COVID-19 остават достатъчно ефективни.

Има ли групи лица, които трябва да си поставят приоритетно втори бустер?

Ако говорим за хора, които вече са си поставили първия бустер, приоритет да си поставят втори такъв сред тях имат тези, при които е минало много време от първата бустерна доза, като периодът между двете трябва да бъде най-малко четири месеца. Аз например съм с поставена бустерна доза от януари месец, така че сега ще се възползвам от това, което държавата осигурява.

Вторият бустер е препоръчителен и за хората, при които очакваме по-голям риск от заразяване, свързан с професиите им, например работещите в системата на здравеопазването и на образованието.

Хората, които по медицински причини трябва да си поставят приоритетно втория бустер, са тези със съпътстващи заболявания, тези, при които не се очаква адекватен имунен отговор или провеждат имуномодулираща терапия.

Не е ли по-добре да се изчака одобрението на т.нар. адаптирана ваксина, която е с висока ефективност и при заразяване с подвариантите на Омикрон?

Добрата новина е, че вече стартира т. нар. поетапно разглеждане – rolling review на модифицираните ваксини на Moderna и Pfizer, които ще покриват и Омикрон. Адаптираните варианти срещу ВА.1 са в процес на разглеждане от регулаторите в ЕС и САЩ, като в САЩ центровете за контрол на заболяемостта са с готовност в зависимост от резултатите да възложат и разработване на ваксини срещу ВА.4/5. Публикуваните за момента данни за една от иРНК-базираните адаптирани ваксини показват, че титрите на антитела срещу Омикрон ВА.4/5 са високи.

В необозримо бъдеще ще разполагаме с подобна ваксина, но ще повторя – не е ясно точно кога! По тази причина хората, които попадат в рисковите групи, не трябва да отлагат своята ваксинация. При положение че в момента се намираме в „подножието“ на поредната вълна, отлагането на ваксинацията няма да доведе до нищо добро.

По съвсем груба сметка в България към момента има 30% ваксинирани, в т.ч. 10% с усилваща доза. Бих насърчил повишаването на пропорцията от лица с първична ваксинационна серия + бустер. Всички научни данни показват, че поставянето на бустер намалява риска от хоспитализации и смърт. Показателна е информацията, която получаваме от системата на Великобритания за проследяване на ваксинационната ефективност. Там акцентът не е върху изследвания, реализирани в „ерата Делта“ или в „ерата Омикрон“, а върху проучвания, направени след поставяне на втора доза или бустер.

Показателно е, че в Израел пристъпиха към поставянето на допълнителните дози още преди в другите страни да се заговори за бустерна ваксинация. Като цяло SARS-CoV-2 и неговите варианти промениха представите ни, очакванията, образно казано и „играта“, но трябва да гледаме голямата „картина“. Тя неизменно показва, че при нациите с високо ваксинално покритие и стегната кампания за бустиране хоспитализациите и смъртността намаляват.

Въпреки че Омикрон протича по-леко в сравнение с Делта например, не трябва да забравяме, че се касае за вирусно заболяване, при което рискът от хоспитализация и смърт е многократно по-висок от този при сезонния грип. След като т.нар. приоритетни групи и особено възрастните хора над 65 г. пристъпват към имунизация с противогрипна ваксина, трябва да мислят по същия начин и за COVID-19.

Кога да очакваме комбинираната ваксина срещу грип и Омикрон?

Краткият отговор е – не скоро, не в обозримото бъдеще. Затова на този етап, въпреки че се разработват подобни продукти, които ще са много важни в бъдеще, не мисля, че това може да се случи в близките месеци.

Какво ще кажете на хората, които не са си поставили нито една доза от ваксините срещу COVID-19?

Ще цитирам FDA - Американската агенция по храните и лекарствата. Оттам препоръчват на производителите да разработят и осигурят бустери, покриващи и подвариантите на Омикрон. Същевременно регулаторният орган счита, че на този етап поставянето на подсилваща доза с ваксините, с които разполагаме, създава абсолютно адекватна защита срещу хоспитализация и смърт.

Популацията, която все още не си е поставила ваксина, не трябва да забравя, че сме общество с доста голяма тежест на хроничните заболявания, а при страдащите от хронични заболявания рискът от тежко боледуване, налагащо болнично лечение, от последващи усложнения за здравето, а дори и от летален изход е в пъти по-висок. Затова горещо препоръчвам на всички граждани да се ваксинират възможно най-рано.

Кой имунитет е за предпочитане – поставаксиналният, постинфекциозният или т. нар. хибриден?

Има изследвания и на естествения, и на постваксиналния, и на хибридния имунитет, който придобиват хората с поставена ваксина след преболедуване. Характерно за естествения имунитет е, че при него имунната система се стреми да изгради имунен отговор срещу всички повърхностни антигени на вируса SARS-CoV-2. Ваксинацията, от друга страна, целево настройва имунната система да разпознава шиповия протеин, който е „троянският кон“, способстващ за проникването на вируса в нашите клетки. В крайна сметка протективните свойства са сравними от гледна точка на бъдещи срещи с вируса. И в двата случая те двата угасват с времето и с настъпването на мутациите. Имунитетът е малотраен и до голяма степен антиген-специфичен.

Моят отговор е: Трябва да се учим от опита на нациите, които имат високо ваксинално покритие. Да, там може да се правят повече PCR тестове и да се установяват много нови случаи, но се отчита и драстично намаляване на хоспитализациите и леталните случаи. Това е най-важното, което ни интересува.

Припомням, че в момента циркулиращите варианти са доста различни от варианта Делта например. Въпреки това все още има опасност човек, който не се е сблъсквал със SARS-CoV-2, да бъде хоспитализиран и да загуби живота си. В световен мащаб имаме над 12 милиарда поставени ваксини срещу COVID-19 – какво по-голямо доказателство за безопасността на ваксините.