Около 30% от децата с диабет у нас нямат добър контрол върху заболяването, това заяви доц. Радка Савова, началник на Клиника по ендокринология, диабет и генетични заболявания в СБАЛДБ, по време на дискусията "На фокус - добрият контрол при диабета" проведена днес. Дискусията беше посветена на последиците от хипер и хипогликемиите.

Както стана известно преди дни, НЗОК ще осигури 1500 сензора за измерване на кръвната захар. От сензорите ще могат да се възползват около 40 пациенти за срок от 12 месеца. По този повод ендокринологът проф. Михаил Боянов от УМБАЛ "Александровска" коментира, че ако се използват по месец от човек, биха могли да стигнат за 750 души, което би бил по-добрият подход.

По думите на доц. Савова подрастващите имат право на ежемесечни посещения при ендокринолог, но не го правят, а нездравословното хранене и режим на живот в тази възраст имат негативно въздействие върху здравето им. Според специалиста влошеният гликемичен контрол води до повишаване на кръвната захар (хипергликемия) и до понижаването й (хипогликемия).

Проф. Мая Константинова, председател на Българското национално сдружение по детска ендокринология, подчерта, че трайно високата кръвна захар при децата има неблагоприятен ефект върху продължителността и качеството им на живот, защото много често води до усложнения на диабета като ускорена атеросклероза. Това от своя страна е причина за ранното остаряване на организма.

Тя съобщи още, че през миналата година Международното общество за изучаване на диабета е намалило нивото на критерия за гликиран хемоглобин от 7,5 на 7 с цел той да е максимално близо до този на хората без диабет. Според проф. Константинова това става възможно със съвременните инсулинови препарати.

Тя приветства решението на НЗОК да заплати 1500 такива сензора, но очерта като проблем липсата на представителство за глюкозни сензори у нас.