Доц. Диана Димитрова: Акушерката е специалистът по нормално раждане

Янка Петкова Последна промяна на 08 януари 2020 в 09:57 5363 0

Снимка Личен архив

„С жената“ – това е значението на думата „акушерка“ от староанглийското midwife, казва доц. Диана Димитрова, акушерка, доктор по психология, директор и преподавател във Филиала на Медицински университет – Варна във Велико Търново. От времето на екстравагантните „научни препоръки“ родилката да пие гъша сперма или течност от матката на невестулка, откриването на „благословията на хлороформа“ и оперативното раждане, до акопресурата и ароматерапията, акушерката е неизменно до жената, през целия й живот - от пубертета, през бременността и раждането до климактериума.

Доц. Димитрова, как еволюира акушерската професия през годините?

Акушерската професия е стара колкото човечеството. Винаги до раждащата жена е имало друга, компетентна, вече родила няколко деца помощница. В Древна Гърция Плиний Стари (живял през I-ви век от Новата ера) препоръчва в своето съчинение „Естествена история“ по време на раждането да се консумира напитка, приготвена от гъша сперма, смесена с вода. В екстравагантното "родилно меню" влизали и много други странни отвари – течност от матката на невестулка, както и свинска тор на прах. Списъкът с ритуали включвал още изгарянето на тлъстина на хиена под тялото на раждащата, както и увиването на кучешка плацента около бедрата на родилката за облекчаване на родилните болки.

През Средните векове настъпил конфликт между древните практики и църквата. Акушерките често били обвинявани в магьосничество и изгаряни на клада. В някои селища в Англия се изисквало те да са получили специален лиценз от местния епископ, за да могат да практикуват. В чантата им имало молитвеник и амулети за лесно раждане, както и напитка – топла овесена каша, подправена с бира или вино.

През XVIII век мъжете-лекари навлизат в акушерството. Конструиран е форцепсът и ред други метални инструменти, помагащи да се роди вече починало в утробата дете. Въвежда се и т. нар. позиция на Симс – раждащата лежи на една страна, коленете са свити към тялото, за да се избягва контакт с очи.

През 1847 година шотландският лекар Джеймс Симпсън за първи път използва етера за облекчаване на родилните болки. Самата кралица Виктория, която ражда принц Леополд, с „благословията на хлороформа”, удостоява своя лекар с титлата баронет. Деветнадесети век е времето, когато оперативното раждане излиза на сцената. За баща на модерното Цезарово сечение се смята д-р Фердинанд Адолф Керер, който на 25 септември 1881 година в град Мекшайм (Германия) за първи път извършва успешно секцио с напречен разрез. Заедно със своя колега Херман Пфаненщил те постигат нещо забележително – снижават майчината смъртност при Цезарово сечение от 50% на 1%.

Акушерките са призвани да водят домашните раждания или да помагат на по-бедните жени да родят в болница. Двадесети век идва с новите технологии за проследяване на детските сърдечни тонове, бързите тестове за бременност и визуализиране на бебето в утробата. Раждането се медикализира и се пренася в родилните клиники, където лекари акушер-гинеколози, акушерки, неонатолози, реаниматори бдят над родилния процес и здравето на майката и бебето.

Кои схващания свързани с акушерството вече са отживелица?

По нашите земи има много запазени вярвания, които днес вече не са актуални.
По време на бременността жената не трябвало да шие копчета, за да не остане детето нямо, да не сяда върху камък, за да не е страхливо, да не стои на място, където са лежали куче или котка, за да не се роди детето космато, да не се присмива на чужди недостатъци, защото рожбата й ще ги притежава. Бременността се пази в тайна и се разгласява само в присъствието на свекъра и свекървата. Когато моментът настъпи, трябва да се развържат всички възли по дрехите на родилката и косата й се разпусне, за „да не се заплете” раждането.

Днес бременните жени се насърчават да водят здравословен начин на живот, да посещават редовно пренаталните консултации и да изграждат емоционална връзка с детето си още преди да се роди. Наложиха се и нови стандарти за отглеждане на новороденото. Къпането във вода с яйце, омазняването със свинска мас и осоляването на тялото на бебето (за да не му мирише потта) вече почти не се срещат. Вече не е табу и свободната позиция и движение по време на раждането. Изборът на екип, място за раждане и методът на обезболяване са право на цивилизован избор от страна на жената и нейното семейство.

Какво прави акушерката незаменима в процеса на раждане?

Акушерката е специалист по нормално раждане. Тя детайлно познава неговия ход и всички знаци, които могат да крият опасности. Тя е неизменно до жената. Тя е майката, приятелката и професионалистът в едно. Обучена е в търпение и съпричастност. Може да бъде много полезна със съвети за немедикаментозните методи за обезболяване, да бъде посредник между раждащата и лекаря, между жената и нейното семейство. Тя е незаменима заради готовността й да бъде през цялото време на родовия процес до леглото й, да държи ръката й, да я насърчава и окуражава.

Какво може да научи младата майка от акушерката?

Майките трябва да се доверяват на акушерките. Те са достоверен източник на информация не само по отношение на раждането, но и в полагането на грижи за новороденото дете. Техният опит и образование са основание да бъдат първи избор като консултанти по кърмене, пренатални и постнатални грижи, получили университетско образование.

В ерата на интернет технологиите и лавината от фалшиви новини, която ни залива, акушерките са оня пристан от знания и умения, където всеки човек може да намери нужната научна информация, подкрепа и съдействие.

Четем за все по-нестандартни подходи към раждането в последните години – кои от тях са мода и нямат действителни преимущества и кои са наистина прогресивни?

Използването на специални фитнес-топки по време на раждането има за цел да облекчи родовите болки и да благоприятства спускането на бебето по родовия канал. Те вече са рутинен „инструмент” в залите за активно раждане. Тяхното използване датира от 50-те години на миналия век и е продукт на фитнес-културата и аеробиката като начин на живот. Трябва да се знае обаче, че ефектът им е забележим тогава, когато жената е използвала топките поне 2 месеца преди раждането, обучена е в техниките за намаляване на родилната болка и е под наблюдение, докато ги практикува.

Раждането във вода е описано за пръв път в медицинската литература през 1805 г. В България се въвежда през 2006 г., като се практикува само в някои болници. Въпреки първоначалния ентусиазъм, научните данни от последните години оспорват ползите му.

Акупресурата, мануалните техники и масажите в хода на раждането са познати от древността методи, които имат място и днес в родилната зала. Те са част от антуража на немедикаментозните методи за обезболяване (заедно с дихателните техники, TENS-стимулацията и ароматерапията).

Всяка жена има уникална сензитивност, която се формира в индивидуалния живот и е продукт на съчетанието между физиология и психическа предразположеност. Онова, което би помогнало за намаляване на болката при една раждаща, може да бъде неефективно при друга. Най-важното е жените да се насърчават да опознават своите тела, да правят информиран извод и да вярват, че са създадени да раждат.

От какво има нужда професията, за да възстанови престижа си?

У нас професията на акушерката има нужда от позитивна пропаганда, която да я представи в истинската й светлина – като професия и изкуство. Издигането на социалния й имидж и нейната реабилитация като една от най-вдъхновяващите професии, трябва да бъде широко популяризирано. Това е процес, който трябва да съпътства и насърчаването на естественото раждане като еволюционно доказал се биологично обоснован процес. Жените като че ли загубиха увереността си, че могат да се справят с раждането на собствените си деца. Те също имат нужда от подкрепа.

Разбира се, без държавната политика в областта на акушерските грижи, изработване на стандарти за добра практика и достойно заплащане, това няма как да се случи.

Има ли възраждане на интереса към акушерството в последните години, след като непрекъснато се говори за дефицит на специалисти?

За съжаление, с всяка изминала година, младите хора, които се ориентират към акушерската професия, стават все по-малко. Въпреки че медицинските университети у нас имат капацитет и условия да обучават 280 акушерки годишно по държавна поръчка, свободните места са факт. Това е трудна, отговорна и недобре заплатена към днешна дата професия. А и за това поприще се изискват и особени личностни качества – усърдие, интелект, емпатия и обич към живота като жизнена позиция.

Кои са предизвикателствата пред професията днес?

2020 година е обявена от СЗО за година на сестрите и акушерките. В целия цвят се наблюдава недостиг на здравни специалисти. У нас има остър дефицит, който вече се отразява невъзвратимо върху здравната ни система. Най-голямото предизвикателство пред акушерките е партньорството им с жените. Съпровождането, подпомагането, застъпничеството и грижите по време на бременността, раждането и периода на отглеждане на детето са главната и основополагаща мисия на акушерките днес. На английски терминът акушерка (midwife) идва от староанглийски и означава „с жената”. Защото мястото на съвременната акушерка е именно там – до жената, през целия й живот, от пубертета, през бременността и раждането до климактериума.

Доц. Диана Димитрова е родена във Варна и през 1980 завършва Полувисшия медицински институт със специалност „Акушерка”. Започва работа като преподавател в Медицински университет – Варна през 1983 година и впоследствие придобива педагогическа правоспособност, бакалавърска степен по Социални дейности, магистърска степен по Управление на здравните грижи и докторска степен по психология. От 2012 година е доцент. Нейните интереси са в областта на пренаталното развитие и елиминиране на страха от раждането. През 2011 излиза нейната книга „Пренатална и перинатална психология. Програми за родителска подготовка”. Автор е на над 60 научни публикации, като последната й книга „Психология на майчинството в контекста на акушерските грижи” през 2019 година й донася международна известност. Тя е създател и мениджър на първото „Училище за родите” у нас, основано през 1999 година. Освен директор и преподавател във Филиала на Медицински университет – Варна в град Велико Търново, тя е чест гост-лектор на много научни форуми у нас и в чужбина.