„Вродените сърдечни малформации са чести и така е в целия свят – 1% от новородените се раждат с вродени сърдечни малформации", коментира по БНТ проф. Анна Кънева – началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница (НКБ). Тя оглавява екипа, поставил стент на едномесечно бебе.

По думите на проф. Кънева критичните вродени увреждания на сърцето при децата са около една четвърт от всички и при тях трябва да се реагира още в първите дни след раждането на бебето.

При останалите деца диагнозата трябва да се постави навреме, трябва да се предприеме лечение и последващо наблюдение. Детската кардиология не е едноактна пиеса, това е едно представление, в което участват изключително много хора, които трябва да работят в много тясна колаборация – това са диагностиците, интервенционалистите, детските кардиолози, анестезиолозите, каза тя.

Проф. Кънева обясни, че с напредъка на феталната медицина с помощта на ехография диагнозата може да се постави още по време на вътреутробното развитие на детето, вродените сърдечни малформации да бъдат доказани още преди раждането на детето и заедно със семейството да се прецени какво да бъде по-нататъшното поведение.

Голяма част от тези малформации са лечими, но е от значение детето да се роди в лечебно заведение, което се намира в близост с единствения център в България, в който се лекуват тези състояния – Националната кардиологична болница.

По думите ѝ момченцето, на което беше поставен стент в аортата, се възстановява успешно. Малкият Матей е роден преждевременно в болница „Надежда“, а операцията е извършена 32 дни по-късно. Когато той достигне тегло между 2,5 и 4 кг., ще му бъде направена още една операция, уточни тя.

От думите на проф. Кънева стана ясно, че малформацията е открита много скоро след раждането. Детето е родено от двуплодна бременност с екстремно ниско тегло при раждането – под 900 грама. Лекарите от НКБ са били в много близък контакт с колегите си от болница „Надежда“ и със специалистите, които са диагностицирали порока. Изчаквали са то да се стабилизира в първите седмици след раждането и да наддаде малко тегло, за да направят опит да разрешат кардиологичния проблем. Когато са пристъпили към интервенцията, Матей е тежал 1300 грама и е бил с тежка дихателна и сърдечна недостатъчност, с нарушена бъбречна функция вследствие на нарушеното кръвоснабдяване.

Поставянето на стент в аортата е било необходимо, за да бъде възстановено кръвоснабдяването в долната част на тялото. Според проф. Кънева провеждането на открита операция при толкова ниско тегло е било невъзможно, а по-нататъшното изчакване също е криело рискове за живота на детето. Така екипът е взел решение да приложи интервенционално лечение, за да се постигне разширяване на аортата. По-късно, когато стентът се премахне по оперативен път, последици за детето няма да има и лекарите са убедени, че то ще живее нормален живот.

Проф. Кънева уточни, че след като детето бъде оперирано, ще се нормализира и артериалното налягане, но въпреки всичко то, както всички деца с вродени сърдечни малформации, ще бъде наблюдавано от специалисти през целия си живот.