Нов метод оценява риска от отхвърляне на органа при трансплантация

Кръвен анализ на ДНК от трансплантирания орган дава допълнителна информация за неговото състояние и риска от отхвърляне. Технологията, която вече се използва в трансплантационната медицина в САЩ, става достъпна и за пациенти в България.

За пациентите, които получават нов орган, трансплантацията е шанс за нов живот. Но успешната операция е само началото на дълъг процес и след нея започва постоянното наблюдение на трансплантирания орган и стремежът възможните признаци на увреждане или отхвърляне да бъдат установени възможно най-рано.

Темата остава особено важна за България. По данни на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към 8 септември 2026 г. 929 души у нас очакват органна трансплантация. Най-много са чакащите за бъбрек, 853 души, следвани от 31 пациенти, които се нуждаят от черен дроб, 29 от сърце, 14 от бял дроб, и двама от тънко черво. За всеки човек, който успее да стигне до трансплантация, започва следващата голяма задача трансплантираният орган да бъде запазен възможно най-дълго.

Малко трансплантации, много хора, които чакат

През цялата 2025 г. в България са извършени общо 30 органни трансплантации – 23 бъбречни, 6 чернодробни и една сърдечна. Към 8 септември 2026 г. са отчетени 17 бъбречни, 7 чернодробни и 2 сърдечни трансплантации. Зад всяка от тези цифри стои пациент, който след операцията остава под дългосрочно медицинско наблюдение. Проследяването има ключова роля, защото реакцията на имунната система срещу трансплантирания орган невинаги дава ранни и специфични симптоми. Затова съвременната трансплантационна медицина търси начини да получава допълнителна информация за състоянието на органа още преди да е настъпило значимо нарушение на неговата функция.

Как ДНК в кръвта може да „разкаже“ как се чувства трансплантираният орган

Една от технологиите, които през последните години навлизат в проследяването на трансплантирани пациенти, е анализът на т.нар. донор-произхождаща свободно циркулираща ДНК – donor-derived cell-free DNA, или dd-cfDNA. След трансплантация в кръвта на пациента циркулират малки количества ДНК, произхождащи от клетките на донорския орган. Когато в него настъпва клетъчно увреждане, количеството на тази ДНК може да се промени.

Чрез обикновено вземане на венозна кръв може да бъде измерено каква част от циркулиращата свободна ДНК произхожда от трансплантирания орган. Резултатът предоставя на лекаря допълнителна информация, която се разглежда заедно с клиничното състояние, лабораторните показатели и останалите методи за проследяване. Този тип анализ не заменя лекарската оценка или биопсията, когато тя е необходима. Неговата стойност е в това, че предоставя още един неинвазивен източник на информация за състоянието на трансплантирания орган.

Защо това е важно

При бъбречно трансплантираните пациенти например един от рутинно използваните показатели е серумният креатинин. Той е изключително важен за оценката на бъбречната функция, но не е специфичен само за отхвърляне и промяната му може да бъде свързана и с други причини. Научните данни през последните години показват, че dd-cfDNA може да допълни стандартното наблюдение, като предостави директна молекулярна информация, свързана с увреждане на трансплантирания орган.

Голямо проспективно проучване при бъбречно трансплантирани пациенти например проследява близо 5000 реципиенти в 54 трансплантационни центъра и показва, че повишаването на donor-derived cell-free DNA може да предхожда някои случаи на доказано с биопсия отхвърляне. Технологията вече намира приложение в международната трансплантационна медицина, включително при проследяване след бъбречна, сърдечна и белодробна трансплантация.

Нова възможност и за пациентите в България

Такъв тип молекулярно проследяване вече става достъпно и за български пациенти чрез тест, разработен от американска компания. Изследването анализира dd-cfDNA от кръвна проба и е предназначено да подпомага лекарската оценка на риска от отхвърляне и състоянието на трансплантирания орган. За България това е нова възможност в проследяването след трансплантация, област, в която досега подобни специализирани молекулярни изследвания не са част от рутинната практика.

Един пациент ще получи изследването безплатно

По повод Европейския ден на донорството на органи, тъкани и клетки започна инициативата „Дареният живот заслужава грижа“, чрез която един пациент след органна трансплантация ще получи изследването безплатно. Целта на инициативата е да се насочи вниманието към пациентите след трансплантацията към необходимостта от продължително проследяване и към новите възможности, които съвременната молекулярна диагностика може да добави към грижата за тях.

Следете новините ни в :