"Имаме най-голям брой болнични легла в Европа, но това не означава, че сме най-болни", заяви в коментар за състоянието на здравната система у нас д-р Мими Виткова по БНР.

Д-р Виткова е бивш здравен министър и председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. 

Според нея здравната ни система е заредена с толкова много проблеми, че ако само един от тях бъде решен, нищо няма да се промени. 

"Ние имаме най-голям брой болнични легла в Европа, но това не означава, че сме най-болни. Да ние наистина имаме недобри здравни показатели, но броят на болничните легла се натвори на базата на търговския интерес, който беше създаден в здравната система и ние всички като граждани държим да получим отговор от управляващите през тези над 20 години - защо позволиха да се създадат толкова излишни болнични легла. В същото време сме свидетели на това как загива обществената болнична помощ за сметка на частното здравеопазване", посочи тя.

Според д-р Виткова Няма никаква държавна регулация на тези процеси, а всички те са свързани с консумиране на доста обществени средства. В същото време нарастват парите за здравеопазване, а нито се подобряват здравите показатели, нито има удовлетвореност на населението и на работещите в системата.

За личните лекари и идеите за промяна на коалицията

По думите ѝ идеите за свободен достъп до всеки личен лекар, изказани от председателя на здравната комисия, са по-скоро лично мнение, "защото ние не чухме нещо подобно да бъде включено и записано в коалиционното споразумение", каза тя и посочи, че при наличие на четири партии в коалицията такива "революционни идеи" не би трябвало да бъдат споделяни преди да са изкристализирали.

"Кому е необходимо това при положение, че имаш личен лекар, имаш право да го смениш 2 пъти в годината и в същото време да можеш да ходиш ту при един лекар, ту при друг?! Философията на изграждането на системата на личните лекари е да познават пациента си, историята на заболяванията му, на него и семейството. Какво ще спечели пациентът от това днес да е при един лекар, утре при друг? Защо не погледнем какъв е дефицитът при тях. Там възрастовата структура е толкова напреднала, че след 5-6 години съвсем няма да могат да покриват потребностите. Ако са претоварени, по-добре да намалим броя на пациентите, които могат да се записват при тях и да качим заплащането за записан пациент", коментира тя.

Преминаването към нов начин на финансиране на болничната система от клинични пътеки (КП) към диагностично-свързани групи според нея е поредната екстравагантна идея, защото този който предлага идеята, трябва да е наясно какво се цели с нея, как трябва да бъде реализирана и какъв ще е резултатът.

Виткова бе категорична, че ще са нужни години, за да се смени моделът на финансиране. "На Швейцария ѝ трябваха 10 години за такава реформа и в момента не са очаровани от резултатите. Така че няма универсален модел", заяви тя.

"Възниква въпросът защо повече от 20 години никой не направи опит в рамките на тези клинични пътеки да определи остойностяване, което да ни доближи до реалните разходи? Цената на клиничните пътеки е доста произволно образувана. В годините сме свидетели, че когато едно или друго лоби от съответните професии надделее, цената на клиничната пътека се движи нагоре, но каква е реалната ѝ стойност, какви са разходите на отделните болници по тази КП никой не анализира.

Д-р Виткова каза още, че диагностично-свързаните групи, които искат да въведат управляващите, са по-скъпия модел на финансиране. Според нея "най-бедната страна в Европа върви към най-скъпия модел на финансиране на здравната система".

За дефицита на здравни специалисти

"По брой лекари на глава от население не сме толкова зле, не са толкова малко лекарите, но са неравномерно разпределени, има и възрастов фактор. Но какво се получава - ние обучаваме достатъчно медици, но допускаме с държавна поръчка да се завършва медицина, бедният български народ да издържа нашите медици 6 години, след което вратата към Европа е отворена и те спокойно заминават. Това също го няма никъде по света", каза д-р Виткова.

Според нея докато няма експертен потенциал у политическите партии, който да постави проблемите и да предложи решения нищо няма да се промени.

"Позициите на политическите партии трябва да са ясни още докато са в опозиция, а не когато дойдат на власт да споделят своите екстравагантни идеи, половината мандат да ги обсъждат, след което да кажат, че няма политическо време за решаването им. Живеем в политически абсурд", категорична бе тя.