Едва 40% от хората с диабет посещават своя личен лекар на всеки 3 месеца, а 43% изследват кръвната си захар твърде рядко - не повече от веднъж годишно. Това показват резултатите от онлайн проучване сред 193 пациента със захарен диабет тип 2, проведено в периода 24 октомври – 10 ноември.

Данните бяха представени от проф. Цветалина Танкова - ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицински университет - София и началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ на пресконференцията „Добрият контрол на диабета - инвестиция в бъдещето“.

Събитието се организира от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по повод Световния ден за борба с диабета – 14 ноември. 

проф. Цветалина Танкова

При 25% от анкетираните личният лекар ги насочва за консултация на ендокринолог веднъж, а при 48% - два пъти годишно. Най-честият източник на информация за заболяването (съвети за хранене, движение, прием на медикаменти и др.) за пациентите са ендокринолозите.

Проф. Танкова представи данни на Международната диабетна федерация за 2021 г., според които 10,5% от населението на света (537 млн. души) има захарен диабет. Приблизително един на 10 души страда от заболяването. Очакванията са тази честота да се увеличи и до 2030 г. диабетът да засяга един на всеки девет души, а до 2045 г. – един на всеки осем. 

Ендокриноложката отбеляза, че добрият контрол на диабета е в поддържането на нормални стойности на гликирания хемоглобин (HbA1C < 7%), на кръвната захар на гладно (4 - 6.1 mmol/l) и след хранене (<7.8 mmol/l). Препоръчва се и избягването на драстично понижение на кръвната захар (хипогликемия), както и контрол на кръвното налягане, липидите и телесното тегло чрез индекса на телесна маса.

Всяко понижаване на стойностите на кръвната захар с 1% намалява риска от усложнения – с 12% на риска от инсулт, с 14% - риска от инфаркт, 16% - риска от сърдечна недостатъчност и с 43% - риска от ампутации. Именно затова, според проф. Танкова, обучението, както на хората със захарен диабет, така и на здравните специалисти може да помогне да се избегне нарастващото бреме на захарния диабет.

Има достатъчно ендокринолози у нас, но са неравномерно разпределени. Най-много такива специалисти има в София, каза проф. Танкова след въпрос на OFFNews. Тя подчерта, че в някои райони подкрепят младите специалисти с цел да се върнат, но другаде те липсват, а това лишава пациентите от достъп до иновативна терапия.

доц. Любомир Киров

Основните рискови фактори за развитие на захарния диабет тип 2 са затлъстяването, обездвижването и нездравословното хранене. Затова за успешния контрол на заболяването е нужна промяна на начина на живот, която пациентът сам трябва да пожелае, каза доц. Любомир Киров - председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ).

Той допълни, че в момента НЗОК поема два пъти годишно изследването на гликиран хемоглобин за пациентите с диабет тип 2. Според него е добре то да може да бъде извършвано до 3 пъти годишно, каквито са съвременните препоръки.

По думите на общопрактикуващия лекар България е една от малкото страни, в които се извършва скрининг за диабет веднъж годишно, при това напълно безплатно като част от профилактичния пакет изследвания. Въпреки това едва 53% от хората са склонни да се посетят лекаря си за годишния профилактичен преглед. Доц. Киров напомни, че глобата за неявяване е 100 лв. и лишаване от здравноосигурителни права за един месец.

Деян Денев

По-добрият контрол на кръвната захар води до по-добри здравни резултати – намалени усложнения, повече години живот и в по-добро здраве, снижени разходи за здравната и социалната системи, коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Той уточни, че разходите в Европа за лечението на захарния диабет се определят от развитието на усложненията му, тъй като по-добрият контрол на заболяването намалява разходи и даде пример: средствата за лечение на пациент с диабет без усложнения в Европа възлизат на 1723 евро годишно, а при развили се усложнения нарастват четирикратно - до 5642 евро годишно.

Освен това болничното лечение на усложненията, предизвикани от диабета, е много по-скъпо и формира 55% от всички разходи. Същата тенденция се наблюдава и в България.

По данни на Международната диабетна асоциация публичните средства за лечение на диабет у нас са около 550 млн. лв. като 20% от тях са инвестиции в извънболнично проследяване – прегледи, изследвания, тест-ленти, помпи. Други 20% са за лекарства, а 60% от средствата се отделят за хоспитализации и лечение на усложненията от диабет. Проучвания показват, че иновативните терапии водят до нарастване на броя пациенти с добър контрол и намаляване на усложненията.

По време на събитието всички присъстващи получиха възможност да проверят нивата на кръвната си захар.