Внезапното спиране на сърцето е най-честата причина за преждевременна смърт. На всеки 45 секунди в Европа човек получава сърдечен арест, а когато това се случи извън болнично заведение шансът за оцеляване е едва 2-5 %.

Жертвите на внезапен сърдечен арест са 10 пъти повече от тези в автомобилни катастрофи, пожари и природни бедствия взети заедно! Това може да се случи на възрастни и млади, болни и здрави, дори на деца или спортисти. Инцидент на летище София преди дни доведе до фатален край за пътник, след като не му бе оказана навременна помощ.

Сърцето не спира мигновено – в първите секунди и минути то може да продължи да мъжди, трепти, и точно в този момент пострадалият все още може да бъде спасен. За съжаление, този интервал от време е много кратък и дори в най-добре развитите градове по света не е възможно първоначалните действия да бъдат изпълнени от службите за спешна помощ.

По-малко от 20% от българите могат да оказват първа помощ

В повечето европейски столици средното време за пристигане на линейка е 5-8 минути, а при спиране на сърцето животоспасяващите мерки трябва да се вземат в първите 3 минути. После шансовете за спасяване бързо се изпаряват. Затова през последните три десетилетия се развиват програми за автоматична дефибрилация (ПАД).

Първите дефибрилатори на обществени места и първите обучени да работят с тях

Автоматичният външен дефибрилатор (АВД) е прецизен медицински уред, който е способен да направи самостоятелно анализ на сърдечната дейност и, само ако е необходимо, да направи животоспасяваща дефибрилация с електрически шок.

Тези уреди са изключително разпространени в Европа, САЩ, Япония, Австралия, Канада и всички развити страни по света. Отдавна при пътуване ги виждаме не само на летища, гари, в големите търговски центрове или административни сгради, а буквално във всяко училище, спирка на метрото, офис или квартално кафене.

В скандинавските държави са поставени дори между къщите в отдалечени села. Инсталирането на автоматичните дефибрилатори, обаче е само половината от програмата, не по-малко важно е всеки човек да бъде информиран, обучен и способен да помогне незабавно, ако стане свидетел на такъв инцидент.

Автоматичен външен дефибрилатор, снимка: фондация "Първите три минути"

Как да окажем първа помощ при спиране на сърцето?

Оказването на първа помощ при сърдечен арест е описано ясно и точно в протокола за основно поддържане на живота (Basic Life Support) на Европейския съвет по ресусцитация.

Когато видим, че човек е в безпомощно състояние, първо трябва да се уверим, че обстановката е безопасна и да проверим, дали пострадалият е в съзнание, като внимателно го разтърсим за раменете и го попитаме „Добре ли сте?“

Ако не отговори, незабавно освобождаваме дихателните пътища, чрез отвеждане на главата назад и повдигане на брадичката и проверяваме дали диша, като долепим ухо до носа и устата на пострадалия и в продължение на до 10 секунди слушаме, усещаме и гледаме движението на гърдите, за да се уверим, дали пострадалият диша нормално.

Важно: Ако чуем случайни хрипове, шумно издишане или друго, което не е нормално, равномерно дишане, това е признак на сърдечен арест!

Проф. Иво Петров: Близо 2800 живота можe да бъдат спасени годишно, ако първата помощ при сърдечен арест е обичайна практика

Ако пострадалият НЕ диша, незабавно се обаждаме на тел. 112 или инструктираме друг да го направи и да потърси и донесе автоматичен дефибрилатор.

Започваме извънгръдни притискания на сърцето, като притискаме с основата на дланите си точно в средата на гръдния кош с дълбочина 5-6 см и темпо 100-120 в минута или около 2 пъти в секунда. Правим без прекъсване 30 последователни притискания.

Отново освобождаваме дихателните пътища, запушваме носа на пострадалия и правим 2 последователни вдухвания в устата, всяко с продължителност около 1 секунда и нормалното количество въздух, което имаме в дробовете си, без да поемаме дълбоко дъх.

Продължаваме кардио-пулмонарната ресусцитация с ритъм 30:2 без прекъсване, докато ни донесат и имаме на разположение автоматичен дефибрилатор.

Когато имаме на разположение автоматичен дефибрилатор, незабавно го включваме и стриктно следваме неговите инструкции!

Поставяме електродите на обозначените места и се отдръпваме за да се направи анализ (ЕКГ) на сърдечната дейност.

При необходимост от дефибрилация тя ще бъде извършена автоматично или дефибрилатора ще даде инструкции да натиснем ясно обозначен бутон за това.

Продължаваме оказването на първа помощ според инструкциите!

Автоматичните външни дефибрилатори – митове и факти

Съвременните автоматични дефибрилатори дават точни и ясни инструкции стъпка по стъпка на местен (български) език, а в много случаи имат и визуални или текстови команди. Електродите са обозначени с картинки за точното място, където да бъдат залепени.

Повечето съвременни АВД дори могат да отчетат притисканията на сърцето, които правим при оказването на първа помощ и дават насоки – по-бързо, по-бавно, по-силно, по-слабо и т.н., т.е. автоматичният дефибрилатор не само прави животоспасяващ електрически шок, но и асистира целият процес на спасяване на пострадалия до пристигане на линейката.

Тези прости мерки спасяват хиляди животи всяка година. Животи, които могат да бъдат на познати или непознати, на нашите най-близки или далечни хора... или нашият собствен живот.