Замърсяването на въздуха в България е едно от най-високите в Европа. Лошото му качество е целогодишен проблем с опасни пикове през есента и зимата. Измерванията показват, че гражданите в страната дишат въздух, който Световната здравна организация (СЗО) определя като вреден за здравето: 97,2% от българите са изложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици (ФПЧ) и на високи пикови концентрации на азотен диоксид (NO₂) и серен диоксид (SO₂).
Данните бяха представени на кръгла маса „Чист въздух за здраве“ под патронажа на Комисията по здравеопазването към 48-то Народно събрание. Форумът е по инициатива на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него.
Според изследване на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ, през 2019 г замърсяването на въздуха е седмият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България.
Статистика на СЗО показва, че България е с третата най-висока смъртност в света (на 100 000 души) вследствие на замърсяването на въздуха. Организацията оценява, че замърсяването на въздуха стопява сума, която се равнява на близо 30% от БВП на страната, поради намалената производителност и разходите за лечение.
На събитието бе представено и проучване сред пациенти за степента на информираност за последиците от мръсния въздух. Здравните специалисти от организацията призоваха за активни действия на законодателната и изпълнителната власт в борбата срещу замърсяването на въздуха в страната, като представиха конкретни препоръки за надграждане на националните стратегически здравни документи и законодателството.
Изследването е направено от лекарите от сдружението в 9 града в страната. Според данните повече от половината анкетирани (52.4) заявяват, че не са добре запознати с последиците от влошеното качество на въздуха, а други 55% се определят като силно засегнати от този проблем. Много голяма част от българите (83%) заявяват готовност, да положат усилия за подобряването на качеството на въздуха, ако знаят какво да направят. За 87 на сто от анкетираните институцията, която трябва приоритетно да се ангажира с решаването на проблема, е Министерството на здравеопазването.
Доц. д-р Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазването заяви, че замърсяването на въздуха е един от основните рискови фактори за развитие на хронични заболявания, включително исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични заболявания, които са и водещи в структурата на заболяванията в България.
Заместник-председателят на Комисията по здравеопазването и председател на Сдружение „Въздух за здраве” д-р Александър Симидчиев каза, че въздухът е отговорен за 50% от личното ни здраве и около 25% от здравето на планетата ни. Годишно между 10 000 и 15 000 човека загиват поради замърсяване на въздуха в страната ни, като причините са разнообразни, тъй като то засяга всички важни органи и системи в нашето тяло.
Пряката зависимост между замърсеният въздух и сърдечносъдовите заболявания бе представена от проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник. Той изнесе данни на Европейското дружество по кардиология, според които замърсяването на въздуха води до ритъмни проблеми, сърдечна недостатъчност и др.
Мръсният въздух е абсолютно независим фактор от другите рискови фактори за увеличаване на честотата и смъртността от сърдечносъдови заболявания и макар и невидим, ние всеки ден сме изложени на неговото въздействие, заключи проф. Петров.
Според юридическият експерт на Сдружение „Въздух за здраве” Станислав Малчев в законодателството ни има пропуски, които са свързани с липсата на връзка между опазването на чистотата на въздуха и здравето. Проблемът се задълбочава в подзаконовите нормативни актове, в които на практика няма регламент за превенция на заболяванията, свързани със замърсения въздух, а в плановете и стратегиите на институциите се използват стари данни.
Специалистите от лекарската мрежа представиха данни, които показват, че колкото по-голямо е замърсяването на въздуха, толкова по-силно е въздействието му върху здравето, особено при пациенти с хронични заболявания, възрастни хора, деца и бременни жени.
Според анализ на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ, съществува пряка зависимост между мръсния въздух и смъртността при хронично болните пациенти. Данните сочат, че през 2019 г. у нас това е причина за близо 20% от смъртните случаи на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, 18% с диабет, 14% с исхемична болест на сърцето, 16% с рак на белия дроб, 15% с исхемичен инсулт и 12% с инфекция на долните дихателни пътища.
Лекарите от сдружението проф. Анжелика Велкова, д-р Костадин Костадинов, доц. Рада Маркова, доц. Ангел Джамбов, доц. Цветелина Тотомирова и д-р Калоян Гевара представиха конкретни препоръки за чистотата на въздуха и призоваха за активни действия от страна на законодателната и изпълнителната власт. Според тях е необходимо в Националната здравна стратегия 2021-2030 г. качеството на въздуха да бъде включено като висок рисков фактор за здравето, както и да се актуализират данните за замърсяването на въздуха и препоръките на СЗО в тази посока.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
Джендо Джедев
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''
dolivo
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
Владè
Можем ли да се излекуваме от зависимостите си? Ралица Стефанова в подкаста на OFFNews
Владè
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България
Johnny B Goode
Радев за Пеевски: Тази наглост на стероиди няма да се осъзнае или да изчезне от само себе си