Над 800 млн. лева са дълговете на държавните и общински болници за първите три месеца на 2024 г.

Над 800 млн. лева са общите задължения на държавните и общинските болници през първото тримесечие на 2024 г. Данните са от отговор на служебния министър на здравеопазването Галя Кондева до Васил Пандов, народен представител от коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България".

Разпределени според собствеността дълговете на държавните болница възлизат на 623 млн. лв., а на общинските на 205 млн. лв.

Сред държавните болници най-големи длъжници са УМБАЛ „Александровска“ (65 млн. лв.), УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (64 млн. лв., без просрочени задължения) и УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив (56 млн. лв.). След тях се нареждат УМБАЛ "Св. Иван Рилски" - 37 693 млн. лв., болница "Лозенец" (28 048 млн. лв.), УМБАЛ "Св. Марина", Варна (26 521 млн. лв.), СБАЛОХЗ (25 728 млн. лв.), УМБАЛ "Георги Странски", Плевен (22 656 млн. лв.).

Сред общинските лечебни заведения с най-много задължения е Комплексният онкологичен център (КОЦ) в Пловдив, чийто дълг възлиза на 26 796 млн. лв. След него се нарежда КОЦ Бургас с 14 972 млн. лв., трета по натрупани задължения е СБАЛО "Св. Мина", Благоевград - 10 724 млн. лв. Сред първите десет лечебни заведения-длъжници са още три комплексни онкологични центъра в Шумен, Стара Загора и Русе.

Според Петя Георгиева, експерт в Института за пазарна икономика, за да спре трупането на задължения трябва да се направят промени както в плащането на болниците, така и в здравната карта на страната.

Болниците са твърде много за страната. Част от тях са частни и функционират на същия пазар. Държавните и общинските болници също са много на брой. Голяма част от тях са малки и не могат да достигнат концентрацията на услугите, която е достатъчна, за да се спазват тези изисквания да се предоставят качествени услуги на тяхната територия. Трябва да се вземе решение има ли нужда от толкова широка болнична мрежа, или ще се върви към концентрация на лечебни заведения, към обединяване на болници, към освобождаване от системата на лечебни заведения, които не могат да изпълняват болнични услуги, по една или друга причина. След това трябва да се определи финансовият модел, по който ще се заплаща на тези лечебни заведения, коментира Георгиева по БНР.

По думите ѝ големият проблем на здравната карта е, че тя не дава оптимален вариант на разпределение на болничните медицински услуги на територията на страната. Една голяма болница вместо три малки е по-добър вариант, тъй като концентрирането на услугите ще доведе и до по-доброто им качество, смята експертът.

Следете новините ни в GoogleNews