Тиражираните в пространството тези за недостиг на медикаменти създават некоректна представа за ситуацията. Това каза за БТА Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства.

Маринкова коментира изказване на директора на Изпълнителната агенция по лекарства Богдан Кирилов, в което той посочва, че има вероятност да бъде променена системата, наблюдаваща наличието на лекарства в страната. Действащата в момента формула напълно съответства на Закона за лекарствата в хуманната медицина за разлика от предходната, допълни Маринкова.

Каквато и да е промяната във формулата, тя ще доведе до нарушение на действащото законодателство. По думите ѝ забраните за износ не решават реалните проблеми на пациентите, а служат само за отклонение на вниманието от проблемите на политиката на лекарствоснабдяването у нас.

Всяка година около 300 лекарства се изтеглят от България заради ценови натиск, няма политика спрямо производителите за поддържане на темповете и количествата лекарства от внос, няма бързи механизми за вътреобщностни доставки при остър недостиг, коментира още Боряна Маринкова.

Асоциацията, заедно с федерация „Български пациентски форум“, изгради преди три години първата в страната интернет-платформа за сигнали за недостиг на лекарства. За този период в платформата са получени и обработени близо 1800 сигнала, които показват причините за сигнализиране на недостиг на лекарства от страна на пациентите.

В момента в аптечната мрежа има недостиг на кортикостероид за небулизатор - поради нарушен внос, медикамент за лечение на диабет, чийто дефицит се регистрира в цяла Европа, ибупрофен сироп - поради промяна в дистрибуцията в Европа, медикамент за лечение на епилепсия - поради силно ограничена квота за внос за България, капки за очи - поради трайно преустановен внос, посочи още Маринкова.

"Нашата информация не потвърждава липса на нискомолекулни хепарини", допълни Маринкова и уточни, че такъв недостиг е имало по време на ковид пандемията.

Причините за недостиг на медикаменти са различни, като 20,18 % от сигналите се дължат на временно преустановен внос основно заради проблеми, свързани с нарушаване на производствения цикъл, което прави лекарството дефицитно и трудно за откриване в аптечната мрежа заради изчерпващи се неравномерно наличности; 21,19 % от сигналите са заради дерегистрация - процес за заличаване на регистрацията на лекарството в България, което го превръща в напълно липсващо и е основна причина за „аптечен туризъм", при който българските граждани са принудени да си го набавят от съседни и дори далечни държави; 26,68 % от сигналите се дължат на трайно преустановен внос, който вероятно ще бъде последван от процес на дерегистрация.

В 2,78 % от случаите лекарството няма регистрация в България и не може да бъде разпространявано на територията на страната. В почти половината от случаите на подадените сигнали лекарствата са налични, но не могат да бъдат открити в първата аптека, в която пациентът ги е потърсил.

"Това се дължи на спецификите на аптечния пазар, които следва да бъдат изяснени за пациентите – всяка аптека е търговски субект и сама решава какви лекарства да поддържа", обясни Маринкова. - "Важно да се знае, че не всяка аптека има договор с Националната здравноосигурителна каса, както и не всяка аптека работи с напълно заплатените от Касата продукти", добавя тя.