През последните 50 години сме загубили два часа от съня си

През последните 50 години хората са загубили два часа от съня си. Световните здравни организации оценяват проблеми със съня и го причисляват като един от обществените здравословни проблеми, казва за БТА д-р Димитър Тасков, специалист по нервни болести и медицина на съня.

Днес е Световният ден на съня, който тази година е под мотото "Сънят е важен за общото здраве". Той се отбелязва от 2008 г. насам през третия петък на март преди пролетното равноденствие по инициатива на Световното дружество на съня, като целта е да се повиши информираността за значението на съня за здравето на хората, както и за превенцията и управлението на разстройството на съня.

Недоспиването влияе върху емоционалното състояние и настроенията. Многобройни доказателства за това са показали, че психиатричните заболявания и разстройствата на настроенията са свързани с нарушения на съня, казва специалистът. По думите му ограничаването на часовете сън - около пет часа на нощ в продължение на една седмица, води до силно натрупващо се влошаване на емоционалното състояние, включително повишена сънливост, умора, разсеяност, напрегнатост и др.

Лишаването от сън влияе и на когнитивните функции. Това е свързано с поддържането на вниманието и способността на когнитивната обработка - работната памет. Той посочва, че нарушеният сън влияе и върху ученето, работната памет, вземането на решения, очакването за възнаграждения, адаптирането към определени ситуации, преработването на плановете, разсъжденията, поведението към определени ситуации. Д-р Тасков казва, че нарушенията на съня могат да повлияят върху доста заболявания, на здравословното състояние на човека като цяло да увеличат заболеваемостта, включително от затлъстяване, диабет, хипертония, някои инфекциозни заболявания.

Стадии на съня

Сънят има определени стадии, които се повтарят и образуват цикъл - повърхностен е първият, вторият е когато вече се задълбочава, третият е дълбокият сън, посочва проф. Иван Стайков, невролог и специалист по медицина на съня. Той отбелязва, че обикновено доста голяма част от нощта прекарваме във втория стадии, около 45% и така наречения REM сън, свързан с бързи очни движения, когато цялото ни тяло е абсолютно отпуснато, но мозъкът ни тогава консолидира това, което сме видели през деня, знанията, които сме натрупали.

През една нощ, ако спим нормално, трябва да имаме между четири и пет такива цикъла. Доколкото се знае в началото дълбокият сън е по-голям и с течение на идването на сутринта той намалява за сметка на REM съня. Когато човек е силно преуморен дълбокият сън е много по-изразен. Скоро правихме едно проучване на хора, които са в Антарктика и установихме, че там дълбокият сън се увеличава за сметка на REM съня, като това се случва и под влиянието на алкохол, казва специалистът.

По думите му нашият биологичен часовник е свързан с денонощен ритъм, ритъма на светлина и тъмнина. Хормонът на съня се увеличава в малките часове като 23:00-00:00 часа, тогава е и най-ниска нашата телесна температура, именно тогава е най-подходящото време за сън - от 22:30 до сутринта в 07:00-08:00 часа сутрин. Така, че е от значение през кое време от денонощието спим, обяснява лекарят.

Нарушения на съня

По последната класификация на нарушенията на съня, те се делят на седем основни групи. На първо място е групата на безсънието – инсомнията, казва д-р Тасков и отбеляза, че всеки човек е изпитвал краткотрайно безсъние. Проблем е, когато самото безсъние се превърне в т.нар. хронична инсомния, която по дефиниция е безсъние, което продължава повече от три месеца, повече от три нощи на седмица и свързано с дневни оплаквания - в паметта, раздразнителност, когнитивни нарушения, посочва той.

На второ място са пациентите с нарушено дишане по време на сън, като по последни данни около 20-30% от населението страдат от това. Тук се включва и т.нар. хабитуално хъркане, което именно при специалист може да се оцени дали става въпрос за ефект, който дразни околните като звуковите феномени на хъркането или хъркането е симптом на апнеични паузи. По думите на д-р Тасков сънната апнея е пауза по време на дишането на сън, вследствие на която се получават спадания на кислородното насищане в кръвта, водещи до микропробуждания. Това води до сериозни здравни последици като сърдечносъдови заболявания, с крайните им неблагоприятни изходи като инсулт или инфаркт, метаболитни нарушения, прекомерна дневна сънливост, подчертава специалистът.

Проф. Стойков допълва, че хората със сънна апнея са с висок риск от заспиване зад волана, тъй като заболяването еволюира. По думите му 20-30% от катастрофите се случват заради сънната апнея.

Други заболявания, свързани с нарушението на съня, са двигателните нарушения по време на сън с т.нар. синдром на неспокойните крака, който е свързван с водещите трудности в заспиването, водещ до хронично безсъние, с периодични движения на краката, с бруксизъм – скърцане със зъби; парасомнии – различни поведенчески реакции по време на сън като сомнамбулизма, циркадни нарушения, посочиха специалистите.

Кога трябва да потърсим специалист

При инсомния могат да помогнат специалисти по психиатрия. Ако се касае до сънна апнея, то тогава хората трябва да се обърнат към невролози и пулмолози, обяснява проф. Стайков. Той заяви, че е важно да се отбележат и няколко хронични белези – трудно заспиване, в рамките на час-два, трудно поддържане на съня или често събуждане, както и много ранното събуждане. Когато тези неща се хронифицират, това води до краткосрочни и дългосрочни последствия като честа сънливост, намалена мотивация, склонност към грешки, изпитване на тревожност и умора. Когато настъпят тези състояния вследствие на будене през нощта, трудно заспиване или много ранно събуждане, е редно да се отиде на лекар, препоръчва проф. д-р Стайков.

Следете новините ни в GoogleNews