Новината, че първата успешна трансплантация на матка в Обединеното кралство е била извършена в болница "Чърчил" в Оксфорд, беше посрещната като "зората на нова ера " в репродуктивната медицина. Според специалиста по медицинско право и етика д-р Мери Нийл от университета "Стратклайд" в Глазгоу, Шотландия, медицинският пробив провокира етични въпроси.

Нейният коментар е публикуван в научното издание The Conversation.

Операцията беше финансирана от Womb Transplant UK, благотворителна организация, която набира средства за изследване на трансплантацията на матка и се стреми да направи интервенцията друга възможност за лечение на безплодие „в рамките на следващите няколко години“ , наред със съществуващите инструменти като лекарства, инвитро процедури и сурогатно майчинство.

Реципиентът е 34-годишна жена, родена без утроба, а донорът е по-голямата ѝ сестра, която вече има свои деца.

Въпреки че трансплантацията може да има потенциал за промяна на живота на някои жени, има етични съображения, които трябва да се вземат предвид.

Какво включва процедурата?

Трансплантацията на матка е сложна процедура, при която един екип от хирурзи изважда матката от донора, а втори екип я трансплантира в реципиента. И двата етапа на процедурата са тежки операции, които продължават много часове, след което пациентите остават в болница дни наред.

Донорът и реципиентът се подлагат на обширни консултации преди трансплантацията, за да се гарантира психологическата пригодност, а реципиентът трябва да приема лекарства, които потискат имунната система след това, за да попречат на тялото му да отхвърли новия орган.

След като реципиентът приключи с "използването" на утробата, се извършва допълнителна операция за отстраняването ѝ, така че приемът на имуносупресивни лекарства да бъде спрян.

След първите успешни трансплантации на матка през 2012 г. в момента са извършени около 100 процедури по света, довели до раждането на около 50 бебета. Екипи в Швеция и САЩ бяха особено успешни в прохождането на техниката.

Кой може да се възползва?

Потенциалните бенефициенти на трансплантация на матка са жени, които по медицински причини не могат да забременеят. Около една на 5000 жени се ражда без утроба, а на много други жени в детеродна възраст матката се отстранява заради онкологично заболяване, фиброиди, пролапс или изключително обилна менструация.

Въпреки че жените без утроби все още могат да бъдат генетични майки, ако ембрионите, създадени с помощта на техните яйцеклетки, са износени и родени от сурогатни майки, трансплантацията на матка им дават шанс да износят и родят своите собствени бебета.

Колко безопасно е?

Твърди се, че процедурата е безопасна от медицинска гледна точка за донора и реципиента и има много данни – от над 50 години трансплантация на други органи – за безопасността на имуносупресивните лекарства за неродените деца на реципиентите.

Трансплантацията на матка включва сериозна операция и значително време за възстановяване, но същото се отнася и за много други видове операции, които не са предназначени да спасяват живот, а да подобрят качеството му. Въпреки това повечето други операции, които не са животоспасяващи, не включват жив донор, подложен на силно инвазивна процедура с дълъг период на възстановяване.

Има също някои доказателства, че жените, които се подлагат на хистеректомия (отстраняване на матката) – дори когато тя не предизвиква менопауза – може да изпаднат в депресия.

Разбира се, консултирането може да подготви потенциалните донори за тези рискове и да гарантира, че са добре информирани. Но това не може да премахне риска и само съгласието не е достатъчно, за да бъде етична процедурата, смята д-р Нийл.

Друг вид опасения за безопасността могат да възникнат около доставката на матки за трансплантация. Има тревожни съобщения за черни пазари на органи от уязвими хора, които са обект на трафик на органи, включително в Обединеното кралство. След като трансплантацията на матка стане по-широко разпространена, подобни опасения могат да възникнат и за тази интервенция.

Според специалиста по медицинско право друг негативен ефект може да е натискът върху жените от семейството, които са годни да дарят органа, да осъществят мечтата на своята близка.

Колко струва?

Първата трансплантация на матка в Обединеното кралство не беше публично финансирана: благотворителна организация покри част от разходите от £25 000, а хирурзите дариха своето време.

Въпреки това, тъй като процедурата става все по-масова, може да има призиви за финансиране от Националната здравна служба, включително (когато техниката е достатъчно развита) за транс жени, и това несъмнено ще бъде противоречиво.

Идеализираме ли биологията?

Много време, експертен опит, разходи и риск са свързани с предоставянето на нова утроба на една жена. Рискуваме ли да идеализираме биологичния опит?

Жените, които не могат да забременеят, могат да преживеят родителството по други начини. Трябва да внимаваме, като полагаме толкова големи усилия, да направим биологичното родителство възможно, за да не създаваме йерархия, в която последното да се разглежда като златен стандарт, а „обикновеното“ генетично и социално родителство да се обезцени, смята експертът и допълва - Трябва да внимаваме и да не насърчаваме прекалено идеализираните очаквания за бременността и раждането, които могат да бъдат далеч от удовлетворяващото преживяване, на което пациентите с трансплантация очевидно се надяват.