Ендокринолог: Модерните диети крият риск от йоден дефицит

Модерните диети крият риск от йоден дефицит. Недопустима е консумацията на нейодирана сол (тибетска, хималайска и т.н.), особено за бременните и кърмачките, тъй като последствията за плода могат да бъдат необратими по отношение нервно-психическото развитие.

За това предупреждава началникът на Отделението по ендокринология в „УМБАЛ-Пловдив" д-р Станимира Станчева-Василева.

По думите ѝ жертва на ендокринни проблеми са вегетарианците, веганите, хората, които гладуват или приемат храни без протеини.

Д-р Станчева цитира пример на йоден дефицит при пациентка, която не е подозирала, че има такъв проблем.

76-годишната жена установява, че има проблем, когато започва трудно да облича блузите си, защото й стягат на врата.

Жената сподели с нас, че едновременно с дискомфорта в областта на шията, гласът ѝ станал дрезгав, започнала да се задавя при консумация на течна и твърда храна, не можела да спи нощем, в огледалото забелязала, че едното ѝ око е по-изпъкнало - разказва ендокриноложката. -  В случая жената страда от дифузно увеличение на щитовидната жлеза с повишени нива на тиреоидни хормони - това е само едно от многото и разнообразни по вид и протичане болести на щитовидната жлеза, обясни тя.

Това са част от симптомите, които са много чести и вече засягат над 1,5 млрд. души в света. В нашата страна близо 400 000 българи между двадесет и осемдесет години имат намалена функция на щитовидната жлеза, а 65% от тях го научават случайно, посочи д-р Станчева-Василева.

Йододефицитното заболяване се дължи на намаления прием на йод, а България е ендемичен район, с изключение на населените места покрай морето. Най-засегнати са планинските и полупланинските региони, които заемат около 30% от територията на страната.

По думите на д-р Станчева при възрастните йодният дефицит може да доведе до намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), паметови нарушения, депресия. При по-млади пациенти се изявява под формата на стерилитет, спонтанни аборти и мъртви раждания. Хормоните ѝ повлияват обмяната на всички вещества, развитието и растежа, поддържат телесната температура и контролират кислородната консумация. Особено важни са те при развитието на малкия организъм, тъй като имат ключова роля в съзряването на мозъка, посочва тя.

Рискови групи пациенти са хора с наднормено тегло, с фамилна обремененост, млади с репродуктивни неудачи, пушачи, болни, които са имали облъчване в областта на шията, друго установено автоимунно заболяване - диабет, ревматизъм, артрит, лупус, казва лекарката.

В основната си част йодът в организма се набавя от консумацията на месо - 60%, от зелените листни зеленчуци - 30% и от водата - 10%. Физиологичният дневен прием на готварска сол е 5 г. Естествените източници на йод са морските дарове, като риба, морски водорасли и миди, както и мляко и млечни продукти, яйца, субпродукти и орехите.

Д-р Станчева-Василева казва още, че поради нетипичните симптоми, които причинява, е съвсем възможно заболяването да бъде диагностицирано твърде късно. Това води да забавяне в лечението, което е предпоставка за развитието на сериозни последици - сърдечни и очни усложнения, депресии, проблеми със забременяването и износването на бременността. Злокачествените образувания на щитовидната жлеза са 2 до 4 пъти по-чести в ендемичните райони, като тяхната честота рязко нараства при радиация, какъвто е случаят с Чернобилската авария.

По думите ѝ, за да се уточни състоянието на щитовидната жлеза, се назначава набор от изследвания след клиничния преглед: кръвни - хормони и антитела, ехографско, което е бързо, точно и неинвазивно. Терапията е медикаментозна и включва лекарства, които директно влияят върху синтеза на хормони, а при намалена функция доставя липсващия. Възможно е да се проведе радиойодно или хирургично лечение, казва началникът на Отделението по ендокринология „УМБАЛ-Пловдив".

Следете новините ни в GoogleNews