Цялата дейност по епидемията беше работа на държавния бюджет, а не на парите на касата. Това е извънредна епидемична ситуация, ако финансирането беше през бюджета, нямаше да се чудим как болниците да приемат болни при тези изисквания. Това каза по bTV бившият подуправител на НЗОК д-р Димитър Петров.
Според него в такава ситуация е най-логично да се сключи договор между здравното министерство и определени от него лечебни заведения, в който да се регламентира колко болни от коронавирус ще се приемат, как ще се плаща, по какви облекчени стандарти ще се работи. Така щеше да бъде избегнато лутането по приема и лечението на пациенти в болниците.
Той коментира и парите за здраве за следващата година:
"Формално парите в бюджета ще са достатъчни, болниците ще икономисат доста средства, но аз смятам, че ограниченията в плановата им дейност не трябва да продължават повече от 2-3 седмици, защото водят до други проблеми с хронично болните. Вторият голям проблем е, че предишният екип на министерството, управляван от финансисти, прехвърли все повече дейности към НЗОК. Този процес върви от 10 г. сега искат и помощните средства да се прехвърлят към Касата. Какво се получава - освобождават се един средства от бюджета, които могат да бъдат прехвърлени за някои други любими разходи на правителството, а НЗОК изпълнява все повече функции с едни и същи пари. Това е логиката на бюджетарите, проблемът не е от сега", обясни д-р Петров.
Разумни ли са мерките
Според него в момента мерките се спазват в по-голяма степен, защото са сравнително разумни. По думите му при първия локдаун са били направени неразумни неща - КПП-та, затворени паркове и планини. Това е отдръпнало хората и е довело до масово незачитане на ограниченията. Д-р Петров обаче заяви, че най-сигурният ефект ще дойде от ваксините, защото след всяко отпускане на мерките ще има нова вълна на заразени. Докато не се стигне до имунитет на около 4-5 млн. души ще се движим в омагьосан кръг, обясни медикът.
За е-здравеопазването
"Според мен е-направлението, което се издава сега, не е класическото, което трябва да служи не само при епидемия, а е-рецептата очевидно ще се доработва. Основен проблем е, че разработването на системата не се прави от институцията, която ще работи с него, която е НЗОК. Още през 2015 г. предложихме основните модули на системата да се изведат в големия проект, това е процес, който можеше да стане от 3 до 6 месеца. Сега се работи на парче, големите проекти се провалят", коментира бившият подуправител на здравния фонд.
Той беше категоричен, че за 3 години зам.-министър Жени Начева не е свършила нищо като отговарящ за е-здравеопазването, а Кирил Ананиев няколко пъти е променял сроковете за старта на системата.
"Е-направлението е елементарно. От няколко години има частна платформа, с която работят лаборатории и лични лекари. Това е готова система, защо не се използва, а се прехвърлят данни от едно място на друго? Първо щяха да го правят частни фирми доброволно, после се даде на "Информационно обслужване". Дали те ползват подизпълнители не е ясно. Излишно се усложни въпросът. Освен това никой не е казал по какъв начин ще се ползва идентификаторът за всяко лице – говори се, че това ще бъде с чиповете на личните карти, които ще се въвеждат към 2033 г. Значи дотогава пак ще стоим без реална система", констатира д-р Петров.
Той предлага и рационално решение на проблема - да се използва европейската здравна карта, в която да бъде интегриран електронен чип и да се раздаде на гражданите. Това според него е достатъчно, за да функционира системата на е-здравеопазването.
Димитър Петров каза още, че няма логика личните лекари да не могат да издават е-направления за антигенни тестове. Още повече, поясни той, че те се ползват масово в момента, но не се отчитат в статистиката. Така хората, които са заразени, но нямат симптоми не се карантинират, продължават да работят и инфекцията не може да се ограничи.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Тръмп избра продуцента на неговото реалити ''Стажантът'' за специален пратеник в Англия
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Вълна от опити за палежи залива Русия
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас