Вероятно един от най-големите женски страхове при рак на млечната жлеза е страхът от отстраняване на гърдата. Оказва се, противно на лошата слава на заболяването, че този радикален подход вече се предприема само в краен случай. Но медицината има изход дори и тогава, защото гърдата може да бъде реконструирана по време на операцията за отстраняването й. Това вече се прави у нас, с една малка подробност – не се заплаща от НЗОК. В месеца, посветен на борбата с рака на гърдата, открихме възможно най-подходящия събеседник доц. д-р Свилен Маслянков, хирург с над 20 години опит, който не само оперира, но и реконструира гърдите. На 11.10. в Александровска болница ще се проведе дискусия за очакванията и реалността в лечението на пациентите с онкологични заболявания. Това е добра възможност да му зададете въпросите, които ви интересуват.

Доц. Маслянков, както разбирам от анонса на дискусията, вие сте човекът, който ще представи оперативния подход в лечението на рака на гърдата. Неблагодарна задача ви е се е паднала.

Идеята ни е да обхванем различни аспекти в лечението на това заболяване. Ще се говори за химиотерапията. Трябва да се знае, че тя не е чак толкова страшно нещо. Пациентките трябва да чуят и да разберат това. Колегите ми ще говорят за диагностиката; скрининга; различните подходи и стратегии при вземане на решение; другите форми на лечение на заболяването. Аз ще представя възможните оперативни решения. Идеята е да обхванем комплексно проблемът "рак на млечната жлеза".

През последните няколко десетилетия има драматична промяна на лечебната стратегия. За съжаление, все още виждаме много страшни неща. Наскоро имах пациентка, която не се е лекувала в продължение на 10 години и най-вероятно ще загине скоро от заболяването. Понякога, когато е много късно, и да искаме да направим нещо щадящо, просто не успяваме. Но с днешните възможности на медицината смятам, че 70-80 % от жените, могат да си запазят гърдите.

Какви са тези възможности?

От една страна, ние можем да отстраним само тъканта, довела до появата на тумора, но можем също да запазим формата на млечната жлеза, да си има жената деколте, да си има обем, да е всичко симетрично.
Другата възможност е така да направим операцията, че да махнем само част от гърдата. По принцип махането на тумора зависи от неговата биология. Зависи и от болестта като цяло. Защото понякога не е само туморът. Той е една от проявите на болестта. Но се стремим да изрязваме много малка част от тъканта около образуванието, наричаме този метод лъмпектомия.

Другият, сравнително нов подход, е свързан с отношението към лимфните възли. Новото разбиране за лечение на тази болест е да се отстраняват само първите лимфни възли, в които би могло да се появи метастаза. Ако по време на операцията преценим, че в тези възли няма разсейки, не ги отстраняваме. Махането на лимфните възли има неприятни последствия за пациентките – увеличават се болката и дискомфортът, възстановителният период се забавя, ръката оттича, това състояние може да се превърне в хронично и жените много страдат.

Как избирате подхода при всеки отделен случай?

Диагностиката е решаваща. Туморът обикновено се напипва при преглед. Намерим ли обаче увеличен лимфен възел, очакваме по-сериозен проблем. Така селектираме пациентите, които подлежат на следващи изследвания. Разбира се, другите методи са мамография, ядрено-магнитен резонанс. Това са все неща, които ни насочват към неоадвантния подход – предоперативната химиотерапия. Защо тя е важна и полезна? Смятам, че специално при тази болест е нещо, което много ни помага и има голямо значение за преживяемостта на пациентките.

Например идва една жена с голям тумор – 4-5 см. По старите критерии тя не подлежи на органно съхраняване (запазване на гърдата), вследствие химиотерапията туморът спада под 3 см и става подходящ за лечение. Или пък жена с не толкова голям тумор, но с разсейки. Правиш химиотерапия и те намаляват или изчезват и съхраняването на гърдата става възможно. Дори при висок стадий на заболяването.
Затова правим биопсии, с които доказваме туморите предварително в тяхната пълна характеристика. Това ни помага да преценим нужно ли е предоперативно лечение.

Как се процедира, когато оперативното лечение е неизбежно?

При нас се практикува един нов метод т. нар. 2 в 1, при тумор в начален стадий – хирургично и лъчетерапевтично лечение по време на операцията. След като отстраним тумора, се слага една сондичка, през която се осъществява лъчетерапията – дозата лъчение е намалена наполовина, но тъй като прониква по-дълбоко в тъканите се облъчват само най-опасните от рецидив зони. Облъчването е само по време на операцията, физик и лъчетерапевт изчисляват дозата лъчение за пациентката. Този метод изисква сложна организация, участват 6-7 специалисти. Някои от тях са в залата, други ни чакат. Но усилието си струва. Имаме извадка от 13-14 успешно оперирани жени, които следим вече две години и нямат данни за рецидиви.

Всяка жена с това заболяване ли е подходяща за този метод на лечение?

Засега се използва само при строги показания - жените трябва да са в първи стадий на заболяването, с добра прогностична характеристика, над 50-годишна възраст.
Методът е добър, но има какво да се помисли по отношение на финансирането, защото сега се налага пациентите да си купуват консуматива, а иначе се спестява още една клинична пътека и месец и половина ходене на следоперативна лъчетерапия. Намаляват и последващите усложнения на лъчетерапията.
Методът е много прогресивен, но трябва да се насърчава прилагането му и да се използва по-често.

Какво струва на пациентките?

Консумативът е около 1200 лв. В нашата клиника имахме проект, по който поемахме част от сумата и жените доплащаха около 500 лв., но тази възможност вече се изчерпва.
За мен е напълно обективно държавата да отпусне пари за това лечение, защото, ако не се лъжа, една пътека за следоперативна лъчетерапия струва от порядъка на 1200-1500 лв. Реално, ако държавата поеме този консуматив, тя ще спести от лъчетерапия.
От всички пациенти, които минават при нас, около 10-15% са подходящи за нея.

Да разбирам ли, от всичко казано, че отстраняването на цялата гърда е вече отживелица?

В нашата клиника успяваме да съхраним органа в около 80% от случаите. Това е много важно за жените.

Реконструирате ли гърдите?

Използваме няколко типа на реконструиране. В случаите, когато се налага отстраняване, едновременно с него се монтира постоянен имплант. Поставя се под мускула, защото нещо трябва да го държи. Когато не сме сигурни дали няма да се прилага лъчетерапия занапред, има едни специфични импланти, които съдържат по-малко силикон и има възможност да се дораздуят след приключване на лъчетерапията.

Касата поема ли реконструирането на гърдата?

За съжаление, Касата у нас не плаща за реконструкция. Добрите импланти са от порядъка на 900-1000 лв., а специалните, които се раздуват допълнително – към 1300 лв.

Говорите за операции, при които стремежът е органът максимално да се съхрани. Какъв е възстановителният период?

Зависи от тежестта на операцията. Някои пациентки ги изписваме на втория ден – тези с интраоперативната лъчетерапия. Пълният възстановителен период е 10 дни или две седмици. Тези, които са с по-сериозна хирургия, могат да останат 2-3 дена повече в клиниката, но пълното им възстановяване е до две-три седмици.
При отстраняване на гърдата и слагане на имплант престоят при нас е 5-6 дена, а възстановяването е до месец.

Доц. д-р Свилен Иванов Маслянков е хирург с над 20-годишен опит. Завършва медицина в МУ – София през 1997 година. През 2005 г. става специалист по Обща Хирургия. През 2012 г. защитава успешно дисертационен труд. След спечелен конкурс започва преподавателска кариера в Катедра по хирургия към Медицински Университет София, Клиника по хирургия „Проф. Александър Станишев“ на Университетска болница „Александровска“. Специализирал е в хирургични клиники в Гърция, Испания, Хърватия, Англия, Русия и др. През 2013 е един от двамата стипендианти на Асоциацията по колопроктология на Великобритания и Ирландия (The Association of Coloproctology of Great Britain and Ireland, ACPGBI) за Източна Европа. Стипендиант също на EUSOMA (2003), BSO (2007,2009), ESSO (2010,2012), ESO (2011, 2014) и EORTC (2012).
Специфичните му научни и практически интереси са свързани с онкологичната, пластично-възстановителната, миниинвазивна и колопроктологична хирургия. Извършва над 250 операции годишно.