97,2% от българите са изложени на високи нива на фини прахови частици

OFFNews Последна промяна на 08 декември 2022 в 16:52 698 1

кръгла маса

Снимка PR Play

Кръгла маса "Чист въздух за здраве" под патронажа на Комисията по здравеопазване на Народното събрание

Замърсяването на въздуха в България е едно от най-високите в Европа. Лошото му качество е целогодишен проблем с опасни пикове през есента и зимата. Измерванията показват, че гражданите в страната дишат въздух, който Световната здравна организация (СЗО) определя като вреден за здравето: 97,2% от българите са изложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици (ФПЧ) и на високи пикови концентрации на азотен диоксид (NO₂) и серен диоксид (SO₂).

Данните бяха представени на кръгла маса „Чист въздух за здраве“ под патронажа на Комисията по здравеопазването към 48-то Народно събрание. Форумът е по инициатива на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него.

Според изследване на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ, през 2019 г замърсяването на въздуха е седмият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България.

Статистика на СЗО показва, че България е с третата най-висока смъртност в света (на 100 000 души) вследствие на замърсяването на въздуха. Организацията оценява, че замърсяването на въздуха стопява сума, която се равнява на близо 30% от БВП на страната, поради намалената производителност и разходите за лечение.

На събитието бе представено и проучване сред пациенти за степента на информираност за последиците от мръсния въздух. Здравните специалисти от организацията призоваха за активни действия на законодателната и изпълнителната власт в борбата срещу замърсяването на въздуха в страната, като представиха конкретни препоръки за надграждане на националните стратегически здравни документи и законодателството.

Изследването е направено от лекарите от сдружението в 9 града в страната. Според данните повече от половината анкетирани (52.4) заявяват, че не са добре запознати с последиците от влошеното качество на въздуха, а други 55% се определят като силно засегнати от този проблем. Много голяма част от българите (83%) заявяват готовност, да положат усилия за подобряването на качеството на въздуха, ако знаят какво да направят. За 87 на сто от анкетираните институцията, която трябва приоритетно да се ангажира с решаването на проблема, е Министерството на здравеопазването.

Доц. д-р Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазването заяви, че замърсяването на въздуха е един от основните рискови фактори за развитие на хронични заболявания, включително исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични заболявания, които са и водещи в структурата на заболяванията в България. 

Заместник-председателят на Комисията по здравеопазването и председател на Сдружение „Въздух за здраве” д-р Александър Симидчиев каза, че въздухът е отговорен за 50% от личното ни здраве и около 25% от здравето на планетата ни. Годишно между 10 000 и 15 000 човека загиват поради замърсяване на въздуха в страната ни, като причините са разнообразни, тъй като то засяга всички важни органи и системи в нашето тяло.

Пряката зависимост между замърсеният въздух и сърдечносъдовите заболявания бе представена от проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник. Той изнесе данни на Европейското дружество по кардиология, според които замърсяването на въздуха води до ритъмни проблеми, сърдечна недостатъчност и др.

Мръсният въздух е абсолютно независим фактор от другите рискови фактори за увеличаване на честотата и смъртността от сърдечносъдови заболявания и макар и невидим, ние всеки ден сме изложени на неговото въздействие, заключи проф. Петров.

Според юридическият експерт на Сдружение „Въздух за здраве” Станислав Малчев в законодателството ни има пропуски, които са свързани с липсата на връзка между опазването на чистотата на въздуха и здравето. Проблемът се задълбочава в подзаконовите нормативни актове, в които на практика няма регламент за превенция на заболяванията, свързани със замърсения въздух, а в плановете и стратегиите на институциите се използват стари данни.

Специалистите от лекарската мрежа представиха данни, които показват, че колкото по-голямо е замърсяването на въздуха, толкова по-силно е въздействието му върху здравето, особено при пациенти с хронични заболявания, възрастни хора, деца и бременни жени.

Според анализ на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ, съществува пряка зависимост между мръсния въздух и смъртността при хронично болните пациенти. Данните сочат, че през 2019 г. у нас това е причина за близо 20% от смъртните случаи на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, 18% с диабет, 14% с исхемична болест на сърцето, 16% с рак на белия дроб, 15% с исхемичен инсулт и 12% с инфекция на долните дихателни пътища.

Лекарите от сдружението проф. Анжелика Велкова, д-р Костадин Костадинов, доц. Рада Маркова, доц. Ангел Джамбов, доц. Цветелина Тотомирова и д-р Калоян Гевара представиха конкретни препоръки за чистотата на въздуха и призоваха за активни действия от страна на законодателната и изпълнителната власт. Според тях е необходимо в Националната здравна стратегия 2021-2030 г. качеството на въздуха да бъде включено като висок рисков фактор за здравето, както и да се актуализират данните за замърсяването на въздуха и препоръките на СЗО в тази посока.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови