Доц. Симеон Славчев: Новата европейска стратегия за сърдечно-съдово здраве гледа отвъд лечението - към риска, преди да стане диагноза

Европа променя подхода за справяне със сърдечносъдовите заболявания – поставя най-силен акцент върху превенцията – ранен скрининг и профилактика, както и как се информираме за съдържанието на храните в магазина, колко алкохол консумираме, какъв рисков профил имат различните тютюневите или никотиновите продукти, изложени ли сме повече на замърсен въздух и други рискови фактори от жизнената и околната среда. Но истинският тест ще бъде дали новите политики ще стигнат до ежедневието на хората, коментира доц. Симеон Славчев, доктор по медицина, катедра “Социална и превантивна медицина и МБС” към Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“ на Медицински университет – София.

Може ли Европа да промени една тревожна статистика за сърдечните заболявания и за общественото здраве като цяло, която от години изглежда почти непреодолима?

Сърдечносъдовите заболявания остават водещата причина за смърт в Европейския съюз и отнемат живота на около 1,7 млн. души годишно. Имат и огромна икономическа цена за лечение – над 282 млрд. евро годишно. За България проблемът е още по-видим – делът на смъртните случаи от заболявания на кръвоносната система е значително над средното за ЕС - 62% при средно 33% за ЕС.

Именно срещу тази картина Европа опитва да промени философията си: да не чака пациента да стигне до кардиолога, а да атакува риска много по-рано – през скрининга, храненето, движението, алкохола, тютюнопушенето, средата, в която живеем, и начина, по който продуктите се рекламират, етикетират и предлагат на хората.

Европейският парламент подкрепи през септември с внушително мнозинство Резолюция относно европейската стратегия за сърдечносъдовите заболявания Safe Hearts Plan. В основата му са три големи направления – превенция, ранно откриване и скрининг, лечение и грижа. Европейските данни показват мащаба на проблема: около 62 млн. души в ЕС живеят със сърдечносъдови заболявания, а приблизително 80% от тях се определят като предотвратими.

За доц. Симеон Славчев, това е важна промяна в стратегията, но без реални действия в изпълнението й, не би било достатъчно за справяне с тревожните данни. „Тази нова европейска стратегия е само част от пъзела, но определено е сериозна крачка в правилната посока“, казва той. И допълва: „За нашата страна здравният проблем е още по-сериозен и изисква информационни кампании и политики, касаещи здравната грамотност за по-дълбоко разбиране на модифицируемите рискови фактори с цел намаляване на вредите от тях, което трябва де е неразделна част от цялостна стратегия за промоция на здравето.

Да управляваме рисковете, преди да се появи болестта

Една от най-съществените промени е именно изместването на фокуса към ранното откриване на болестта. Европейският подход предвижда по-системно проследяване на сърдечносъдовото здраве и по-добро идентифициране на хората в риск, вместо здравната система да се намесва едва когато заболяването вече е факт.

Това е и една от мерките, които доц. Славчев определя като особено важни за България.„Изключително доволен съм, че идеята е да се постави фокус върху ранното откриване и целенасочената оценка на сърдечносъдовия риск, особено при хора с поне един основен рисков фактор или фамилна анамнеза за преждевременно сърдечносъдово заболяване.“

Но профилактичният преглед е само едната страна на въпроса. Другата е как живеем между два прегледа.

Тютюнопушенето, вредната употреба на алкохол, обездвижването и нездравословното хранене остават сред основните модифицируеми рискови фактори. Именно затова според доц. Славчев България има нужда не само от европейски правила, а от по-широк подход към здравната грамотност и превенцията.

„Повишаване на здравната грамотност трябва да е основна цел, за да се адресира проблема на общественото здраве. Той изисква един мултидисциплинарен и холистичен подход, тъй като ние имаме сериозни проблеми с добре познати рискови фактори за здравето като тютюнопушене, алкохол, хиподинамия (обездвижване) и нездравословни хранителни навици.“

И точно тук новата европейска политика влиза в ежедневието – започвайки от продуктите в магазина.

По-ясен етикет – разбираме ли какво четем?

Европейският парламент подкрепя подобрено хранително етикиране върху лицевата страна на опаковката. Идеята е потребителят да може по-бързо да разбере какво купува и по-лесно да сравнява различните продукти.

Предвижда се и работа по т.нар. хранителни профили, както и ограничаване на подвеждащи маркетингови послания при продукти с високо съдържание на захар, мазнини или сол. Специално внимание се отделя на ограничаване на рекламата към деца – включително чрез социалните мрежи, инфлуенсъри и алгоритмично таргетиране.

Но само един по-ясен и по-видим етикет не означава автоматично по-здравословен избор.

„По-ясните и видими етикети могат да подпомогнат информирания избор, но ефектът им ще бъде по-голям, ако бъдат съчетани със системни усилия за повишаване на здравната грамотност и ако информацията е представена по разбираем начин. Но колко души реално четат етикетите и вникват в хранителната стойност на храните, които си купуват? Една повишена здравна грамотност може да помогне с познаване на рисковете за здравето от високото съдържание на захар, сол, трансмазнини и, като цяло – на ултрапреработените храни“, споделя доц. Славчев.

И той ни дава един много практичен пример. Съставките върху опаковката са подредени в низходящ ред според количеството им. Ако първата съставка е захар или глюкозо-фруктозен сироп, тя е най-основната съставка на продукта. Но дори и липсата им, това изисква известни знания, че: „Отсъствието на захар при съставките не означава непременно, че няма подобни такива със сходен гликемичен индекс, например глюкозо-фруктозен сироп. Нещата са по-комплексни от промяна в изискванията за етикетирането, но нека не умаловажаваме добрата насока на новата стратегия.“

От ултрапреработените храни през енергийните напитки, достъпни за децата

Европейският подход стига и по-далеч. За първи път толкова отчетливо в сърдечносъдовата политика попадат ултрапреработените храни и енергийните напитки.

Европарламентът настоява за научно обоснована и хармонизирана европейска дефиниция за ултрапреработените храни и обръща специално внимание на храната, която се предлага в училища, детски градини, болници и други обществени институции.

При енергийните напитки Европейската комисия е призована да оцени сърдечносъдовите рискове и при достатъчно научни доказателства да бъдат разгледани европейски регулаторни мерки. Подкрепят се и ограничения върху достъпа на непълнолетни до тези продукти.

Логиката е ясна: ако значителна част от сърдечносъдовия риск се натрупва с години, превенцията също трябва да започва години преди първата диагноза.

Могат ли предложените мерки за алкохола реално да променят потреблението?

Алкохолът също попада под по-силен регулаторен прожектор. Европейският подход подкрепя по-добро етикетиране и използването на фискални инструменти за ограничаване на вредната консумация, макар конкретните решения за данъчното облагане да остават в правомощията на държавите членки.

Тук доц. Славчев е категоричен. Според него предупреждението за риска само по себе си трудно променя поведението.

„Ако алкохолът стане значително по-скъп и се намира по-трудно, т.е. достъпът е по-труден, може да се очаква намаляване на потреблението и съответните вреди на популационно ниво. Аз лично смятам, че това реално са най-адекватните мерки, които тази нова стратегия предлага, не толкова по-явното показване на вредите, които носи консумацията на алкохол.“

Той прави паралел с цигарите – върху техните опаковки от години има достъчно видими здравни предупреждения и изображения на заболявания. И макар това да е полезен инструмент за повишаване на информираността за рисковете, само по себе си то не може да премахне тютюнопушенето като сериозен проблем на общественото здраве.

„Затова смятам, че битката трябва да се насочи към достъпността на тези продукти, колкото и рестриктивно да звучи, но определено това е ключово що се отнася до децата.“

Различен рисков профил при тютюневите и никотиновите продукти

Една от важните теми в позицията на Европейския парламент е подходът към тютюневите и никотиновите продукти.

Документът посочва, че различните продукти могат да имат различни рискови профили. Това не означава, че някой от тях е без риск, но въвежда разграничение, което може да има значение за регулацията им.

Европарламентът едновременно настоява за силна защита на децата и непушачите, по-строг и ефективен контрол на достъпа на непълнолетни, както и ограничения върху някои маркетингови практики и аромати, които могат да ги привличат. В същото време се поставя акцент върху научните доказателства при оценката на различните продукти.

За доц. Славчев това е съществена промяна. „Липсата на научно обоснована рамка при регулациите на никотиновите продукти досега ограничаваше евентуалното намаляване на вредите, като съпоставка между бездимните продукти спрямо конвенционалните цигари.“

Според него признаването на различния риск създава възможност и за по-нюансиран подход към продуктите с тютюн или с никотин, което може да доведе до възможности за намаляването на вредата.

