До 3% от преживелите бедствие и техните спасители развиват посттравматично разстройство

До 3% сред пострадалите от бедствие и сред спасителите развиват напълно изразено посттравматично разстройство. Това каза в интервю за БТА полк. доц. Данчо Дилков, началник на Клиника по психиатрия и военна психология към Военномедицинската академия (ВМА).

Между 5 и 15% развиват някакъв симптом на посттравматичен стрес, посочи още той. По думите му обикновено спасяващите са обучавани за работа на терен след бедствие и при тях рискът за поява на посттравматично разстройство е по-малък, но и те не са напълно защитени. Това зависи от индивидуалния праг на чувствителност, обясни лекарят. 

Кризисни интервенции

Има разнопосочни мнения кога е добре човек да се върне към обичайното си ежедневие и работа. Всеки е със своята индивидуалност и носи своите качества и всеки по различен начин възприема събитията. За едни се смята, че е по-добре да имат по-продължителна почивка, за други, ако са преживели много тежък стрес, е по-добре по-скоро да се върнат в обичайната си работна среда, тъй като там те се чувстват защитени, а ангажираността с трудовите занимания обикновено откъсва от премислянето на травматичната ситуация. Най-важното, което трябва да се направи, независимо дали човек е бил потърпевш от природното бедствие или е бил член на спасителен екип, да премине през кризисни интервенции, непосредствено след събитието, препоръча доц. Дилков.

Дебрифингът – вентилиране на напрежението, е много важен, защото обикновено предотвратява усложняването на симптомите на посттравмтичен стрес, както и хронифицирането им.

Преди години данни от доклади са показвали, че до 50 на сто от санитарите, които са събирали трупове от бойното поле, са развивали посттравматичен стрес, което показва колко сериозно може да бъде такъв тип разстройство.

Симптоми на посттравматичен стрес

Симптомите на посттравматичния стрес не се появяват непосредствено след стресогенното събитие, а обикновено до шест месеца след него. Често се появяват между втория и третия месец и се изразяват в сънуване на кошмари, които до голяма степен са свързани с травмата. През деня може да се появяват "оживели сцени" на подобни събития, които пострадалият вижда и преживява отново.

Така у човек се появява напрежение, агресия, склонност към употреба на алкохол или наркотик с цел да облекчи страданието си. Това е много мъчително за тези хора и ако не се вземат мерки навреме, състоянието хронифицира и води буквално до инвалидизация. В България няма такива случаи, но има публикувана информация за военни от чужди армии, участвали в мисии. Тези военнослужещи след това се откъсват от обществото, самоизолират се и завършват живота си или със самоубийство, или със зависимост към алкохол или кокаин, или хероин.

Как може да се помогне

Такава подкрепа не е еднократен акт, а е процес, който трябва да продължи във времето колкото е необходимо. Дебрифингът се прави в защитена среда, в която има конфиденциалност и подкрепящо отношение, а споделените факти могат да останат в тайна и човекът може да бъде сигурен, че ще му бъде оказана нужната помощ. След това се извършва анализ. Понякога може да се прецени, че трябва да се потърси психиатрична помощ.

Дебрифингът представлява вентилиране на напрежението - „изпускане“ на налягането, тъй като емоциите са стигнали до критична точка. Някои хора в такива случаи започват да плачат, други да се гневят, трети са потиснати. Обикновено при този процес най-напред се обръща внимание на тези, които са много напрегнати, дори агресивни.

След тях се помага на тези, които са се затворили, изолирали са се и са се отдали на вътрешните си преживявания – те задържат емоциите от събитието в себе си и тези емоции повече не стават достояние на другите хора.

„Затварянето“ на емоциите и интерпретирането им по свой начин е възможно да доведе до тежки разстройства. На последно място при дебрифинга се обръща внимание на тези, които общо взето са се справили обичайно със задачите си.

Възможно е година-две след интервенцията да се появи отново нужда от психологическа помощ, но това се получава, ако той не е бил провеждан добре или ако пострадалият е преживял поредица от неблагоприятни събития в служебен или в личен план. Обикновено такива състояния водят до повишена ранимост.

Няма никакви категорични данни засега дали мъжете или жените реагират по-спокойно в бедствена ситуация, посочи още лекарят. Трябва да се вземе предвид, че жените имат по-различна роля в обществото – като майки, и те са по-жалостиви и състрадателни към човешката мъка, така че би могло да се очаква, че при жените е възможно да се появи по-лесно посттравматично разстройство, допълни доц. Дилков.

При спасяване на хора след земетресение трябва вътрешно да си убеден и мотивиран, че ще има позитивен край. Целта е намаляване на щетите и спасяване на хора, добави доц. Дилков. В отговор на въпрос кога спасителен екип може отново да се изпрати на терен, доц. Дилков посочи, че е най-добре това да стане след една година.

Следете новините ни в GoogleNews