Наказаха журналист с дело шамар заради разследване за онкологичните скрининги

Дело за 25 000 евро обезщетение е заведено срещу здравния журналист Десислава Николова от "Капитал", съобщиха от медията.

Ищецът е проф. Албена Златарева от Медицинския университет - Варна и бизнес дама, консултирала обществената поръчка за закупуването на тестовете, с които трябваше да се извършат изследвания по две скринингови програми - за рак на дебелото черво и рак на маточната шийка.

Изпълнението на програмите бе спряно, след като разследване на журналистката, а впоследствие и проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция, установиха, че цената на консумативите е многократно по-висока от тази която плаща Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Данни в доклад на АДФИ от края на април т.г. показват, че договорената единична цена за тест за рак на дебелото черво е близо 14 пъти по-скъпа, а цената на консумативите за изследване на човешки папилома вирус и рисковите за рак на маточната шийка генотипи е 1.5 пъти.

Друг проблем на обществената поръчка е липсата на машини за обработка на тестовете. А алгоритмите за провеждането на скрининга са изготвени от дружество "Център по европейски здравни политики", определено да извършва обучението на личните лекари по прилагането на тестовете и след това да събира резултатите.

Публикациите на Десислава Николова са аргументирани с документи, изявления на официални лица, представители на бизнеса и разговори с експерти.

В исковата си молба проф. Златарева не опровергава фактите в разследването, но твърди, че се прави "недопустимо внушение", че тя носи отговорност за скъпите тестове и неприложимите алгоритми, заложени в скрининговите програми, с твърдение, че критиките трябва да са насочени към Министерството на здравеопазването и Българския лекарски съюз.

В процедурата по подготовка на търга проф. Златарева е участвала освен като консултант за обществената поръчка и като член на съвета, който избира тестовете.

Институционален тормоз

Зяаведеното дело не е единственият репресивен инструмент срещу Николова. През април тази година до НАП е подаден сигнал, който предизвиква проверка. По информация на "Капитал" данъчната агенция проверява доходи, движимо и недвижимо имущество, финансови активи, банкови сметки, списък на притежавани ценности, информация за вземания от трети лица, кредити, заемипътувания в чужбина. От НАП изискват и данни, и документи за издръжката на семейството, данни и документи за доходи и сделки на другите членове на семейството, техните пътувания и т.н.

Къде сме в борбата с рака и ранната диагностика

България е сред малкото страни в Европейския съюз, в които смъртността от рак продължава да нараства. Докато средното равнище за ЕС намалява, у нас смъртността достига около 242 души на 100 000 население. Ракът е втората водеща причина за смърт в страната след сърдечносъдовите заболявания.

Според Индекса за политики на ракови скрининги, България заема 27-мо място от 29 изследвани държави в Европа с оценка от едва 12% ефективност. Обхватът на скрининга срещу рак на дебелото черво сред рисковото население (50–74 г.) е едва 4% – вторият най-нисък в целия ЕС. Едва 35,5% от жените (50–69 г.) преминават през скрининг за рак на гърдата, при средно 65,9% за ЕС. Обхватът на скрининга за рак на маточната шийка е 57% (при 71% за ЕС).

Друга констатация е, че ракът масово се диагностицира в напреднал (3-ти или 4-ти) стадий, когато шансовете за успешно лечение и 5-годишна преживяемост падат драстично (понякога под 10%).

Според профила на България за рака, изготвен от Европейски регистър за неравенствата при раковите заболявания, страната е заложила мерки в Националния антираков план (2023-2027), но реалното му внедряване и стартирането на масови безплатни скрининги остават основното предизвикателство.

За проблем с обществената поръчка съобщиха служебните министри Георги Клисурски и Михаил Околийски на брифинг през февруари тази година и обявиха, че започва проверка. По-късно от здравното министерство обявиха, че част от тестовете и реактивите са с изтичащ срок на годност  и вероятно ще започне пилотна програма в няколко общини, а на 28 май настоящият министър на здравеопазването Катя Ивкова обяви на брифинг, че от срока на годност на доставената част от тестовете остават още два или три месеца.

Ивкова съобщи, че тръжната процедура е спряна, не е уредена логистиката за скрининга и прогнозира, че тестовете ще се използват като пилотна програма, а не като национален скрининг. Пилотна програма все още не е стартирала.