Един от петима преболедували има симптоми на дълъг COVID-19

OFFNews Последна промяна на 23 август 2022 в 10:53 1165 0

коронавирус

Снимка Pixabay

дълъг COVID

Един от 5 преболедували коронавирусната инфекция има симптоми на дълъг COVID, показва статистиката, цитирана от Министерството на здравеопазването в сайта на кампанията "Плюс мен".

Повечето хора оздравяват напълно от COVID-19 в рамките на дни или седмици. Немалка част (около 20% или всеки 5-ти) от преболедувалите обаче продължават да имат оплаквания седмици или месеци след инфектирането си със SARS-CoV-2 или съобщават за нови или възвръщащи се симптоми след оздравяване от епизод на остър COVID-19.

Като пост-COVID състояние или дълъг COVID се дефинира широк диапазон от оплаквания/симптоми, които продължават седмици и дори месеци след първоначалното инфектиране с коронавируса или новопоявили се симптоми, които не могат да бъдат обяснени с алтернативна диагноза. Дори лица, прекарали болестта без симптоми или с леко протичане, развиват пост-COVID състояния.

Определението на Световната здравна организация (СЗО) за пост-COVID/дълъг COVID e: състояние след COVID-19, което се проявява при лица с анамнеза за вероятна или потвърдена инфекция със SARS-CoV-2, обикновено 3 месеца от началото на COVID-19 със симптоми, които продължават най-малко 2 месеца и не могат да бъдат обяснени с алтернативна диагноза.

В някои държави разграничават дълъг COVID от пост-COVID. В Германия например под дълъг COVID се има предвид състояние, при което оплакванията/симптомите продължават четири и повече седмици след инфектирането. За пост-COVID – когато симптомите или здравословните нарушения продължават повече от 12 седмици или са налице новопоявили се симптоми, които не могат да бъдат асоциирани с друго освен с COVID-19. И в двата случая хората съобщават за продължаващи във времето оплаквания и усложнения.

Най-честите симптоми при пост-COVID състоянията са затруднено или учестено дишане, уморяемост или отпадналост, усещане за постоянно изтощение, затруднения в мисленето и концентрацията (разг. „мозъчна мъгла“), кашлица, болки в гръдния кош и корема, в мускулите и ставите, главоболие, диария, проблеми със съня, световъртеж, продължаваща във времето загуба на вкус и/или обоняние, тревожност, депресивно настроение и други оплаквания, които имат въздействие върху ежедневните дейности на индивида.

В научната литература се съобщава и за случаи на промяна в месечния цикъл на жените, хормонален дисбаланс, косопад, замайване, повръщане и др.

Водещи оплаквания са изразена невро-вегетативна дистония с отпадналост, сърцебиене и повишаване на пулса над 110/за минута при леки физически натоварвания, прескачане на сърцето, обилни изпотявания – предимно нощни, значително намален физически капацитет; продължително персистиране на малки изливи в перикарда; влошаване на предшестващи хронични сърдечни заболявания, особено исхемична болест на сърцето; разпространена белодробна фиброза с дихателна недостатъчност и необходимост от кислородотерапия с постепенно намаляване на дозовия режим и възможност за прекратяването ѝ; активиране на туберкулоза, бъбречна недостатъчност; неврологични прояви – исхемични инсулти, преходни нарушения на мозъчното кръвообращение, кожни прояви, нарушения в краткосрочната памет, безсъние, отключване или влошаване на психични заболявания.

Пациентите с тежко протичане на COVID-19 са особено склонни да страдат от усложнения на различни органи и системи, следствие от прекараното заболяване (например при не малък брой лица образните изследвания показват изменения в белите дробове месеци след боледуването, като успоредно с това продължават оплакванията от задух, кашлица и др.).

На този етап науката все още не е категорична какви са причините за тези дългосрочни последици от заболяването. Като възможни причини могат да бъдат посочени:

- слаба или липсваща защита срещу вируса от страна на имунната система и продължаващо възпаление на орган/и и/или системи;

- продължителна инфекция със SARS-CoV-2;

- провокирана от вируса автоимунна реакция;

- променен микробиом;

- физически последици и психически стрес, следствие от тежко преболедуване, съпътствано или не от хоспитализация и интензивно лечение;

- обостряне на вече съществуващи заболявания и състояния и др.

Проучване във Великобритания, публикувано в специализираното медицинско издание "The Lancet Infectious Diseases" през м. септември 2021 г., сочи, че лицата със завършен ваксинационен курс са по-защитени от тежко протичане на заболяването и от дългосрочни последици за здравето при инфекция със SARS-CoV-2 (дори в случай на ваксинален пробив) в сравнение с неваксинираните срещу COVID-19.

