Лечението на депресия у нас - труднодостъпно, скъпо, без последваща грижа

Лечението на депресивните разстройства у нас е скъпо, често е недостъпно за хората с подобни психиатрични проблеми, липсва последваща терапия, която да помогне да пациента да се интегрира отново в общността.

Такава картина на психиатричните здравни грижи бе очертана на кръглата маса "Лицата на депресията - предизвикателства и отговорности" с участието на водещи специалисти и журналисти. Събитието е част от националната кампания "Победи депресията".

По данни на Световната здравна организация до 2030 г. депресията ще е първа причина за загубата на трудоспособност. На този фон у нас се пада по един психиатър на 15 000 души население, а детските психиатри в страната са само 22-ма. Амбулаторното лечение се осъществява предимно в частни практики, а цената на консултациите със специалист варира между 15 и 60 евро, показват данни, изнесени от модератора на събитието Елена Цонева-Папурджиева.

Затруднен е пътят на пациента до диагностика и назначаване на лечение, признават експертите. Съществува и финансовият проблем. НЗОК заплаща напълно само по три вида лекарства за шизофрения и биполярно разстройство. Частична реимбурсация (50%) има при антидепресанти, които се предписват в амбулаторната психиатрична помощ. За сравнение, реимбурсирането на този вид медикаменти в страни като Франция, Дания, Германия, Италия и Испания е 100%. В съседна Румъния държавата плаща 90% от стойността им.

Елена Цонева представи данни от национално представително епидемиологично проучване от 2017 г., според които пожизнената болестност от чести психични разстройства в България е 14,54 %; от тревожни разстройства – 8,4 %; от разстройства на настроението – 4,5 %; от злоупотреба и зависимост от алкохол и наркотици – 4,76%.

Данните показват, че депресивните разстройства са основна причина за трайно увреждане и смърт във възрастовата група 18-44 г.

Хората с психиатрични проблеми - в периферията на здравните грижи

Психиатричното здраве и грижата за хората с психиатрични проблеми са в периферията като отношение, финансиране и като част от терапията на тези, които се нуждаят от такава помощ, заяви д-р Иван Маджаров от Българския лекарски съюз.

По думите му не се взема под внимание, че тези заболявания засягат най-активната част от населението. "Привидно физически здрав човек не може да се грижи за себе си, той е в тежест на своите близки. Цифрите, които чуваме, със сигурност са в по-тежка степен изразени при групата на лекарите", смята Маджаров.

Няма здраве, без психично здраве

"Каквото и да кажа ще е малко, за да се опише трагедията на българското общество да предостави адекватна грижа на хората, които имат нужда от нея", коментира Михаил Околийски, представител на СЗО за България. "Няма здраве без психично здраве", цитира той организацията. Експертът на СЗО отбеляза, че за пръв път има огромно финансиране по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, "но тези пари трябва да стигнат до пациентите", категоричен бе той. По думите на доц. Околийски 70% от хората с с депресивно разстройство у нас не получават никаква грижа, а при тези, които я получават, тя не е достатъчно ефективна.

Катастрофално нисък брой на психиатрите

"Няма интерес към финансиране на психиатричната грижа заради, защото няма икономически интерес. Възвращаемостта в тази сфера се реализира най-рано след 8 години", казва акад. проф. Дроздстой Стоянов, един от авторите на Националната стратегия за психично здраве 2021-2030 г. Той очерта и друг сериозен проблем - липсата на подготвени кадри:

В нашата специалност има 500 души, на терен са 400, а под 35 г. са най-вероятно между 18 и 28 човека. Състоянието на човешкия ресурс е катастрофално. Това рефлектира и върху качеството на медицинската услуга, категоричен е акад. Стоянов.

Психиатричните болници са превърнати в приюти

Психиатричните болници функционират като приюти. Трайно настанени в тях са около 300 души в цялата страна, в нашата са 33-ма, от които 11 с тежки противоправни деяния. Те на практика са неизписваеми. Най-дългият престой е 28 години - това е пациент, когото приех, когато постъпих в болницата, описа ситуацията д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски". 

Депресията не се разпознава

Депресията не се диагностицира навреме, проблемът би могъл да бъде решен в голяма степен, ако се включат личните лекари, твърди проф. Петър Маринов, психиатър и съдебен психиатър, председател на Асоциацията на експертите по психично здраве. Той цитира опит на шведски специалисти, които са успели значително да снижат процентът на самоубийства след въвеждането на скрининг при личните лекари.

По думите на проф. Маринов слабата нагласа за разпознаване на депресивното разстройство от общопрактикуващите лекари се дължи на недостатъчно обучение в университетите и липсата на продължаващо образование.

Резистентност към лечението

"Един от трима пациенти с депресивно разстройство не реагира на лечението", посочи проф. Вихра Миланова, началник на клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска".

При резистентна депресия  липсва терапевтичен отговор най-малко на 2 антидепресанта, прилагани в оптимална доза, продължително време. При тези пациенти рискът от поява на сърдечносъдово заболяване е 50% по-висок, 30% по-висок е рискът от онкозаболявания, много по-голям е суицидният риск. Качеството на живот при тези пациенти е 50% по-лошо, посочи тя.

Пандемия и психично здраве

С 23 000 повече са прегледите при невролози и психиатри през 2021 г., в сравнение с 2019, сочи анализ на Националния център по обществено здраве и анализи, цитиран от д-р Захари Зарков, шеф на дирекция "Психично здраве и превенция на зависимостите" в центъра.

По думите му през втората година на пандемията продажбите на успокоителни, които не са в специален режим, са се увеличили с 3-4%, а на тези, които се предписват, с около 7%, посочи той.

Не знаят правата си

Според адвоката по медицинско право Мария Петрова хората с подобни психични проблеми трябва да бъдат запознати с нормативната уредба, с правилата за издаване на болнични и възможностите за социална рехабилитация. По думите ѝ въвеждането на регистър на психиатричните и психични заболявания, без ясна цел и достатъчна защита на личните данни, създава опасност от злоупотреби.

Липсва социалната грижа

"Социалната грижа не се разпознава от медицинската грижа. Няма диалог между МЗ и МТСП, не им пука за тази ситуация, особено на здравното министерство", каза Миряна Сирийска, управител на фондация "Светът на Мария". Според нея трябва да се развие капацитета на социалните работници, тъй като "никой не знае как се оказва подкрепа на хората с психично страдание".

Депресия и домашно насилие

"47% от жертвите на домашно насилие са със симптоми на депресия", съобщи психологът Дияна Видева, експерт по насилие, основано на пола, която цитира обобщени данни от няколко проучвания. 32% са жените, лекувани от депресия в болница след домашно насилие, посочи тя. 

Видева съобщи още, че за първите 5 месеца на тази година са регистрирани 1173 сигнала за домашно насилие, сред пострадалите мъжете 135, а децата 409. Всички останали са подадени от жени. В коментар за необходимостта от комплексна грижа за пациентите с депресия тя подчерта необходимостта от био-психо-социален модел, който включва колаборацията между различни специалисти за предоставяне на пълноценна помощ.

Следете новините ни в GoogleNews