От момента на гласуването ви за министър на здравеопазването вие правилно подчертавате, че не разбирате от лекарствена политика. Това безспорно е така и се доказва с всяка ваша медийна изява, когато стане дума за лекарства! Няма как всеки да разбира от всичко, но затова в екипа ви има прекрасен специалист точно в сферата на лекарствената политика – проф. Илко Гетов. Съветваме ви по темата за лекарствата да оставите той да говори публично, апелират от Българския фармацевтичен съюз (БФС) в отворено писмо до министъра на здравеопазването Христо Хинков

От БФС цитират интервю на министъра по БНТ, в което той коментира възможността за генерична замяна на липсващи лекарствени продукти.

Генеричната замяна на ниво аптека не бива да се допуска, по мое разбиране, защото аптеката, предпочитайки … запазва по-скъпото лекарство, което е с по-висока цена, по-добро като действие… защото генерикът все пак не е 100% като активно вещество, може да варира това активно вещество в самата микстура на продукта между 70% и 100%. Докато патентът, оригиналният продукт е точно 100%.... Генерикът създава възможност оригиналният продукт да изчезват, който в някои случаи е незаменим…

От Съюза посочват, че генерикът е лекарствен продукт, който има един и същ качествен и количествен състав на активните вещества и същата лекарствена форма като оригиналния.

Във всеки лекарствен продукт, получил разрешение за употреба, има точно толкова активно вещество, колкото е посочено на опаковката. Това е проверено, доказано и се контролира от лекарствения регулатор. Това е факт, а не мнение. Ако някой твърди нещо различно, това просто го дискредитира, най-малкото като медицински специалист, но ако го твърди министър на здравеопазването, вече е опасно, посочват от БФС.

Те припомнят че замяната на предписан по търговско наименование от лекаря лекарствен продукт с лекарствен продукт на друга фирма (същото активно вещество, лекарствена форма и доза) става по ясни правила и само със съгласието на пациента. Генерична замяна в аптека се прави на практика в цяла Европа, в България не. Това увеличава достъпа на пациентите до терапия и значително намалява разходите за лекарства, пишат фармацевтите.

В отвореното писмо се припомня и друго медийно участие на проф. Хинков, който в интервю твърди, че „проф. Сербезова очевидно е в цялата тази игра с реекспорта.“

Проф. Сербезова е изключителен специалист в сферата на лекарствената регулация, била е председател на Управителния съвет на Български фармацевтичен съюз, изпълнителен директор на ИАЛ, министър на Здравеопазването. Не виждаме как привеждането на прословутата формула за определяне на забранителния за износ списък генериран от СЕСПА съобразно закона, я вкарва в „играта с реекспорта“. Като министър на Здравеопазването, след установяване от одит на Информационно обслужване на грешка в СЕСПА, тя коригира начина на изчисления на системата, за която отговаря. Точно обратното би било укоримо, посочват от БФС и припомнят, че точно през мандата на проф. Сербезова като здравен министър са предприети стъпки за прозрачност на процеса по лекарствоснабдяването, пишат от БФС.

Кой е виновен за липсата на лекарства - отговорът на проф. Асена Сербезова

От Фармацевтичния съюз посочват, че все още не е преведено в изпълнение друго законово решение - аптеките да получават информация за липса на наличности в складовете от търговците на едро.

"И днес търговците на едро на практика решават коя аптека да има достъп до лекарствени продукти и коя не – съответно могат да лишат пациенти от достъп до терапия", подчертават от БФС.

В допълнение ви приканваме, след като сте казали А, да продължите и с Б, В, Г и така цялата азбука по отношение на „фарма мафията“, за да стане ясен съставът ѝ, защото в противен случай, думите са просто внушения. Достъп до данните в СЕСПА има ИАЛ. Вие можете да проверите за минали периоди количествата за определени дефицитни лекарствени продукти и настояваме да отговорите на следните въпроси:

Кой притежател на разрешение за употреба какви количества е внесъл?

Кои търговци на едро са получили първи количествата в страната? Защо точно тези търговци на едро и на какъв принцип точно те получават определени количества?

Какво са направили търговците на едро с тези количества? Дали са ги доставяли предимно до аптеки? Дали доставките са предимно до свързани с тях аптеки? Дали са доставяли на други търговци на едро и какво са правили тези търговци на едро с полученото? Дали и защо търговците на едро са отказвали доставки на аптеки несвързани с тях, докато са правили доставки на свързани с тях аптеки или други търговци на едро?

Има ли аптеки и кои, които са доставяли въпросните продукти на търговци на едро и какво се е случило после с тези продукти, питат фармацевтите.

От БФС припомнят и проблемите, които бяха поставени на пресконференция на съсловната организация: пълна дигитализация на сектора; включване на текстове за свързаните лица в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина; разрешаването на генерична замяна; възможност на пациента сам да определя от коя аптека да получава терапията си.

В България не се използва потенциалът и способностите на фармацевтите в аптеките, както това се прави в Европа. Предлагаме разрешаването на дейности по промоция на здравето и рационална лекарствена употреба в аптеките, които все още по закон са здравни заведения, в които работят обучени медицински специалисти, а не са просто търговски обект, завършват писмото си от Българския фармацевтичен съюз.