Според изследването при ваксинираните лица рискът от дълъг COVID е с 47% по-малък. Резултатите от проучването показват още, че вероятността от хоспитализация при напълно ваксинираните намалява със 73%. При доминиращия в момента вариант Омикрон, макар с понижена ефективност, ваксините продължават да действат, предпазвайки ни в значителна степен от тежко боледуване и последващи усложнения 

При децата, макар и по-рядко, също се наблюдават дългосрочни последици от COVID-19. Съобщава се за продължаващи дълго симптоми като уморяемост, главоболие, сърцебиене, болки в мускулите, затруднена концентрация и безсъние.

Честотата на дълъг COVID при деца варира в различните проучвания. Според проучване в Италия една трета от изследваните 129 деца на възраст 6-16 г., които са били диагностицирани с COVID-19, проявяват един или два симптома в продължение на четири и повече месеца след инфектирането, а една четвърт от проследените деца имат три и повече продължаващи във времето симптоми.

Според данни от Великобритания 9.8% от децата на възраст 2-11 г. и 13% от тези на възраст 12-16 г. съобщават за поне един симптом, продължаващ пет седмици след положителния тест за SARS-CoV-2. В други проучвания 4.6% от децата с прекаран COVID-19 проявяват симптоми, продължаващи повече от четири седмици. 

Клиничната картина на дългия (long) COVID е разнообразна и включва различни органи и системи:

- кашлица, храчки, задух, промени в рентгеновата снимка и др.;

- гръдна болка или тежест в гърдите; сърцебиене; повишен серумен тропонин; микротромбоемболии, образуване на по-големи тромби, миокардити, перикардити и др.;

- главоболие; нарушения в съня; загуба на вкус и/или обоняние; световъртеж; шум в ушите; чувство на изтръпване в крайниците; нарушения в паметта, проблеми с концентрацията и др.;

- тревожност и депресивни състояния;

- гадене, повръщане, болки в корема, липса на апетит;

- изразена умора;

- повишена телесна температура;

- болки в ставите и мускулите;

- болки в ушите;

- „дращене“ или болки в гърлото;

- косопад;

- повишени стойности на основни кръвни показатели; 

- обостряне на хронични заболявания;

- кожни обриви и др.

Има и случаи, когато преболедувалите развиват комплекс от симптоми, наподобяващи тези при синдрома на хроничната умора.

Рискови фактори за развитието на дълъг COVID

Честотата на пост-COVID състоянията нараства с напредването на възрастта. Над 50% от засегнатите пациенти са във възрастовата група 74+ години, следвани от тези в групата 65-74 години.

Децата също страдат от дълъг COVID – според международните данни до ¼ от преболедувалите могат да имат продължаващи във времето симптоми.

Женският пол – проучванията са категорични, че жените страдат от дълъг COVID много по-често от мъжете.

Свръхтегло или затлъстяване.

Наличието на повече от пет симптома през първата седмица от острата фаза на заболяването е свързано с по-висок риск от развитие на дълъг COVID-19, независимо от възрастта или пола.

Необходимост от болнично лечение заради COVID-19; задух в началото на заболяването; болка в гърдите; патологични находки на белите дробове или сърцето; съпътстващи заболявания, особено астма или други хронични белодробни заболявания; артериална хипертония, захарен диабет, хронични бъбречни заболявания; заболявания, свързани с понижен имунитет; необходимост от кислородна терапия в острата фаза на заболяването от COVID-19; тютюнопушене; хроничен алкохолизъм са другите рискови фактори за поява на дълъг COVID.

Как се лекува

Към момента липсва специално лечение, при по-леко протичане, се лекуват симптомите. При обостряне на основно заболяване – лечението е съгласно препоръките. При настъпване на нови събития като белодробна тромбоемболия, миокарден инфаркт, мозъчен инсулт – лечението е по протокола на съответното заболяване. Помагат и физиотерапията и рехабилитацията.

Как помага ваксинацията срещу COVID-19

Тя намалява риска от тежко протичане на заболяването и смърт; вероятността от хоспитализация; намалява оплакванията при дълъг COVID.

Специалистите подчертава, че е важно да се разграничат симптомите, които продължават във фазата на възстановяване от болестта (първия месец), от пост-COVID състоянията, при които е необходимо да се консултираме с лекар.

Заразяването със SARS-CoV-2 може да има дългосрочни последици за здравето, дори ако протичането на инфекцията е леко или безсимптомно. Особено застрашени са хората, прекарали заболяването тежко, както и възрастните (при които имунната система е значително по-слаба), и лицата с хронични заболявания.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови