Доказано: Безпаричието води до оглупяване и по-бързо стареене на мозъка

Хроничните притеснения за пари могат постепенно да повлияят върху начина, по който мозъкът остарява, сочи ново изследване. Учени установиха, че хората, преживели продължителни финансови затруднения, показват по-слаба памет и по-бързи признаци на когнитивен спад, пише Евронюз. 

Анализът обхваща 2759 души във Великобритания и проследява връзката между икономическите трудности и здравето на мозъка в продължение на десетилетия. До 53-годишна възраст участниците, които са изпитвали финансови проблеми, показват по-ниски резултати на когнитивни тестове в сравнение с хората без подобни затруднения.

„Натрупването на трудности в продължение на много години е свързано с най-лошите резултати за когнитивното здраве, а не отделни краткотрайни периоди на несгоди“, заявява Жак Велс, изследовател от University College London.

Хората, които са живели с постоянни финансови затруднения или ниски доходи в ранна и средна зряла възраст, са се представили по-зле на тестове за памет към 53-годишна възраст и са показали значителна атрофия на мозъчната тъкан до 71-годишна възраст.

Според учените причината може да е свързана с повишеното когнитивно натоварване, което финансовият стрес създава. Постоянните тревоги за пари могат да намалят ресурсите на мозъка за процеси като концентрация, вземане на решения и обработка на информация.

„Продължителното преживяване на финансови трудности в зряла възраст може да постави хроничен стрес върху системите, свързани с когнитивната обработка, и с времето да доведе до нарушения в познавателните способности“, посочват авторите.

Проучването показва още, че ефектът от финансовия стрес върху стареенето на мозъка е по-силен при мъжете, хората, израснали в по-неблагоприятна социална среда, както и при тези с генетичен риск за развитие на болестта на Алцхаймер.

Предотвратяването на продължителните финансови затруднения може да помогне за ограничаване на свързания с възрастта когнитивен спад и риска от заболявания като деменция, посочват изследователите.

Деменцията е сред най-сериозните глобални здравни предизвикателства. През 2019 г. тя е засягала около 57 милиона души, а според прогнозите броят на случаите може да надхвърли 150 милиона до 2050 г.

Затова учените все повече се фокусират върху т.нар. модифицируеми фактори – обстоятелства, които могат да бъдат променени, за да се забави когнитивното стареене и да се намали рискът от деменция.

На фона на кризата с разходите за живот и нарастващия брой домакинства, изпитващи финансови затруднения, авторите подчертават значението на подкрепата за икономически уязвимите групи.

„Нашите резултати показват, че подпомагането на хората, изправени пред финансови трудности, и намаляването на хроничната бедност могат да помогнат за предотвратяване на когнитивния спад и случаите на деменция в бъдеще“, заявява старшият автор на изследването Привита Паталай.