"Моят призив е категоричен - за Бога пуснете децата на училище, не ги спирайте!", каза доц. Андрей Чорбанов от Института по микробиология при БАН по БНТ, в коментар за началото на учебната година у нас.

Той се съгласи, че е логично хората да се страхуват, никой не е застрахован да се разболее, но според него излишният страх и параноята също не са необходими.

"Дали децата разпространяват заразата или прекарват болестта по-леко предизвиква много големи научни спорове в момента. Децата прекарват инфекцията категорично много леко, спорът всъщност е дали я разпространяват или не. Според шведските данни не я разпространяват, смята се, че децата се заразяват от възрастните. Получиха се данни, че отделят дори по-голямо количество вируси от възрастните, но се спори доколко това е разпространение и заразяване. Науката все още спори, най-големият проблем е данните да бъдат обективни", каза доцентът.

Той заяви, че няма и абсолютни данни за повторно заразяване с коронавирус. Въпреки единичните съобщения за такива случаи все още се спори дали са били повторно заразени или вирусът е останал скрит под някаква форма в организма за по-дълъг период.

"Със сигурност имунитет се изгражда, друг е въпросът колко е траен, няма как да знаем заради краткото време, но със сигурност 6 месеца имунитет има, защото щеше да има твърде много хора, които са повторно заразени", коментира доц. Чорбанов.

По думите му хигиената е силно положителен фактор, но няма нищо положително в това хората да се научат да носят маски, защото това пречи на социализацията. Хората трябва да виждат лица срещу себе си, а не маскирани. Има цели групи държави, в които ходят целогодишно маски, но в една културна европейска държава това не трябва да се случва, подчерта той.

На годишна база коронавирусът не е по-различен по смъртност от грипа, така че нормалните мерки, които трябва да се вземат, са болните да бъдат изолирани, каза имунологът.

"Параноята срещу здравите хора е нещо, с което няма как да се съглася. Гледната точка зависи от това дали хората работят на държавна работа или в сферата на науката. Учените нямат право да лъжат. Те може и да грешат, но трябва да кажат това, което мислят, докато хората, които са пряко ангажирани с държавата, навсякъде по света, трябва да поддържат държавната политика. Това е обяснението. Не е лесно да си опозиция. Не е важно да се говори едно и също, за да не се объркват хората, ако това не е истина", подчерта доц. Чорбанов.

Той коментира  и спрените изпитвания на оксфордската ваксина. По думите му няма как да се избегне странична реакция при тестване на нов продукт и това е стандартна процедура при тестванията.

"Наблюдават се много показатели и параметри. Наблюдават се всякакви реакции. Доброволците подписват специални декларации и са доста високо платени, това е нормално и не бива да ни учудва, учудващо е, че хората очакват бързи резултати", каза той.

Безвредността на ваксините е най-важният елемент, който се наблюдава, защото се ползват при здрави хора, недопустимо да има каквито и и да било странични реакции, обясни имунологът.

Кога ще се обяви, че има готова ваксина е въпрос на политика. Препаратът трябва да премине доста дълги тестове, за да бъде пуснат в масова употреба, подчерта специалистът. 

При българската ваксина, изпитванията започват в късна есен, некоректно ще е да кажем, че сме готови, нужна е поне още година и половина. Но както се казва "последните ще станат първи" - това важи най-вече за ваксините, далеч невинаги първите са най-добри, уточни той.

 Доц Чорбанов коментира и разпространението и смъртността от COVID-19 в последните месеци. Според данните, които цитира, страните с добре развита здравна система са с много малко над нормалната смъртност от коронавирус. Държавите, които са били с либерален режим сега влизат в нормални стойности, а тези, които се придържаха към строги ограничения и изолация, отбелязват ръст в разпространението на инфекцията, подчерта той.

"Категорично продължавам да смятам, че това затваряне не беше необходимо. У нас няма много болни, ако нямаше ежедневна информация в медиите, нямаше да се разбере от огромния брой хора, че има такъв проблем. Доколкото държавата изобщо имаше участие в справянето с епидемията, можем да кажем, че се е справила, но аз не смятам, че затварянето помогна по какъвто и да е начин за неразпространението на инфекцията. Помогна начинът ни на живот, генофондът, комплекс от фактори", обобщи доц. Чорбанов.