
Близо четирима от десет българи – 39% – рядко или никога не се консултират с лекар или фармацевт, преди да използват лекарствен продукт, хранителна добавка или друг продукт, рекламиран като полезен за здравето.
Това показват данни от проучване на агенция "Тренд", с което стартира националната информационна кампания "Здраве без риск". Неин инициатор е Healthcare Magazine, а целта - превенция на риска от употребата на нерегламентирани лекарствени продукт, подвеждащо рекламирани хранителни добавки и вземането на решения за здравето под влияние на недостоверна информация.
„Здраве без риск“ поставя във фокуса един все по-видим проблем – продукти с неясен произход, нерегламентирана онлайн търговия, хранителни добавки, на които се приписват лечебни свойства, и здравни твърдения, които достигат до хората през интернет и социалните мрежи и влияят върху избора им. Основната цел е хората да разпознават риска, да проверяват какво приемат и откъде идва и да се доверяват на медицинската експертиза и достоверните източници.
Нагласите
Данните от проучването на "Тренд" показват ясно разминаване между осъзнаването на риска и реалното поведение. 89% от анкетираните смятат, че покупката на лекарствени продукти, хранителни добавки и други продукти за здравето от непознати сайтове или чрез социалните мрежи крие риск. В същото време 39% признават, че са купували подобен продукт, без да проверят кой е неговият производител.
„Два милиона българи са използвали продукт, рекламиран като полезен за здравето. А на въпрос колко често се консултирате с лекар или фармацевт преди употребата на лекарствен продукт, хранителна добавка или друг продукт, рекламиран като полезен за здравето, 16% отговарят, че никога не се консултират. Това означава 800 000 българи“, съобщи Димитър Ганев от „Тренд“
36% пък са правили покупка под влияние на реклама, интернет публикация или препоръка в социалните мрежи. В същото време медицинските специалисти остават сред основните източници на доверие. 63% от анкетираните посочват лекаря, а 47% – фармацевта сред източниците с най-голямо влияние върху решенията им за здравето.
Данните от проучването показват, че доверието в медицинските специалисти остава високо, но значителна част от хората продължават да вземат решения за продукти за здравето, без предварителна консултация.
Контролът
Мащабът на проблема се вижда и в контролната дейност на Изпълнителната агенция по лекарствата. Само от началото на 2026 г. ИАЛ е извършила над 450 проверки в лекарствоснабдителната мрежа. При 7 съвместни проверки с други компетентни институции са установени над 10 000 опаковки лекарствени продукти, неразрешени за употреба в България.
Извършени са и 57 проверки на съдържанието на интернет сайтове, при които са установени над 20 онлайн платформи, чрез които незаконно се предлагат лекарствени продукти – пептиди. До момента през 2026 г. ИАЛ е изпратила до ГДБОП 15 преписки, съдържащи документи за извършени контролни покупки.
“Мащабът на действията свързан с нерагламентирано, незаконно предлагане на продукти в онлайн пространството е изключително сериозен. В последните месеци все по-често се наблюдава разпространение на така популярните пептиди, които се предлагат за отслабване. Категорично това е незаконна дейност, свързана с изключително висок риск за здравето на хората”, съобщи маг.-фарм. Богдан Кирил директор на ИАЛ.
Рискът от нерегламентираните продукти и необходимостта от координирани действия поставят темата не само на ниво индивидуален избор, но и като въпрос на общественото здраве. Кампанията цели именно да свърже превенцията, контрола и достъпа до надеждна информация, така че гражданите да разполагат с ясни ориентири при решения, свързани със здравето им.
“Министерство на здравеопазването не приема човек, които търси решение за здравето си да бъде мишена на непрозрачен маркетинг, медицински твърдения да могат да се разпространяват без доказателства, а отговорността да се крие зад анонимни профили, платени публикации или неясни доставчици“, заяви зам.-министърът на здравеопазването д-р Николай Вълов.
"Подай сигнал"
„Превенцията не започва в момента, в който човекът вече е станал пациент. Тя започва много по-рано – с информацията, която получава, с избора, който прави, и с решението на кого да се довери“, категоричен беше председателят на БЛС – д-р Николай Брънзалов.
Със старта на „Здраве без риск“ започва да функционира и конкретен механизъм за действие. На bezrisk.bg гражданите ще могат чрез специалния бутон „Подай сигнал“ да сигнализират за съмнителни лекарствени продукти, хранителни добавки и подвеждащи здравни предложения.
Получените сигнали ще бъдат насочвани към компетентните институции за проверка и действия в рамките на техните правомощия. Така кампанията не само информира за рисковете, но създава и пряк канал, чрез който гражданите могат да реагират при съмнение.
По време на официалното откриване за първи път бяха представени и информационните видеа на „Здраве без риск“ с участието на министъра на здравеопазването Катя Ивкова, маг.-фарм. Богдан Кирилов и д-р Николай Брънзалов.
„Здраве без риск“ ще продължи чрез националните медии, дигиталните канали, информационни и експертни материали, регионално разпространение и с участието на лекари, фармацевти, експерти и популярни личности. В bezrisk.bg ще бъде събирана на едно място достоверна информация, практически насоки и съдържание, което да подпомага хората да правят по-информиран избор за своето здраве.
Кампанията се реализира с институционалната подкрепа на Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата и Българския лекарски съюз и обединява институциите, медицинската общност, експертите и медиите около една обща цел – решенията за здравето да бъдат основани на знание, медицинска експертиза и отговорност, а не на обещания.
Следете новините ни в :









































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Русия закрива центровете на Гьоте институт, обяви Лавров
Как Меркел и Мерц дадоха Източна Германия на АзГ
Двама българи са задържани в Мюнхен за палеж с коктейли 'Молотов' (допълнена)
Московските летища не работиха втора поредна нощ след заплахата на Зеленски