1400 българи умират ежегодно от мръсния въздух

1400 българи ежегодно стават жертва на замърсения въздух. Стряскащата статистика съобщи пулмологът д-р Александър Симидчиев, който обяви създаването на лекарска мрежа "Въздух за здраве".

Мрежата обединява 11 лекари от различни медицински специалности от София, Перник, Стара Загора и Видин.

"Качеството на въздуха е 50% от това, което наричаме околна среда. 1/3 от климатичните проблеми се дължат на въздуха. Малките замърсители на въздуха лесно попадат в организма и предизвикват определени заболявания, дори в мозъка. 400 млн. души страдат от фините прахови частици, сочи проучване в САЩ и няма долна граница на безопасност на нивото на замърсяване", изтъкна пулмологът.

Д-р Михаил Михайлов, специалист по кожни и венерически болести, който модерира събитието, изрази готовността на представителите на лекарската мрежа да работят за подобряването на качеството на въздуха. Той подчерта ролята на институциите за решаването на този проблем, но заяви, че това е и въпрос на лична отговорност. „Ние като лекари искаме да стигнем до хората и да обясним, че всеки ден, когато правим избор дали да се качим на градския транспорт или да използваме личния автомобил, трябва да разбираме, че правим избор за здравето, както на нас, така и на хората, които обичаме.“, каза д-р Михайлов.

Общопрактикуващият лекар от Перник д-р Никифорова, че основният проблем в града, в който практикува - Перник е използването на отопление на твърдо гориво през студените месеци. Тя се обяви за екологично чист градски транспорт, който според нея би могъл да намали замърсеността на въздуха.

Проф. Анжелика Велкова, ръководител Катедра „Социална медицина“ във Факултета по обществено здраве към Медицински университет-София подчерта, че  страната ни е в първата десетка на страните с най-мръсен въздух в света.

Специалистът по УНГ д-р Димитър Кехайов от болница "Лозенец" постави акцент върху праховите частици, които се отделят от гумите на автомобилите и препоръча често миене на улиците, за да се избегне повишаването на концентрацията им във въздуха. 

"Тези фини частички се вдигат във въздуха на височина, на която могат да се вдишат, а са от най-канцерогенните фактори, предизвикващи тежки форми на белодробен карцином", посочи той.

Доц. д-р Рада Маркова, педиатър, се спря на отражението на мръсния въздух върху подрастващите. По думите ѝ в България се наблюдава нарастване на острите и обостряне на хроничните белодробни заболявания в детска възраст.

Лекарската мрежа „Въздух за здраве“ ще продължи да разширява своя кръг от медицински специалисти от различни специалности. Организацията си поставя за цел през следващата година да излезе с конкретни препоръки към институциите за мерките, които е необходимо да се вземат в страната, за да се подобри качеството на въздуха.

Следете новините ни в GoogleNews