Близо 50% от младите европейци не знаят какво влияе върху репродуктивното им здраве

Навременната информираност за репродуктивното здраве и факторите, които влияят върху решенията на младите хора за семейство и родителство, бяха сред основните теми на кръглата маса „Бебе някой ден: репродуктивно здраве и семейно планиране“, организирана от Мерк България с подкрепата на Младежки център София към Столична община.

Представители на младежки и студентски организации, специалисти по репродуктивно здраве, пациентски организации и психолози обсъдиха какво е важно младите хора да знаят отрано за факторите, които могат да повлияят върху фертилитета в бъдеще, както и ролята на финансовата сигурност, професионалното развитие, жилището и други житейски фактори при планирането на семейство.

Темата за ранната информираност се подкрепя и от данните на европейско проучване на Мерк сред над 9 300 млади хора в 15 европейски държави. Едва 46% познават факторите, които влияят върху фертилитета, като делът е сходен при Millennials и поколението Z – съответно 47% и 44%. Начинът на живот и навиците (61%), възрастта (58%) и стресът (57%) са факторите, които младите европейци посочват най-често. Данните показват и защо информацията за репродуктивното здраве има място в разговора за бъдещите планове на младите хора още преди те да започнат активно да планират семейство.

Младите хора днес планират бъдещето си много по-комплексно – образование, професионално развитие, отношения, семейство и родителство са взаимно свързани. В същото време по-малко от половината млади европейци познават факторите, които могат да повлияят върху фертилитета. Надеждната информация за репродуктивното здраве трябва да достига до тях достатъчно рано, за да могат да правят информирани избори за бъдещето си, коментира Невена Видакович, генерален мениджър и изпълнителен директор на Мерк България.

В България разговорът за бъдещото семейство се развива на фона на противоречиви демографски тенденции. Страната е с един от най-високите коефициенти на плодовитост в ЕС, но едновременно с това е сред държавите със застаряващо население. През 2024 г. коефициентът на плодовитост достига 1,72 деца на жена, а хората над 65 години представляват близо една четвърт от населението. През 2025 г. броят на ражданията намалява с 6% спрямо предходната година.

В този контекст здравната грамотност предполага системна и навременна комуникация с младите хора по темите за репродуктивното здраве и семейното планиране. Тя следва да започва още в ученическа и студентска възраст и да продължава сред младите хора между 20 и 30 години, с участието на медицински специалисти, организации и компании. Достоверната информация, предоставена от авторитетни източници и по достъпен за младите хора начин, е важна за по-ранното познаване на факторите, които могат да повлияят върху репродуктивното здраве и бъдещото семейно планиране.

Когато говорим за репродуктивно здраве, не трябва да започваме разговора едва в момента, в който човек реши да има дете. Има фактори, които влияят върху фертилитета във времето, и е важно младите хора да ги познават по-рано. Това не означава да им казваме кога да създадат семейство, а да им дадем медицински достоверна информация, която могат да включат в собственото си планиране, коментира доц. д-р Петя Андреева, председател на БАСРЗ.

Информираността включва и познаване на възможностите за медицинска помощ при репродуктивни затруднения. България разполага със специалисти, съвременни технологии и държавна подкрепа за инвитро процедури, а около 6% от бебетата у нас се раждат след инвитро процедури. Въпреки това информацията за местната експертиза, възможностите за лечение и наличната подкрепа все още не достига в достатъчна степен до хората, които биха могли да се нуждаят от тях.

В условията на голям обем информация особено значение има способността да се разграничават медицински достоверните източници. Митовете за фертилитета, онлайн съветите, личните истории и съдържанието в социалните мрежи могат да създадат погрешни представи за репродуктивното здраве. Д-р Теодора Тихомирова обърна внимание на необходимостта младите хора да могат да оценяват надеждността на информацията и да знаят кога е необходима консултация с медицински специалист.

Познаването на собственото репродуктивно здраве преди активното семейно планиране беше акцентът в участието на д-р Стела Чапанова. Превенцията и навременната консултация са част от грижата за здравето като цяло, а темата за репродуктивното здраве не трябва да възниква едва когато вече има проблем.

Дискусията засегна и защо репродуктивното здраве все още толкова често се възприема като женска тема. Познаването на факторите, които влияят върху фертилитета, превенцията и достъпът до надеждна информация са важни както за жените, така и за мъжете. Сред обсъдените въпроси беше и доколко младите хора се чувстват комфортно да говорят за репродуктивното си здраве и какво все още прави този разговор труден.

Опитът на хората, които вече са се сблъскали с репродуктивни затруднения, добави и пациентската гледна точка. Радина Велчева от фондация „Искам бебе“ и Стефка Сарафова-Захариева от сдружение „Зачатие“ обърнаха внимание на информацията, която хората често получават едва след появата на репродуктивен проблем, ориентирането в системата и ролята на пациентските организации. Наред с медицинската грижа значение имат и емоционалната, социалната и практическата подкрепа.

Решенията за семейство имат и психологически и социален контекст. Лидия Витанова, психолог от Младежки център София, обърна внимание на несигурността за бъдещето, променящите се представи за отношенията и семейството, влиянието на социалната среда и натиска около „правилния момент“ за дете. Информацията по тези теми трябва да помага на младите хора да вземат решения, без да създава допълнителна тревожност или натиск.

Дискусията постави репродуктивното здраве в по-широкия разговор за бъдещето на младите хора – не като предписание кога или дали да станат родители, а като знание, което им позволява да познават собственото си здраве, факторите, които могат да му повлияят, и възможностите за подкрепа. Общият фокус беше върху по-ранната информираност, надеждната медицинска информация и възможността младите хора да правят собствените си избори без страх и натиск.