Лекари и пациенти настояват за създаване на пътна карта със спешни мерки за ускоряване на скрининга, лечението и проследяването на пациентите с вирусни хепатити. 

Отвореното писмо е от организаторите на форума за елиминиране на хепатит В и С, който бе организиран от офиса на Световната здравна организация (СЗО) у нас. Адресирано е до министъра на здравеопазването, омбудсмана и управителя на НЗОК.

Събитието бе подкрепено Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, Сдружение „ХепАктив“ и Портал на пациента.

Целта му беше да се оцени прогреса на страната към постигане на глобалните цели на СЗО до 2030 г., а именно - диагностициране на 90 % от инфектираните с вирусни хепатити, лекуване на 80% от пациентите и намаляване на смъртността с 65%.

В експертната среща с участието на представители на Министерството на здравеопазването беше коментирана „Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г.“ (Програмата). Тя е разработена съгласно Европейския план за вирусни хепатити.

Програмата има ясен работен план, план за мониторинг и оценка с индикатори и бюджет по календарни години. Също така през 2022 г. бяха направени промени в Наредба 8 за профилактичните изследвания и бе въведен скрининг за хепатит В и С на лицата на 40, 45, 50, 55 и 60 години.

Независимо от това обаче има доста сериозно забавяне в скрининга и лечението на пациентите с вирусни хепатит В и С и България изостава драстично от целите на Световната здравна организация. С настоящето писмо, ние, организаторите на форума, бихме искали бихме искали да очертаем една пътна карта със спешни мерки, които МЗ и НЗОК трябва да предприемат за ускоряване на скрининга, лечението и проследяването на пациентите, пишат инициаторите на писмото.

Скрининг и диагностика

В България диагностицираните пациенти с вирусен хепатит В и С са едва 10%. От края на 2022 г. в рамките на профилактичните прегледи за лицата 40-60 г. е осигурено безплатно тестване за хепатит В и С на всеки пет години. Поради ниското ниво на профилактика у нас (едва 41 % от хората посещават ежегодните профилактични прегледи, данни 2023 г.) и липсата на информационна кампания по Програмата за вирусни хепатити, този скрининг не успява да покрие заложените в програмата поне 220 000 души , тествани всяка година. Към момента Регионалните здравни инспекции, които осъществяват скрининг по Програмата за две години са осъществили едва 14 000 теста , което е крайно недостатъчно.

Авторите на писмото призовават МЗ да осъществи информационна кампания, с която да насърчи населението да се възползва от предоставените по Програмата безплатни възможности за скрининг. "Притеснително е, че за първите две години, въпреки че беше заложена като дейност подобна инициатива, тя не е осъществена", твърдят те.

Лечение

Около 600 пациента с хепатит С биват лекувани на година, въпреки че в началото на въвеждане на новите безинтерферонови терапии са лекувани около 1300 души годишно. Този сериозен спад се дължи не само на ниското ниво на скрининг, но най-вече на остарелите изисквания за лечение на вирусни хепатити.

Страната ни е единствената в Европейския съюз, където новооткритите пациенти с хепатит С не се лекуват веднага, а трябва да изчакат 6 месеца, за да отговорят на критериите на НЗОК. Подобно изчакване не е медицинско оправдано и е отречено от СЗО и всички световни препоръки за лечение, които призовават за незабавно лечение. Отлагането за лечение води до влошаване състоянието на пациента и е риск за общественото здраве, защото може да се инфектират хора от обкръжението му, посочват авторите на писмото.

Според тях изчакването от 6 месеца е особено проблематично, когато се касае за лица, лишени от свобода. Там честотата на хепатит С е 15-20 пъти по висока от тази при общата популация и затова в Националната програма, затворниците се разглеждат като приоритетна група за скрининг и лечение.

Често, за да бъдат входирани наново допълнително изисканите документи, минават няколко месеца, което води до забавяне лечението на пациентите, някои от които са с напреднало чернодробно увреждане. Редица изследвания и прегледи, които нямат отношение към лечението на хепатит С са излишни, което допълнително води до излишни финансови разходи.

Гастроентеролозите настояват и да отпадне биопсията при вирусен хепатит В, тъй като при него са приложими същите методи на оценка на фиброзата на черния дроб, както при хепатит С а именно – еластография и кръвни биомаркери. Тези методи от години се използват във всички Европейски страни с цел по-бърза, безболезнена, качествена и не на последно място-разходно ефективна оценка, единствено България все още налага прилагането на чернодробна биопсия, където клиничната пътека е на стойност 1700 лв, а именно – десетократно по-скъпа оценка на черния дроб, в сравнение с неивазивните методи.

Организациите настояват НЗОК да осъвремени критериите за лечение на вирусен хепатит В и С спрямо препоръките на Българското дружество по гастроентерология, тъй като в момента те са дискриминационни и в противоречие с актуалните Ръководства на Европейската и Американска асоциация за изучаване на черния дроб. 

Епидемиологичен надзор

Въпреки осигурения скрининг за хепатит В и С по Националната програма, липсват ясни указания към личните лекари как да докладват и мониторират новооткритите пациенти.

Какви нормативни промени са необходими, за да се въведе система на епидемиологичен надзор над вирусните хепатити В и С и да се изпълнят препоръките на Европейския център за контрол на заболяванията за предоставяне на индивидуални данни за вирусните хепатити В и С и включване на страната в Европейската система за сървейланс TESSY:

Актуализиране на Наредба 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация на заразните заболявания, като в частта за вирусните хепатити се въведат последните дефиниции на ECDC.

Спешно да се изгради и внедри национална информационна система (т. нар. регистър) за вирусни хепатити В и С. Националната информационна система трябва да бъде изградена в съответствие с Европейската система ТЕSSY за сървейланс на вирусните хепатити В и С.

Изработване на Наредба за реда за превенция, изследване и контрол на вирусните хепатити.

За здравнонеосигурените

В бюджета на плана на Програмата за 2023 г. са предвидени 2 млн. лв. чрез трансфер от МЗ към НЗОК по Приоритетна област 4 за осигуряване лечението на здравнонеосигурените граждани, които към момента не могат да се лекуват, защото нямат платени здравни осигуровки. Поради забавяне от страна на МЗ да внесе нужните законодателни промени в НС през миналата година, лечението на тази популация е невъзможно.

Авторите на писмото настояват МЗ да изготви необходимите законодателни промяна на основание чл. 82 (ал 1.) от Закона за здравето и да ги внесе веднага щом новият парламент започне да функционира.

Бюджетна рамка

Според инициаторите на форума няма никакъв отчет за средствата, изхарчени през първите 2 години на Програмата. За целия петгодишен период са предвидени 15 млн. лв., като за 2021 г. и 2022 г. са били заделени над 2 милиона лева, които не е ясно дали са отпуснати и как са разходвани.

Оттам призовават МЗ да оповести в най-кратък срок детайли колко средства са отпуснати по Националната програма за първите две години от изпълнението и колко са изхарчени в действителност. Настояват и за яснота каква ще бъде одобрената план-разписка на бюджета за 2023 г. и изразяват надежда тя да съответства на предварително заложената.

Ако призивите ни за действие не получат институционален отзвук своевременно, рискуваме Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г. да остане само на хартия, без реално да подпомогне постигането на глобалните здравни цели за елиминиране на хепатит В и С до 2030 г, пишат от СЗО, Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, Сдружение „ХепАктив“ и Портал на пациента в писмо до съпричастните институции.