„Различните тютюневи и никотинови продукти имат различен рисков профил. Науката стои в основата на проучванията, а научните доказателства от тях трябва да служат при оценката на риска на всеки продукт с оглед на новите регулации и аз приветствам това.“ споделя доц. Славчев и подчертава: „Това не означава, че при някой от тези продукти има липса на риск или някой от тях е безопасен, а различен рисков профил означава различна степен и характер на риска. При децата и подрастващите – подходът е и остава категорично превантивен - предотвратяване на започването на употреба и ефективен контрол върху достъпа, рекламата и маркетинга.“

Женското сърце вече е отделна тема

Новият европейски подход обръща специално внимание и на нещо, което дълго оставаше на заден план – различията в сърдечносъдовия риск при жените. Сред акцентите са рисковете, свързани с бременността и менопаузата, както и състояния като ендометриоза и синдром на поликистозните яйчници. Поставя се и въпросът за недостатъчното представителство на жените в част от клиничните изпитвания.

Диабетът и затлъстяването също вече не се разглеждат като отделен здравен разговор. Европейската политика ги свързва по-тясно със сърдечносъдовия риск и насърчава координиран скрининг и свързани пътеки за лечение.

Към картината се добавят фактори, които човек трудно може да промени сам – замърсяването на въздуха, шумът и екстремните горещини.

А технологиите получават все по-голяма роля чрез изкуствения интелект, телемедицината, преносимите устройства за наблюдение на здравни показатели и по-доброто използване на здравни данни.
Така профилактиката постепенно престава да означава единствено „ходете редовно на лекар“.

Най-трудното започва след приемането на правилата

Храна, движение, алкохол, тютюнопушене, затлъстяване, диабет, въздух, ранна диагностика, дигитални технологии – Европа се опитва да събере различни фактори в една обща рамка за сърдечносъдовото здраве.

Но между приемането на една стратегия и промяната на здравната статистика стои най-трудният фактор – човешкото поведение. На въпроса кое ще бъде по-трудно – мерките да бъдат приети или действително да променят начина, по който хората живеят, доц. Славчев няма колебание: „Второто.“

И именно тук според него ще бъде истинският тест за новия европейски подход.

„Очевидно е, че битката за намаляване на преждевременната смъртност от сърдечносъдови заболявания няма да е лесна и бърза. Времето ще покаже доколко тази инициатива ще окаже влияние, но за всеки един от нас ще е важно доколко новите правила и регулации ще се спазват.“

Визитка: Симеон Славчев е роден в гр. София. Завършва средното си образование в езикова гимназия с английски език. Има бакалавърска степен по Обществено здраве и здравен мениджмънт към ФОЗ „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, магистратура по Обществено здраве и здравен мениджмънт, втора магистратура по Стратегически мениджмънт на фармацевтичната дейност в същия факултет. След спечелен конкурс през 2018 г. е назначен за асистент в катедра Превантивна медицина.

През 2021 г. придобива образователна и научна степен „доктор” по докторска програма „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията”. Има няколко придобити специалности и курсове в системата на следдипломното образование: „Социална медицина и здравен мениджмънт“, „Методология на научното изследване – Обект на дисертационната теза и медицинска статистика“, „Статистическа обработка на биомедицински данни с SPSS“, „Икономика на здравеопазването“.

През 2023 г. придобива академична длъжност главен асистент в същата катедра, а впоследствие преминава към новосформираната катедра по Социална и превантивна медицина и медицина на бедствените ситуации към ФОЗ„ Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“. От септември 2026 г. е доцент в катедрата по Социална и превантивна медицина и МБС.

Ръководител и координатор на WP5 от европейския проект INGENIUM за Медицински Университет – София. Изследовател в научни проекти над четири години, в „Национална програма за финансиране на млади учени и постдокторанти” (модул „Млад учен“), както и в престижни международни проекти на европейско ниво (вкл. INGENIUM).

Преподава на студенти от бакалавърски и магистърски програми по специалностите: Обществено здраве и здравен мениджмънт, Лекарски асистент, Управление на здравните грижи, Медицинска сестра и др.

Следете новините ни в :