Как се заобикалят обществени поръчки в здравеопазването

Над 320 млн. лв. е общата стойност на възложените от лечебни заведения обществени поръчки за 2021 г. Те се конкурират с министерствата на финансите и отбраната, БНБ, “Мини Марица Изток“

OFFNews Последна промяна на 28 януари 2022 в 11:48 3385 0

Снимка Pixabay

Солидният финансов ресурс от стотици милиони левове, които всяка година лечебните заведения за болнична медицинска помощ преразпределят към доставчици, създава значителен корупционен потенциал при обществените поръчки в здравеопазването.

Това установява анализ на фондация „Български институт за правни инициативи“, партньор по проекта „Борба с корупцията в Централна и Източна Европа“.

Болниците - възложители на обществени поръчки за над 320 млн. лв.

По данни на Агенцията по обществените поръчки (към ноември 2021 г.) болниците са едни от най-големите възложители на обществени поръчки в страната. Над 320 млн. лв. е общата стойност на възложените от лечебни заведения обществени поръчки за 2021 г. Те се конкурират с големи държавни ведомства като министерствата на финансите, отбраната и здравеопазването; общини като Бургас, Стара Загора, Велико Търново и Русе; БДЖ, Софийския университет, БНБ, “Мини Марица Изток“ и други.

17 от държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на сключените договори. Най-напред, на 20-то място е УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, която през изминалата година е възложила обществени поръчки на стойност 56 413 060,66 лв. На 32-ро място е Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология с поръчки за 36 795 269,49 лв. На 41-ва позиция е Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Панталеймон“ – Ямбол 22 693 707,77, следвана от Александровска болница с 21 613 924,80 лв.

Авторите на изследването посочват, че проблемните практики са в заобикалянето на Закона за обществените поръчки и прилагането на дикриминационни условия и третиране в рамките на обществената поръчка, както и залагане на нагласени условия в обществените поръчки с цел фаворизиране на определен кандидат.

Храна за първа линия или как се заобикаля обществена поръчка в Александровска болница

Случаят с доставката на храна за медиците на първа линия в Александровска болница беше предмет на разследването на в. „Капитал“ - “Тъща на първа линия“.

През пролетта на 2020 г. болницата е възложила кетъринга за изхранване на медицинския персонал на първа линия в борбата с COVID-19 на фирма, регистрирана на името на майката на съпругата на тогавашния директор Костадин Ангелов – „Левски Спринт – Мариана Динекова“. Изборът на “Левски Спринт – Мариана Динекова“ за доставчик е станало без конкурс или търг, а договорът е сключен не директно с болницата, а с фондацията в обществена полза “Направи добро – Александровска“, учредена от болницата и поликлиниката на Александровска и представлявана от проф. Ангелов и заместник-директора на болницата Мария Куманова. Самият договор е подписан от заместник-директора на болницата. На фирмата е плащано с пари от дарения, а не със средства на болницата.

Друг пример за системно заобикаляне на ЗОП е МБАЛ “Д-р Иван Селимински-Сливен“ АД, където при вътрешен одит на МЗ е установено, че лечебното заведение е възлагало директно договори за покупка и сервизна поддръжка на апаратура, строително-монтажни работи и др., въпреки че стойността им е надвишавала определените в закона прагове, над които следва да се проведат обществени поръчки.

Кренвирши „Бонус“ и наденица “Бони“ – примерите за залагане на дискриминационни условия в поръчките

Проверка на МЗ установява, че в обществена поръчка за доставка на храна за нуждите на СБАЛББ Габрово има изискване в техническата спецификация за точната марка на два от хранителните продукти (кренвирши “Градус“ и наденица „Бони“), както и изискване участниците да доставят всички номенклатурни единици от една обособена позиция, с което стеснява кръга на участниците и ограничава конкуренцията.

Друг пример за залагането на дискриминационни условия е Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ). Техническата спецификация на обществена поръчка за доставка на медицинска апаратура е идентична с техническата спецификация на единствения подал оферта участник “Ай Ви Ди България“ ООД по всички параметри на апарата, констатира друга проверка на здравното министерство. 

Точна марка, но на врати (“Дорма“) е упомената и в обществена поръчка на УМБАЛ “Света Анна“-София, установява проверка на Агенцията за държавен и финансов контрол.

Друга дискриминационна практика, открита при проверката в “Александровска“, е поставянето на конкретни изисквания към броя на лицата, с които трябва да разполага участникът, тяхната компетентност, брой на автомобилите, машините и др. В някои процедури е конкретизиран дори и броят на кухненските работници, броят на шофьорите и т.н. Проверката е извършена от МЗ.

При поръчка за доставка на превързочни материали, галенови разтвори и други медицински консумативи в УМБАЛ “Лозенец“ единият от участниците е сигнализирал в КЗК, че неправомерно е отстранен за несъответствие на офертата му с изискванията, под предлог, че предлага лавандулов спирт в разфасовка 1000 мл вместо 0,800 кг, каквото е било изискването. А всъщност при преобразуване на мерните единици продуктът отговаря. 

„Сладките“ обществени поръчки за лекарства

Изследователите отделят специално внимание на този вид поръчки, той като те могат формират между 30% и 50% от разходите на едно лечебно заведение.

Фаворизирането на определен търговец и конкретен продукт е най-често прилаганата практика. Ярък пример е описан в сигнал от 2019 г. до здравното министерство за допуснатите нарушения в доставката на лекарства за отделението по хематология и онкология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Подателят на сигнала информира, че при провеждане на обществената поръчка са били заложени дискриминационни условия за две международни непатентни наименования, като се фаворизира определен производител/търговец на едро на конкретен лекарствен продукт още при утвърждаването на Техническата спецификация. В допълнение към заложения INN са добавени уточняващи елементи, посочвайки типа на продукта (биологичен или биоподобен), вследствие на което единствено фирмата производител/вносител на биологичния продукт може получи търговското преимущество, тъй като е монополен притежател на съответния INN, като по този начин се заобикаля конкурентният идентичен продукт.

Какви са заключенията и препоръките в анализа „Обществените поръчки в здравеопазването в България – начин на употреба“

Възлагането на обществените поръчки от лечебните заведения крие корупционен риск и изисква завишен контрол. За да бъдат възпрепятствани част от корупционните механизми, електронизацията на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на МЗ към все по-широк кръг от лекарства, медицински изделия и др. е необходимо условие за снижаване на риска от нелоялни практики.

Част от проверките в болниците се извършват проформа и не се идентифицират нарушения, които биват установени едва при смяна на ръководството и политическата конюнктура. Това налага да помисли за ангажиране на повече институции в проверките на обществените поръчки в лечебните заведения.

С пълния вариант на анализа можете да се запознаете тук.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови